Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2012 23:04 - КОЛОСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
Автор: krysy Категория: Хоби   
Прочетен: 7106 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 14.05.2012 23:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 image

     Хората винаги са се интересували от нещата с приставка «най»: най-известен, най-необикновен, най-богат, най-голям и т.н.  Този път разказът ми е за най-големите статуи от античния свят - колосите на древността. Една част от тях са оцелели през вековете и са достигнали до нас, друга били унищожени - било от природни катаклизми, било от човешките ръце, но преданията за тях останали. 
    Да започнем с


ДРЕВЕН  ЕГИПЕТ

image

     Времето  на Новото царство - 1552—1069 пр.н.е. -  е времето на могъществото на древноегипетската държава, времето на разцвета на изкуството във всичките му проявления. Строителният импулс на този период породил мощно развитие на скулптурата. Създали се невиждани фигури, наречени колоси, които се издигали пред храмовете. Смятали ги за посредници между света на боговете и земния свят.

                  1.КОЛОСИТЕ НА МЕМНОН. XIV век преди новата ера
image       Намират се на западния бряг на Нил. Тези две статуи са единствените оцелели до днес останки от внушителния погребален храм на фараона Аменхотеп III, част от Тиванския некропол.  Високите 18 метра (в древността 21 м) статуи представят седналия Аменхотеп III с лице към изгряващото слънце.  Предназначението на колосите било да пазят входа на храма.  Тъй като храмът бил разположен на нивото на реката, той ежегодно ставал жертва на разрушителната сила на Нил при  разливите му.  Известният литограф Дейвид Робъртс през 1838 г. рисува картина, изобразяваща колосите, потънали във вода. Древногръцкият историк и географ Страбон в едно от съчиненията си разказва за земетресение от началото на I век от новата ера, което силно повредило северния колос. В резултат на това понякога сутрин колосът издавал звуци наподобяващи пеене или човешка реч. Легендата за "Пеещите колоси", вярването, че носят късмет се разнесла надлъж и шир в тогавашния свят.  
image        Мистериозните песни на полуразрушените колоси спрели през 199 г., когато римският император Септимий Север заповядал да се реставрират. Днес феноменът на "Пеещите колоси" се отдава на разширяването на кварцита под въздействие на първите слънчеви лъчи.  Откъде идва наименованието – Мемноски колоси, което древните гърци им дали. В тези колоси гърците виждали изображение на царя на етиопците Мемнон, син на Еос - богинята на Зората, който повел  армиите си в помощ на  Троя и бил убит от Ахил по време на Троянска война.

image     Огромната 7-метрова статуя на Аменхотеп III с неговата жена Тия, намерена в Мединет-Абу (Тива). Музей Кайро.

  Управлението на фараона белязало разцвета на египетското изкуство. В Египет са намерени и  идентифицирани над 250 статуи на фараона (повече от всеки друг фараон). Аменхотеп III бил един от най-великите фраони-строители, които някога Египет е познавал.

      
2.КОЛОСИТЕ НА  ФАРАОНА РАМЗЕС II.  XIII век преди новата ера

image

         През 1257 г. пр. н. е. по нареждане на фараона Рамзес II, наречен Велики, били изсечени два храма в скалата на западния бряг на река Нил. Те трябвало да ознаменуват победата над хетите в битката при Кадеш и  да сплашат нубийските  съседи. Районът днес е познат като Абу Симбел.  Заради отдалечеността си (близо до границата със Судан), храмовете са били открити чак през 1817г. от египтолога Джовани Батиста Белзони. Фасадата на храма е уникална със своите четири  20-метрови каменни статуи, представящи боговете Амон, Ра и Птах с лицето на Рамзес II  и самия фараон. Една от тях се лишила от горната си част след земетресението от 27 година пр. н.е.

image

По мнение на National Geographic, фасадата на храма и статуите били оцветени в древността.


   Огромни статуи на великия фараон са били издигнати  и в най-голямото светилище на Амон Ра в Древен Египет - в Луксор. Това е мястото, където всеки  фараон се е постарал да увековечи  своето име. 

image      image

Ко   Колосът на Рамзеса II и неговата дъщеря Бент-Анат - храмът в Карнак. Заради типичния навик на египетските управници да надписват името си върху чужди статуи, колосът често погрешно е бил приписван на върховния жрец на бог Амон  Пинеджем I (XXI династия).
 

image


    В Рамезеумът - поминалният храм на   Рамзес II (1279-1213 г. пр. н. е.) се издигат четири огромни озирически (в образа и с атрибутите на бог Озирис) статуи на фараона. Там на земята до тях лежи горната част от огромната статуя на фараона, чиято височина е била вероятно  18 м  заедно с пиедестала, а е тежала около 1000 тона.  Казват, че този колос вдъхновил Шели да напише своя сонет „Озимандиас“.

