Прочетен: 10298 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2012 10:18
В Древен Египет
През VI век ветрилата били пренесени от Китай в Япония като дар за японския император. Те представляли кръгла рамка с дръжка, покрита с коприна или тънка хартия. Японските майстори усъвършенствали ветрилата. Разцепили бамбука на тънки ивици и от двете страни ги облепили с хартия. Такива ветрила били наречени утива и станали задължителен атрибут на императора и висшите сановници. По-късно било изобретено сгъваемото ветрило — сенсу.
Утива
Сенсу
Особено значение на ветрилото се придавало в сложните японски церемонии. Всяко ветрило си имало своето предназначение – ветрило за двореца, ветрило за война, ветрило за танци, ветрило за чайна церемония.
Самурайско ветрило-тесен Ветрило оги- за танци и гейши
В Далечния Изток несгъваемите ветрила се ползвали само от жените, а сгъваемите - от мъжете. Формата и големината им се променяли всяка година заедно с модата, но броя на пластинките бил винаги четен при китайците и нечетен при японците.
Каквото и да се говори, от момента на своето появяване ветрилото направило блестяща кариера. От най-обикновени листа то бързо се превърнало в скъп предмет. От средство за разхлаждане станало символ на властта – имало времена, когато то се ползвало само от знатните особи.
Асирийците и египтяните считали ветрилото за символ на властта и рая. Да си спомним Клеопатра, която обичала разходките по брега на Нил, разхлаждайки се с помощта на внушителни царски ветрила.
Почитатели на ветрилата станали и елините, и римляните. Ветрилото се изкачило и до върховете на Олимп, влязло в митологията като атрибут на богинята на любовта Афродита.
В Рим го нарекли «флабелум». Там правели ветрилата с много дълга дръжка, което понякога налагало да се използват «флабелифери», т.е. роби, овладели изкуството да размахват ветрилата грациозно и деликатно.
* * *
През XVI век португалските търговци донесли тази новост в Европа и скоро ветрилото станало моден дамски аксесоар.
Но истинският бум предстоял. През XVII век се появили ветрила от дантела, украсени с огледалце или скъпоценни камъни; ветрила в стил «бризе», изработени от тънки изящни пластинки от слонова кост, придържани с помощта на обтегната лента, а долу с пръстен.
Бризе
Украсата ставала все по-фантастична, върху ветрилата рисували истински художествени миниатюри. Все повече се използвали скъпоценни камъни, злато, сребро, седеф, коруба от костенурка.
През 1673 година Людовик XIV учредил корпорация на майсторите на ветрила, чийто творения веднага се разграбвали от парижските кокетки.
С рисуване на ветрила се занимавали такива майстори на четката като Ф. Буше, А. Вато, Н. Ланкре.
Ветрилото се превърнало в неотменима принадлежност в живота на висшето общество. С негова помощ дамите изразявали или, обратното, скривали своите чувства. А в Лондон даже била открита «Академия за обучение на маниери за ползване на ветрилото».
Но най-голям разцвет ветрилото получило през XVIII век. От съучастник в женското кокетства, то се превърнало в тайно оръжие за съблазън. Ветрилото станало средство за общуване. То давало възможност да се говори за много неща красноречиво и с по-малък риск.
Тогавашното висше общество, водещо трескав светски живот постоянно изпитвало потребност от ухажване, комплименти, от разкази за любовни приключения. Това било известно на Карло Голдони, който използвал двусмислените послания на този нов любовен инструмент в своите комедии.
През XVIII век, века на свободните нрави били създадени нови ветрила: с пиканти рисунки; със стратегически дупчици, които позволявали незабелязно да се наблюдават хората; със сложни механизми, посредством които дамата е могла да изрази своето съгласие, да определи час за среща, и тези действия да останат неразбираеми за другите.
Ветрилото станало онзи гениален акцент, липсващия щрих, който доближавал образа на дамата към идеала на епохата. В Париж излязъл "Учебник на четирите цвята" (Le Livre de Quatre Couleurs), който подробно описвал дамските тоалети и манери. Отделна глава в книгата заемало описанието на "езика на ветрилото". Това била цяла система от знаци, където всяко размахване, положение, обръщане имали определен смисъл и се разбирало без думи.
Езикът на ветрилото бил общоприета част от любовната игра. На него се отреждало голямо внимание по време на уроците по танци и етикет.
В началото на XX век ветрилото за последен път изживява своя разцвет.
Скоро то излиза от мода. Първата световна война, сложила край на лекомислието, с което се асоциирало ветрилото, а това означавало и на самото ветрило. Това крехко и ефимерно творение не можело да служи повече за нищо.
Но сега този уникален аксесоар се завръща. Много модни къщи използват ветрилото на модните дефилета. Днес то се използва като акцент, създаващ тоналност на образа и отправна точка за формиране на уникален стил. Както например, това направи световно известният моделиер Карл Лагерфелд, както направи модната къща Louis Vuitton. Christian Dior, Vivienne Westwood, Giafranko Ferre много често прибягват към ветрилата в своите колекции.
Ветрилото е не само аксесоар, но и необичаен елемент от образа на жената, попил в себе си цялото изящество на предишните епохи.
Какво ни очаква през пролетта?
Вижте секси рекламите на American Appare...