На десетина километра от Париж се намира мястото, където Наполеон Бонапарт бил истински щастлив. Именно тук «царувала» жената на първия консул, по-късно императрица на Франция и на цветята Жозефин. Наричат това масто «Малмезон».
Своето име Малмезон (фр. лош дом) дължи на викингите: заселили се тук още през IX век, те извършвали редовни набези към съседните села. Норманите докарвали тук плячката си. Оттук, според легендата, дошло и името на замъка.
През вековете имението преминавало от едно семейство към друго, докато през април 1799 година не било купено от Жозефин, очарована от красотата на това място.
Наполеон платил за имението астрономическата сума от 325 хил. франка.
Коридорът
Започнала грандиозна работа по преустройството на дома, което било поверено на архитектите Шарл Персие и Пиер-Франсоа Фонтен.
Както разкриват личните записки на Фонтен, Бонапарт се оказал рядко капризен клиент. Така, например, оформеният като военна палатка вестибюл той нарекъл «панаирна палатка за животни». А като видял картините, поръчани от архитектите за големия Салон, той веднага заповядал да ги свалят.
Салонът от времето на Консулата
За щастие, по думите на същия Фонтен, Бонапарт харесал декора на малката галерея: «Първият консул (титлата на Наполеон до коронацията му), комуто, както всички знаят, не е никак лесно да се угоди, е удовлетворен от резултата».
Що се отнася до прочутата библиотека на Наполеон в ъгловия павилион на Малмезон, макар и «да намерил, че напомня много на църковен вестиарий, все пак признал, че би било трудно да се направи по-добра библиотека в такова неудобно за целта помещение».
Библиотеката
Салонът на Императора
Първият етаж бил изцяло преустроен в разкошни парадни стаи: тук и днес могат да се видят креслата в «египетски» стил, украсени със сфинксове, мебелите от червено дърво, вазите от полускъпоценни камъни и т.н.
Летният павилион в Малмезонския парк
Тук се намира един от шедьоврите на Севърската мануфактура за порцелан – знаменитата «Аустерлицка масичка» (1806), която понякога наричат още «масичката на маршалите»: централният медальон изобразява Наполеон, от него, като от слънце, тръгват лъчи с наименованията на най-големите сражения, а между лъчите са разположени медальони с портрети на съратниците на Бонапарт.
Спалнята на Наполеон, Малмезон.
Самата съпружеска двойка предпочитала да живее в доста скромни апартаменти на втория етаж. По думите на един англичанин, «въпреки френската мода, предписваща на съпрузите да имат отделни стаи, първият консул и неговата жена спят под един балдахин».
Леглото на Жозефин
Леглото на Жозефина е забележително: два позлатени лебеда, извили шии и изправили криле го украсяват откъм главата, а в краката е разположен рог на изобилието с цветя и плодове. Широка цветна гирлянда по дължината на леглото съдържа монограма на собственичката му «J». В това легло и умира императрицата на 29 май 1814 година.
Будоарът на Жозефин
Апартаментът на Жозефин
Лебедите и цветята в оформлението на леглото не били избрани случайно. Известно е, че Жозефин превърнала парка на Малмезон в истински музей по естествена история, внедрявайки във Франция около 200 нови видове растения! В нейната градина цъфтели алпийска солданела, пармска теменужка, нилска лилия, дамиетска роза, а също магнолии, камелии, флокси, мимози, гергини и здравец.
Освен това, в Малмезон се развъждали и животни: газели, зебри, кенгуру, орангутан, китайски златни фазани, папагали и т.н. Но повече от всичко тя обичала лебедите – бели и двойка редки черни лебеди, единствените, които могли да се приспособят към френския климат. В течение на няколко години Малмезон бил център на управлението на страната и извънградска къща: денем Наполеон работел в библиотеката и провеждал заседания на Министерския съвет, а вечер се разхождал из парка и гледал театралните представления на «малмезонската» трупа.
След смъртта на Жозефин имението преминало към сина й Йожен дьо Боарне. За да погаси дълговете на майка си на стойност 3 млн. франка, той бил принуден да продаде нейната колекция от предмети на изкуството на руския император Александър I, който винаги се отнасял топло към Жозефина.
Франсоа Фламенг - Прием в Малмезон през 1802 година
Императрица Жозефин в Malmaison приема визитата на император Александър I, (май 1814), Хектор Вигер (1819-1879), около 1864 г., Музей в двореца Малмезон.
Портрет на Жозефин от Франсоа Жерар (1801), Ермитаж
Жозефин, портрет от Пиер-Пол Прюдон