    


ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

 

Скулпторите на древна Гърция дали на света произведения, които предизвиквали възхищението на много поколения. През класическата епоха стремежът е бил да се създават статуи на богове и герои, с които украсявали храмовете.  В представите на елините боговете им изглеждали като обикновени хора. Така и ги изобразявали като хора, но силни, добре развити физически и с прекрасни лица. Множеството художествени достижения са свързани с името на Фидий.

image


     3.СТАТУЯТА НА АТИНА ПРОМАХОС НА АТИНСКИЯ АКРОПОЛ,  V  век пр.н.е.

   На най-високата точка на Атина се издигала 8-метровата бронзова статуя на Атина Промахос ("защитаваща в битка), излята от Фидий. Тя е била символичен център на целия ансамбъл - блясъкът на отразените от нея слънчеви лъчи, се е виждал далеч от морето и е бил първият знак за корабите, че приближават Атинското пристанище. Издигната през  465—455 год. пр.н.е.  тя  стояла на висок  9-метров постамент между Ерехтейона и Партенона. Атина била изобразена със шлем,  щит и копие, направени от злато, което блестяло на слънцето и по този начин статуята служела като своеобразен фар.  За съжаление не е запазена. Следите и се губят във вековете.

image


image


          4. СТАТУЯТА НА АТИНА ПАРТЕНОС В ХРАМА ПАРТЕНОН. V век пр.н.е.

image      image


    Статуята на богинята с височина 12 метра е била едно от най-великолепните творения на скулптора Фидий. Атина е стояла във величествена поза. До краката й се е намирал щит, върху който е била отпусната лявата й ръка, държаща в същото време копие. Върху дланта на дясната й ръка е изобразена фигура в човешки ръст, олицетворяваща победата, която държи лавров венец. Високият шлем на Атина е бил украсен с изображение на сфинкс в средата, а от двете страни – с фигури на грифони. Около копието се е извивала змия, която е символ на мъдростта. Върху външната страна на щита е имало релеф, изобразяващ битка на амазонките. Дори краищата на дрехите и сандалите  са били украсени с изображения на битки, с участието на кентаври и лапити. Цялата статуя е била на дървена основа, като отгоре била покрита с пластинки от слонова кост и чисто злато, а не от бронз и мрамор, както е било обичайно. Също от чисто злато Фидий е направил  дрехите и шлема на богинята, а за очите са били използвани сапфири.
   По обясними причини статуята не е оцеляла през вековете. Останали са около двадесетина миниатюрни копия на "Атина Партенос",  които не дават особена представа за скулптурата. Все пак те  засвидетелствуват едно инженерно-техническото постижение, разкриват изключителността на инженерно-конструктивното мислене на Фидий.

 

             5.СТАТУЯТА НА БОГ ЗЕВС В ОЛИМПИЯ, V век преди новата ера
image

      Според древните митове, в Олимпия Зевс удържал победата над своя баща бог Кронос.  В чест на великата победа на Зевс, гърците започнали да уреждат Олимпийски игри.
     Главната светиня на Олимпия бил храмът на Зевс със статуята на върховния бог, създадена от Фидий около 435 г.пр.н.е. Тя достигала 17 метра височина. В основата си фигурата била изрязана от дърво, покрита с тънки пластинки от слонова кост.Частите на статуята, обгърнати от наметалото, били покрити със злато. От злато и слонова кост бил направен и тронът на Зевс. Краката на бащата на боговете били обути със златни сандали и почивали на малка скамейка, украсена със златни лъвове. При краката на Зевс имало надпис: "Атинянинът Фидий, син на Хармид, ме създаде." 
     Статуята на Зевс загинала по време на пожар в двореца на император Теодосий II през V в. пр. н.е., по заповед, на когото била пренесена от Олимпия в Константинопол. Запазило се само едно описание и едно изображение върху монети и това дава възможност на съвременните художници да я възпризведат.

