Най-удивителното в ръкописа са изображенията на Мария при описанието на сътворените от нея чудеса – тя е показана като напълно земна жена. Този феномен може да се обясни с манталитета на вярата през  Средневековието; не само Богородица, но и Христос за обикновените вярващи е бил като близък, роден човек.

     По повод авторството на тези стихове мненията на изследователите се разминават. Този ръкопис като цяло е анонимен, но испанските изследователи са на мнение, че  авторът на повечето стихове е  Airas Nunes, галисийски поет от онази епоха. А  авторството на баладите, приписвани на самия крал Алфонсо X е спорно, макар той да е пишел стихове. Но затова пък, почти всички са сигурни, че музиката поне към 10 песнопения е написал лично Алфонсо. Освен прякора «Мъдри», кралят носел още и прозвището «Образования». Той действително бил не само високо образован за своето време човек, но и доста талантлив, особено в областта на музиката и езикознанието. За това той бил задължен на своя баща Фердинанд III Кастилски, от когото наследил придворната Музикална Капела с изпълнители и композитори от различни култури.

   Основната част от стихотворенията са написани във формата виреле (френска стихотворна форма) и рондо. До наши дни са достигнали четири списъка (копия) на този ръкопис.

1.     Първият кодекс по-рано е принадлежал на Катедралата в Толедо, а сега се пази в Националната библиотека в Мадрид. Състои се от 128 музикални композици.

2.     Вторият кодекс се пази в библиотеката на двореца Ескориал. Съдържа 417 балади, нотни записи, илюстриран с 40 миниатюри.

3.     Третият кодекс се пази също в  Ескориал. Съдържа 198 балади, ноти и 1275 миниатюри. Има голямо историческо и иконографско значение.

4.     Четвъртият кодекс – Флорентинският, се пази в Националната библиотека на Флоренция. Съдържа 104 балади, две от които не се повтарят в други списъци. 

   Разбира се, най-ценният ръкопис се пази в двореца на испанските крале Ел Ескориал. Особена ценност представляват 40 миниатюри с изображения на музиканти, които свирят на различни средновековни инструменти.

   Музикалните форми на «песнопенията» до сега се изучават. Тъй като хармоничната основа на музиката тогава била друга, то това е доста сложно, и е предмет на спорове, но испанският изследовател Педро Мануел Ферейра настоява не за арабския произход на музиката на песнопенията, към което са склонни други специалисти, а за мавритано-андалузски.

    Що се отнася до поетичните корени на Песнопенията за Света Мария, то тук има интересен детайл. Изследователите смятат, че има влияние на фолклора, освен арабски, галисийски, андалузски и т.н., може да се  забележи и влияние на немския фолклор, обяснявайки това с факта, че майката на Алфонсо Беатрикс Швабска била внучка на императора Фридрих Барбароса.

   През 2005 година в Оксфордския  университет е  създаден  Център за изучаването на Cantigas de Santa Maria. Всички миниатюри са  по кодекса Ел Ескориал.