Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2012 23:05 - ТОМАЗО АЛБИНОНИ. Рожден ден.
Автор: krysy Категория: Хоби   
Прочетен: 10248 Коментари: 6 Гласове:
13

Последна промяна: 10.06.2012 08:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
 8 юни 1671 - 17 януари 1751    image

 

МУЗИКАТА, вечната музика, звучи през вековете, настройвайки човечеството на тоналността на Вселената. Би ли могъл съвременният човек да сътвори нещо подобно на бароковата  и  Ренесансовата музика. Едва ли. А и струва ли си. Макар, понякога да стават чудеса...

 

  Това е история, посветена на Томазо Албинони (1671-1751) и на неговото безсмъртно Адажио. Малцина знаят, че знаменитото Адажио в сол-минор на Албинони, съвременник и връстник на Бах,  било открито едва през 1945 година от   италианския музиковед Ремо Джадзотто в руините на Дрезденската държавна библиотека и възстановено от него по фрагменти (само 6 такта) от бавната част на една от сонатите на Албинони. Джадзотто създал от тези 6 такта Адажио, изпълнявано от струнен оркестър и орган.
  Името на Албинони било извадено от забравата, неговите произведения започнали да се издават и записват.
 Албинони е автор на повече от 50 опери и инструментална музика. Неговите произведения станали тематична музикална основа на много от съчиненията на самия И.С.Бах.

 

   Съвременните хора са се отдалечили от класическата музика. Но никога не е късно да намерят своя път към нея. Тя продължава да живее не само в сърцата на 10% от населението на планетата, но и в душите на тези, които не са имали просто такъв шанс някога да я чуят, ако  не бе звучала една или друга тема в кавър-версиите на техните любим жанрове.
   Лично аз се докоснах до Адажиото за първи път с  изпълнението на невероятната Лара Фабиан. Слушах го много пъти - и в класическия му вариант и в кавър версии. Въздействието винаги е много силно.

image


ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА АДАЖИОТО

image 

  Музиковедът Ремо Джацотто завършвал  биографията на композитора  Томазо Албинони, в онези години известен само в много тесни музикални кръгове. Той се опитвал да открие колкото може повече достоверни исторически материали, свързани с творчеството на композитора. 
  В Дрезден той се натъкнал случайно на неизвестно произведение от XVII век, което сметнал, че е бавната част на струнна соната. Нотите съдържали само шест начални такта на мелодията.
   А после се случило нещо невиждано и непонятно: Джацото «досъчинил» Aдажиото изцяло в онази форма, която сега ни е така позната.   И я издал през 1958 година под  името: «Ремо Джацотто. Адажио сол минор за струнни инструменти и орган върху два фрагмента от тема и цифров бас на Томазо Албинони».
     Успехът на Адажиото бил невероятен, светът научил името на гениалния италианец Албинони!
   Джацотто умира през 1998 година. И всички тези години той пази мълчание относно всякакви съмнения във връзка с авторството на Адажиото. Макар специалистите веднага да забелязват, че пиесата доста се отличава стилистически от бароковите произведения изобщо и музиката на Албинони в частност.
  Така и се оказва. Година след смъртта на Джацотто  професор  Вулф Дитер Лугерт заедно с колегата си Фолкер Шютц в списание «Praxis des Musikunterrichts» разкрива тайната на авторството на Адажиото. В статията се твърди, че първо, никакъв музикален фрагмент от Адажиото  на Албинони не съществува в Дрезденската библиотека. Второ,  никога не е било там и никой не би могъл да го открие. Извод: музиката на Адажиото изцяло принадлежи на Джацотто. Но защо, а главното, как го е направил? 
    Отговора на въпроса «защо» Джацотто е отнесъл със себе си в гроба. Може само да се предположи, че разбираемото за слушателя мелодично и вълнуващо произведение е трябвало да възроди славата на  Албинони. Впрочем, неговият биограф най-добре от всички знаел, че  Албинони не е имал голяма слава, макар и да е написал около 50 опери, от тях били поставени едва 28. И то, само във Венеция. И въпреки това на биографа му било обидно, че Европа от ХХ век напълно е забравила талантливия композитор! И така, благодарение на  Адажиото Европа си спомнила за Албинони! След това на концерти можело вече да се чуят негови сонати, симфонии, даже откъси от опери... но те само подтвърждават, че по силата на своето въздействие тази музика е различна от Адажиото. Познавачите говорят с ирония, че  ако Албинони би чул «своето» Adagio, той просто не би го познал.
   А отговора на въпрос, «как» би могъл един учен-биограф да сътвори такова прекрасно музикално произведение, не би дал и самият Джацотто. Просто, Промисъл Божи...

image












Гласувай:
13
0



1. harvi - Това е едно от любимите ми произведения,
09.06.2012 23:58
но никога до сега не бях чувала тази история. Много благодаря и поздрави за поста :)
цитирай
2. tit - любопитна история!:))
10.06.2012 00:19
Адажиото винаги ми е звучало твърде съвременно, поради което смятам Албинони за гений.:)
Не съм "на ти" с класическата музика и благодаря за поднесената информация!
И музика, естествено.:)
цитирай
3. анонимен - Благодаря!
10.06.2012 08:40
Не знаех тази история.
цитирай
4. bven - Много интересно:)
14.06.2012 16:21
Харесвах Адажиото, а историята е достойна за музиката:)))
цитирай
5. kometapg - Поздравявам те за постинга! Четох и ...
17.06.2012 01:35
Поздравявам те за постинга! Четох и слушах музиката с огромно удоволствие!:)
цитирай
6. анонимен - триумф
19.10.2012 22:43
Великан. Пред някои неща думите са нищожни. Тази работа е една от тях.Не знам защо не мога да намеря тук концерт за обой и оркестър опус 8 част 3 която по моето скромно мнение е №1 класика за всички времена.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 1582400
Постинги: 210
Коментари: 690
Гласове: 3236
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930