Нещата от живота :: ЕЛДОРАДО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.06.2012 19:01 - ЕЛДОРАДО - ЗЛАТНАТА МЕЧТА

Автор: krysy Категория: Хоби

Прочетен: 4798 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.06.2012 19:02

Повече от четири века търсачите на приключения мечтаели да намерят приказната страна Елдорадо в планините и джунглите на Южна Америка. Търсенията им не се увенчали с успех, тъй като такава страна просто не съществувала, но легендата за несметните и богатства е жива до днес.

Легендарното езерото Гуатавита, реалният прототип на митичното Елдорадо, се намира на 50 км североизточно от колумбийската столица Богота. На единия бряг и до сега се виждат следите от опитите на Антонио де Сепулведа да пресуши езерото през 80-те години на XVI век. То било свещено за племето муиски, които извършвали приношения на своите богове тук.

Когато в племето се извършвала смяна на властта, новият владетел живеел цял месец в пълно уединение, общувайки само с духовете на предците на брега на свещеното езеро. В определен ден на брега идвали жреците, които запалвали огньове от благовонни треви. Главното действащо лице - вождът - свалял дрехите си, жреците го намазвали с лепкав растителен сок, втривали в кожата му златен прах, докато владетелят се превърнел буквално в «златен човек» (на испански el dorado - ел дора-до). След това под звуците на музиката, вождът се качвал на сал, напълнен със злато и скъпоценни камъни и съпровождан от четирима помощници със златни корони и множество украшения, отплавал към средата на езерото, където след произнасяне на молитва към бога на слънцето Чиминицагахуа му предавал даровете, хвърляйки ги на дъното на езерото. Понякога церемонията траела часове.

През 1969 година при езерото Гуатавита е намерен малък сал, измайсторен от цял къс злато. Върху него са постеавени фигура на владетел и 10 по-малки фигурки с чудновати украшения на главата. Мнозина възприели тази находка като потвърждение на факта, че на дъното на езерото все пак се намират съкровищата на муиските, а скептиците твърдят, че този сал е самото жертвоприношение вместо обещаните купища скъпоценности. Очевидно, легендарното езеро продължава да пази във водите си древната тайна.

Когато испанците научили за този интересен обичай се заели с прости математически изчисления (колко били владетелите, колко години се повтаряла церемонията и т.н.), но скоро това деморализирало част от испанската армия, която била обхваната от истинска златна треска.

1545 год. - Испанецът Кесада решава да източи водата от езерото с кофи. За 3 месеца работа нивото на водата спаднало с 3 метра, но даже и при това положение били намерени немалко златни монети.

1580 год. - Испанецът Сепулведа решил с наети индианци да изкопае наблизо яма и да източи водата от езерото в нея. Нивото спаднало с 20 метра, но при станалата авария загинали 800 души.Това не спряло Сепулведа.Той продължил работата и изпращал намереното злато с корабите в Испания. Сепулведа приказно забогатял, но не спирал да търси още и още злато. В крайна сметка работниците се разбунтували и отказали да работят при непосилните условия на труд. Сепулведа се разболял от треска и умрял.

Търсенията на легендарната Елдорадо дали много ценни географски и етнографски резултати, но коствали живота на много хора и големи материални загуби. Определен извод от търсенията направил Хуан Родригес Фрейле в своята книга «Откриването и завладяването на Нова Гранада» (1638):

И макар да е истина, че капитаните, които завладели Перу и Попаяна, и Венесуела, и това Ново Кралство, винаги да се стремели да завладеят Елдорадо, то само името му въодушевявало испанците да го покорят, но така и не могли да го намерят, макар това да им струвало живота на много хора и големи загуби, и те дори не установили точното място, въпреки, че прекосили равнините, преплувайки при това [реките] Ориноко, Дариен, реката Орелияна или Мараньон, и други пълноводни реки, и макар по бреговете да били разположени големи селища, така и не били намерени богатствата, каквито имало в това Ново Кралство в неговите [планински] рудници. [Ето и има] истинска причина, за да го нарекат Елдорадо.

— Хуан Родригес Фрейле. Ел Карнеро. Откриването и Завладяването на Кралство Нова Гранада.

1825 год - учените провели химически анализ на водата на езерото. Съдейки по отчета им, на дъното на езерото Гуатавита би трябвало да има златен запас, еквивлентен по онова време на 1 млрд. 120 млн. фунта стерлинги. За тези пари тогава би могло да се купят 1120 Аляски.

1898 год - Англичанинът Ноулз прокопал тунел към центъра на езерото за източване на водата, бил построен шлюз, и планът на британеца успял! Цялата вода била изпусната, но на дъното се показал 3-метров варовиков слой, глина и тиня. Никой не се решил да се спусне в тази каша. Докато обмисляли план как да изкарат златото, сместа здраво бетонирала тунела и шлюза и езерото отново се напълнило с вода. Намереното злато било много малко.
По-късно били правени многобройни опити да се пробие този варовиков щит, използвайки сонди и динамит. В края на краищата търпението на Колумбийското правителство се изчерпало и през 1965 година езерото било обявено за национален резерват.

Дори и в наши дни се намират смелчаци или безумци, които тръгват към неизвестното. Преди няколко години в столицата на Перу журналистите интервюират френски лекар, пребивавал известно време в един трудно достъпен район на Амазония. Той разказал, че открил там индианско племе, което притежавало несметни количества злато. Не са ли те наследниците и потомците на жителите на легендарната Елдорадо?

Търсенето на Елдорадо продължава и през XXI век. През 2000 година американският изследовател Дъглас Юджин "Джин" Савой (Douglas Eugene "Gene" Savoy) открил в дебрите на тропическите гори в източно Перу изгубен град от доколумбова Америка, който, по мнението на членовете на експедицията, може напълно да претендира за името Елдорадо. Още един претендент бил открит на югоизток от столицата на Перу през 2002 година. Изследванията на тези градове продължават, и навярно, предстои да бъдат открити още древни руини в девствените гори на Амазонка.

Въпреки, че търсенията на неуловимия град датират още от средата на XVI век, съкровищата на Елдорадо така и не се откриват... Засега това място си остава само метафора, символ на богатствата, които са някъде наблизо, но се изплъзват, щом се доближиш до тях...

Нагоре