Прочетен: 14634 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2012 13:23
Cantigas de Santa Maria е Галисийско-Португалски ръкопис с нотни записи, съставен в периода на управлението на крал Алфонсо X Мъдри (1221 – 1281). Това е най-голямата колекция на монофонични (едногласни) песни от Средновековието. Както се разбира от названието, всички песни са посветени на Дева Мария, описват чудесата на Девата, а всяка десета е прославящ я химн. Общият им брой достига 420. Крал Алфонсо X Мъдри.
Най-удивителното в ръкописа са изображенията на Мария при описанието на сътворените от нея чудеса – тя е показана като напълно земна жена. Този феномен може да се обясни с манталитета на вярата през Средневековието; не само Богородица, но и Христос за обикновените вярващи е бил като близък, роден човек.
По повод авторството на тези стихове мненията на изследователите се разминават. Този ръкопис като цяло е анонимен, но испанските изследователи са на мнение, че авторът на повечето стихове е Airas Nunes, галисийски поет от онази епоха. А авторството на баладите, приписвани на самия крал Алфонсо X е спорно, макар той да е пишел стихове. Но затова пък, почти всички са сигурни, че музиката поне към 10 песнопения е написал лично Алфонсо. Освен прякора «Мъдри», кралят носел още и прозвището «Образования». Той действително бил не само високо образован за своето време човек, но и доста талантлив, особено в областта на музиката и езикознанието. За това той бил задължен на своя баща Фердинанд III Кастилски, от когото наследил придворната Музикална Капела с изпълнители и композитори от различни култури.
Кралят на Кастилия Алфонсо - поет и музикант.
Основната част от стихотворенията са написани във формата виреле (френска стихотворна форма) и рондо. До наши дни са достигнали четири списъка (копия) на този ръкопис.
1. Първият кодекс по-рано е принадлежал на Катедралата в Толедо, а сега се пази в Националната библиотека в Мадрид. Състои се от 128 музикални композици.
2. Вторият кодекс се пази в библиотеката на двореца Ескориал. Съдържа 417 балади, нотни записи, илюстриран с 40 миниатюри.
3. Третият кодекс се пази също в Ескориал. Съдържа 198 балади, ноти и 1275 миниатюри. Има голямо историческо и иконографско значение.
4. Четвъртият кодекс – Флорентинският, се пази в Националната библиотека на Флоренция. Съдържа 104 балади, две от които не се повтарят в други списъци.
Разбира се, най-ценният ръкопис се пази в двореца на испанските крале Ел Ескориал. Особена ценност представляват 40 миниатюри с изображения на музиканти, които свирят на различни средновековни инструменти.
Музикалните форми на «песнопенията» до сега се изучават. Тъй като хармоничната основа на музиката тогава била друга, то това е доста сложно, и е предмет на спорове, но испанският изследовател Педро Мануел Ферейра настоява не за арабския произход на музиката на песнопенията, към което са склонни други специалисти, а за мавритано-андалузски.
Що се отнася до поетичните корени на Песнопенията за Света Мария, то тук има интересен детайл. Изследователите смятат, че има влияние на фолклора, освен арабски, галисийски, андалузски и т.н., може да се забележи и влияние на немския фолклор, обяснявайки това с факта, че майката на Алфонсо Беатрикс Швабска била внучка на императора Фридрих Барбароса.
През 2005 година в Оксфордския университет е създаден Център за изучаването на Cantigas de Santa Maria. Всички миниатюри са по кодекса Ел Ескориал.
ФРЕНСКИ ФОТОГРАФ СТАВА МОНАХ НА АТОН
Йоан Кукузел("Ангелогласният")