         6.РОДОСКИЯТ КОЛОС, III век преди новата ера

image


     Масивната статуя, посветена на бог Хелиос е построена в периода 292-280 г.пр.н.е.  Според легендата боговете издигнали остров Родос от дъното на морето по молба на Хелиос, затова нарекли града "свещен град" на Хелиос. В знак на почит към своя покровител жителите му решили да почетат своя бог като му издигнат колос, който трябвало да надмине всички, строени дотогава. 
    Издигането на статуята било възложено на скулптора Харес от остров Родос. За строежа на статуята той използвал тънки листове бронз. Статуята издигали постепенно, като я монтирали на части.  Харес завършил колоса след 20 години труд. Със своята височина от 70 лакти, той надминавал всички дотогавашни колоси. Но бронзовият гигант просъществувал само 56 години. През 222 г. пр. н.е. Родос пострадал от земетресение. Опитали се да вдигнат падналия колос, но не успели. Останките му лежали на земята повече от 1000 години, до 977 година, когато били продадени на един търговец. Запазено е сведение, че за да ги отнесе, той използвал 900 камили.

ДРЕВЕН РИМ

Гигантските статуи от епохата на Древния Рим, макар и посветени на императори, с лицето си и позата си наподобявали по-скоро богове, отколкото хора.  Колкото повече била подкопавана реалната им власт, толкова повече владетелите се придържали към външните проявления на йерархическото превъзходство. Изкуството издигало властта на недостижима височина, превръщайки я в божествена и вечна.

       7.КОЛОСЪТ НА НЕРОН, I век

image

      Колосът на Нерон била огромна бронзова (според Плиний мраморна) статуя, която император Нерон (54-68г.) поставил в своя Златен дом - дворцова резиденция на хълма Палатин. Статуята била проектирана от гръцкия архитект Зенодор и достигала  височина  според Плиний 30 , а според Светоний 36 метра.
  След края на управлението на Нерон, император Веспасиан я преименувал в статуя на бога слънце Хелиос (на латински: Colossus Solis). Император Адриан преместил статуята до Колизеума. А друг император - Комод я реконструирал в своя собствена, но след смъртта му, тя пак била възстановена.
     Много експерти се убедени, че названието Колизей идва именно от тази статуя. За последно е спомената през IV век. След това изчезва безследно. Фундаментът и обаче се запазил чак до 1936 година.


     8.КОЛОСЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ, IV век

image

   Останките от тази гигантска статуя на  император Константин Велики (306-337г.) се пазят в Палацо-деи-Консерватори в Рим.  Статуята  била направена с акролитова техника, т.е. с използване на мрамор за торса и оцветено или позлатено дърво за дрехите; отгоре, възможно да е била покрита с бронз. Тя изобразявала императора седнал. Само главата и  била висока 2,5 м. Запазени са и други мраморни части и съдейки по тях може да се изчисли, че височината на  статуята е била 12 метра. 
    Първоначално колосът е бил издигнат в западната апсида на базиликата Максенций-Константин, която тогава изпълнявала по-скоро държавни, а не сакрални функции. Поставена на това място, статуята на императора символизирала неговата божествена власт и присъствие при извършване на делата му. Не се знае кога точно е била разрушена - вероятно заради бронзовото и покритие.  През  1487 година била извадена на светло и останките и положени в Палацо Консерватори.

                                           
*  *  *

Колосът на Аполон в нашите земи.

image

На  остров Св. Кирик край Созопол (Аполония) в древността е имало храм на Аполон Лечител, построен скоро след възникването на античния град.  Името на града произлязло от  Аполон  на когото бил посветен храм в града, известен с колосалната 13-метрова статуя на бога, дело на скулптора Каламис. Статуята била издигната около 470-460 г. пр.н.е. Колосът бил отнесен на Капитолия в Рим през 72 г. пр.н.е., когато Римската империя присъединила Западното Черноморие към територията си.

За статуята свидетелстват старите автори. Страбон е отбелязал - “… Аполония ... е разположена на някакво островче, гдето има светилище на Аполон; от него Марк Лукул вдигна колосалната статуя на Аполон, творение на Каламис, и я постави в Капитола”.
  Плиний: “… виждаме някои от статуите, които наричат колоси.  Такава е в Капитолия (статуята) на Аполон, пренесена от Марк Лукул от Аполония, град на Черно море. Висока е 30 лакти (13,20 метра).

За това как изглеждала статуята може  да се съди до известна степен от античните монети на града.

image  image

Между надписите се вижда бог Аполон стъпил на пиедестал, в дясната ръка държи лаврово дърво, а в лявата лък с две стрели, символ на лечителските му способности. В клоните на лавровото дърво  има птица, вероятно орел.


Източник:
http://e-vestnik.bg/11067




Гласувай:
11
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 1654405
Постинги: 210
Коментари: 692
Гласове: 3418
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31