Прочетен: 10097 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.05.2012 17:49
На пръв поглед, трудно можем да го наречем мебел, толкова е декортивен и сякаш слабофункционален. Но това съвсем не е така. Думата мебел произлиза от mobiele - подвижен. То тогава коя друга вещ в дома е по-достойна да се нарече мебел? Нали цялата същност на паравана е в движението, изменението, способността да преобразува пространството. С негова помощ големите помещение могат да се разделят на няколко зони. А ако параванът е огледален, то пространството зрително се разширява, като същевременно скрива онова, което в дадения момент ние не искаме да се вижда. Освен това, параванът е необикновено деликатно нещо - по наше желание бързо може да изчезне, защото лесно се скатава и заема съвсем малко място. Параванът е винаги загадъчен, даже за своя собственик: все нещо скрива зад себе си, но не го скрива напълно.
Arturo Ricci
Някои детайли на паравана може да се разгледат в едър план.
На чужди езици "параван" свучи съвършено различно: на руски език се казва "ширма ", което е дошло от немски език, където schirm - е щит, заслон. На френски се нарича ecran, което обозначава импозантен обект, закриващ друг, невзрачен, а на английски - skreen.
Vittorio Reggianini
Този изискан предмет се появил през VII в. в Китай. Там се използвали паравани с най-различни размери: от големи, разполагани в зали, до миниатюрни настолни. Те са били изработени от различен брой части, но голямо разпространение получили тези със шест и осем рамки. Всяка рамка на китайския параван била изработена от дърво, най-често бамбук, върху която била опъната рисувана или бродирана коприна, а по-късно хартия или брокат. Изрисували ги с туш, украсявайки ги с пейзажни мотиви, калиграфия, стихотворни надписи. Използвала се и лакова техника. В тези случаи рамката представлявала лаково пано, инкрустирано със седеф, цветни камъни или раковини. Посочените техники на изготвяне на параваните станали традиционни и се използват и до днес.
В мозайката на паравана са използвани полускъпоценни камъни.
В Европа параванът попада през XVIII в. заедно с модата на всичко китайско, когато преситения вкус на европееца, в търсене на изящество и грация се обръща към източната екзотика. За създаването на завършен интериор в стила рококо през XVIII в. специално се търсели китайски паравани в техния лаков вариант или направени от така наречаната стенова хартия. Именно тогава възникнали и всевъзможните стилизации на китайски паравани, ползващи се с популярност и до днес.
Henry Ryland
В края на XIX - началото на XX в. в европейското изкуство настъпила епохата на преобладаващото влияние на Япония. И разбира се, в интериорите ар-нуво (модерн) се появили паравани в японски стил. Трябва да се каже, че те омагьосвали не само японците. Традиционните пейзажи и йероглифи на рамките вдъхновявали за творчески търсения Тулуз-Лотрек, Дега, Ван Гог, а по-късно и Марк Шагал. В наше време също има немалко интериори в стил ар-нуво, където японските паравани и днес са точно на мястото си. А през XX в. те са могли да тласнат именити дизайнери към най-неочаквани интерпретации:
Обратната страна на паравана.