Прочетен: 10532 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2015 19:57
Сред приказната красота на Баварските Алпи са запазени три бисера от короната на последния крал романтик Людвиг II Баварски - Нойншванщайн (Neuschwanstein), Линдерхоф (Linderhof) и Херренхимзее (Herrenchiemsee).
Крал Людвиг Баварски от детските си години бил запленен от рицарските подвизи. Израснал в тишината на своя алпийски замък, на брега на прекрасното Лебедово езеро, Людвиг за цял живот запазил в сърцето си старинните немски легенди и балади. Образът на рицаря-лебед станал негова пътеводна звезда.
Людовик II бил красавец - висок почти два метра, синеок с разкошни черни къдри. Самият той бил загадъчен – живеел усамотено, наслаждавайки се на музиката на Вагнер, а смъртта му също така била много тайнствена, неразгадана до днес.
Лебедовото езеро, което познаваме по световно известния балет на Чайковски, действително съществува. То се намира в Бавария, в района на Алгау в Алпите. През средните векове баварските менестрели възпявали подвизите на «Лебедовите рицари», извършени в този край в името на Светия Граал. Волфрам фон Ешенбах в своя «Парсифал» разказва за лебедовия рицар Лоенгрин, доплувал на лодка, теглена от бял Лебед по Лебедовото езеро, за да се притече на помощ на херцогиня Елза фон Брабант.
Там, между двете планински езера – Шванзее (Лебедовото езеро) и Алпензее (Алпийското езеро) през XII век бил построен Замъкът Хохеншвангау. Високи планини обкръжавали езерото от юг, гъсти гори от север. Няколко столетия «Лебедовия замък» бил владение на рицарите Швангау. Когато през XVI век те напуснали бреговете на Лебедовото езеро, Хохеншвангау започнал постепенно да се руши.
Романтично настроеният принц Максимилиан от баварския кралски род Вителсбах купил руините в началото на XIX век и превърнал замъка в своя резиденция. Художници романтици, вдъхновявайки се от средновековните легенди, създали в замъка прекрасни стенописи, посветени на «лебедовата тема» и Лоенгрин. Скоро Максимилиан се оженил за принцеса Мария от пруския кралски род Хохенцолерн. На 25 август 1845 година им се родил син – Ото Фридрих Вилхелм Людвиг. През 1848 година принц Максимилиан станал баварски крал. А в замъка Хохеншвангау на брега на Лебедовото езеро растял принц Людвиг, обкръжен от легенди и лебеди...
Една от легендите разказва за млад дърводелец, който през нощта изрязвал лебеди от дърво. С всеки нов лебед се изпълнявало по едно негово желание. Видимо желаейки да продължи традицията, Людвиг достигнал голямо майсторство в направата на лебеди, макар и от хартия. И въпреки, че животът му бил кратък и завършил печално, не може да се каже, че съдбата му е отказала да изпълни неговите желания.
Лебедовото езеро (Schwansee) в Лебедовата страна – Schwangau
Чайковски бил очарован от вида на Нойншванщайн и езерото. Именно тук, както се предполага, у него се зародила идеята за балета «Лебедово езеро».
Най-голямата заблежителност на Швангау, освен красивата природа, са двата «лебедови» замъка: Хоеншвангау (Hohenschwangau) и Нойншванщайн (Neuschwanstein).
Принцът малко се интересувал от държавните дела.Той живеел в света на мечтите, музиката и поезията. Операта «Лоенгрин», която му направила огромно впечатление, положила началото на дружбата му с композитора Рихард Вагнер, която продължила през целия му живот. Самият той мечтаел да създаде прекрасна приказка с фантастични дворци.
Първи от приказните дворци станал Нойеншванщайн. Той бил издигнат през периода 1869-1886 година върху стръмна скала, високо над езерото Алпензее и буйния поток Пелат долу в клисурата. Това е най-приказния замък в Германия. Даже онзи, който изобщо не е чувал за него, навярно е виждал неговия островърх силует. Достатъчно е да си припомни замъка на Спящата красавица с емблемата на Дисниленд.
Замъкът повече приличал на жилище на феи и елфи, отколкото на реално творение от камък.
Отвътре той бил също така прекрасен, както и отвън. Двуетажната тронна зала, замислена като «Зала на Светия Граал» е в богат византийски стил. От западната галерия на замъка се открива прекрасна гледка към планинските върхове и езера. Застинала музика в камъка… Последния спомен за последния романтик.
Alpsee (Алпийското езеро)
През 1869 година на 87 км на юг от Мюнхен (на 20 км от Хоеншвангау и Нойншванщайн), на мястото на ловната хижа на баща си Максимилиан II, Людвиг започнал строителство на нов дворец. Придворният архитект Георг Долман проектирал замъка Линдерхоф така, че нищо да не пречи на уединението на краля: многобройните алеи на различни нива тънели в зеленина, скривайки посетителите и слугите.
Замъкът Линдерхоф до най-дребния детайл подчертавал елегантния френски разкош. Подражавайки на своя кумир Краля Слънце (Людовик XIV, крал на Франция), баварският крал построил Линдерхоф като храм на слънцето, чиито символ станал паунът. Статуи на пауни украсяват залите, павилионите и алеита на комплекса. В центъра на този разкош са портретите, бюстовете и статуите на френския крал.
Градините на замъка Линдерхоф се смятат за едни от най-красивите в историята на ландшафтния дизайн. Паркът с площ 50 хектара съчетава елементи на италианския Ренесанс и английската градина с множество алегорични скулптури, фонтани и басейни, увенчани от кръгъл храм със статуя на Венера.
Най-фантастичната част на парка е Храмът на Венера – огромна изкуствена пещера с езеро по средата, със сталактити, сталагмити и впечатляваща картина, изобразяващ сцена от операта на Вагнер «Танхойзер». По времето на Людвиг всичко това се съпровождало с първите в света светлинномузикални ефекти, и променящите се цветове хвърляли отблясъци върху изкуствения водопад и езеро, в което плавала ладия с формата на лебед.
През 1868 г. Людвиг Баварски писал на Вагнер: «Имам намерение отново да издигна от руините Хохеншвангау около клисурата Пелат в истинския стил на старите немски рицарски крепости. Това е едно от най-прекрасните места...». Строителството продължило 12 години. Но неговият създател така и не успял да прекрачи прага му, за което толкова дълго мечтал.
Ludwig II. als GroЯmeister des Hausritterordens vom
Heiligen Georg. Gabriel Schachinger, Mьnchen, 1887.
На 9 юни 1886 г. в Хохеншвангау пристигнала медицинска комисия, която освидетелствала краля като недееспособен. След три дни Людвиг се впуснал в своето последно пътешествие в Штарнберг. На 13 юни неговото тяло било открито във водити на штарнбергското езеро.
На мястото на гибелта на краля стои кръст, а малко по-нагоре – параклис, където всеки може да се помоли за душата на приказния лебедов крал.
Вероятно, Людвиг не е бил от най-добрите владетели. Но даже и да не е оставил следа в историята като политически деец или талантлив пълководец, то построените от него замъци, шедьоври на художествената инсценировка на миналото, завинаги остават в сърцето на всеки, който имал щастието да види тази въплътена в камък мечта...
The American Dollar - Habana
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
Благодаря ти за сайта, наистина има много интересни неща. Дори сложих въпросния портрет на краля в моя пост- сега се вижда как годините са го променили.
Прочетох част от твоите постове. Веднага усетих - сродна душа!...:)))
Приеми поздрав от морето - днес то бе великолепно, както и цялото лято.
25.08.2012 11:58
И като красота, и като информация.