На пръв поглед, трудно можем да го наречем мебел, толкова е декортивен и сякаш слабофункционален. Но това съвсем не е така. Думата мебел произлиза от mobiele - подвижен. То тогава коя друга вещ в дома е по-достойна да се нарече мебел? Нали цялата същност на паравана е в движението, изменението, способността да  преобразува пространството. С негова помощ големите помещение могат да се разделят на няколко зони.  А ако параванът е огледален, то пространството зрително се разширява, като същевременно скрива онова, което в дадения момент ние не искаме да се вижда.  Освен това, параванът е необикновено деликатно нещо - по наше желание бързо може да изчезне, защото лесно се скатава и заема съвсем малко място.  Параванът е винаги загадъчен, даже за своя собственик: все нещо скрива зад себе си, но не го скрива напълно.

Arturo Ricci

Някои детайли на паравана може да се разгледат в едър план.

На чужди езици "параван" свучи съвършено различно: на руски език се казва  "ширма ", което е дошло от немски език, където  schirm - е щит,  заслон. На френски се нарича  ecran, което обозначава импозантен обект, закриващ друг, невзрачен, а на английски - skreen.

Обратната страна на паравана.

Vittorio Reggianini

 Hans Temple

Този изискан предмет се появил през VII в. в Китай. Там се използвали паравани с най-различни размери: от големи, разполагани в зали, до миниатюрни настолни. Те са били изработени от различен брой части, но голямо разпространение получили тези със шест и осем рамки. Всяка рамка на китайския параван била изработена от дърво, най-често бамбук, върху която била опъната рисувана или бродирана коприна,  а по-късно хартия или брокат. Изрисували ги с туш, украсявайки ги с  пейзажни мотиви, калиграфия, стихотворни надписи. Използвала се и лакова техника. В тези случаи  рамката представлявала лаково пано, инкрустирано със седеф, цветни камъни или раковини. Посочените техники на изготвяне на параваните станали традиционни и се използват и до днес.

В мозайката на паравана са използвани полускъпоценни камъни.

В Европа параванът попада през XVIII в. заедно с модата на всичко китайско, когато преситения вкус на европееца, в търсене на изящество и грация се обръща към източната екзотика. За създаването на завършен интериор в стила рококо през  XVIII в. специално се търсели китайски паравани в техния лаков вариант или направени от така наречаната стенова хартия. Именно тогава възникнали и всевъзможните стилизации на  китайски паравани, ползващи се с популярност и до днес.

Henry Ryland 

В края на XIX - началото на XX в. в европейското изкуство настъпила епохата на преобладаващото влияние на Япония. И разбира се, в интериорите ар-нуво (модерн) се появили паравани в японски стил. Трябва да се каже, че те омагьосвали не само японците. Традиционните пейзажи и  йероглифи на рамките вдъхновявали за творчески търсения Тулуз-Лотрек, Дега, Ван Гог, а по-късно и Марк Шагал. В наше време също има немалко интериори в стил ар-нуво, където японските паравани и днес са точно на мястото си. А през XX в. те са могли да тласнат  именити дизайнери към  най-неочаквани интерпретации:

Обратната страна на паравана.