Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2012 22:58 - Тайнствените жени на бог Амон
Автор: krysy Категория: Хоби   
Прочетен: 8553 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 05.10.2012 09:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

БОЖЕСТВЕНАТА СЪПРУГА НА АМОН -АМЕНЕРДИС i ,Кайро, Египетски музей (inv. JE 3420).
Алабастър, базалт. Вис. 170 см.
XXV династия, 8 в. пр н.е.

 

Таинствените жени на бога       Откритията на египтологията от началото на XX век поднасят  сензация от световен мащаб - изяснило се, че власт и могъщество жените могли да получат не само като жени или майки на фараоните. Релефите, рисунките, надписите, табличките и другите паметници от Древния свят разкриха съвсем неизвестна страница - историята на така наречените  "жени на бога".    Всичко започнало с религиозните тайнства. Според  египетските предания, човек се зародил от искрата на страстта, която била запалена от божествената съпруга на бог Амон - богинята Мут.
         imageimage
              
Бог Амон                            Богинята Мут
  
    Както разбрали древните египтяни, за развитието на цивилизацията, били нужни двама. Проектирайки този небесен модел върху земния живот, египетската религия постановила: фараонът  е въплъщение на бога на земята, но някой трябва да  се въплъти и  в божествената съпруга.     Ясно е, че щом фараонът е бог, то неговата жена е божествена съпруга. Но египтолозите били уверени, че  не винаги това е така. Например, жените на едни владетели се изобразявали като божествени съпруги, а жените на други фараони – не. И едва в началото на XX век на египтолозите станало ясно, че «проекции» на божествените съпруги били специалните жрици, смятани за съпруги на бог Амон. Именно те провеждали свещените церемонии – и винаги  тайно. На разсъмване, докато всички още спят,  жриците влизали в храма в Карнак – светилището на Амон.
image
Храмовият комплекс в Карнак  Жените на бога намазвали с благовония златната статуя на «съпруга», услаждали слуха му с песни и танци. Откъде се вземали тези жрици? Това можело да бъде всяка жена от семейството на фраона. Старшата в рода посвещавала в жречески сан младшата и така нататък. Но за мъжете този култ бил закрит. Възможно и затова, за него са се запазили толкова малко сведения.
image  image
          Центърът на този култ станала благословената Тива – най-разкошния и процъфтяващ град на Древен Египет. Тук се намирала и Долината на царете – главната гробница на страната, тук били разположени Карнакския и Луксорския храм – главните храмове на Египет.     Жените на бога получавали особен статус. Те имали големи възможности, и техните постъпки не се обсъждали, а повелите им се смятали за заповеди. Жените на бога даже можели да бъдат изобразявани еднакви по ръст с управляващите фараони, с което не били удостоявани реалните съпруги на владетелите.
   Времето минавало. Фараоните-мъже разбирали, че не било в техен интерес да изпускат властта, дори на тайните религиозни церемонии. Светът все повече ставал мъжки. Статусът на  божествените съпруги стремително падал, докато почти бил забравен. Но идва време когато забравеното се възражда.
image    При Рамзес III, ( 1185 до 1153 год. пр н. е.), могъществто на Древен Египет било в апогея си. Но само след седем години, при Рамзес V ( 1146–1143 пр н. е.), започнала гражданска война за завземане на властта - Египет отслабнал. На високите държавни постове все по-често се издигали мъже от провинците Либия и Нубия. В късния период на царството (21–30 династии, 1075–342 г. пр н. е.) могъществота на Древен Египет се разклатило.Той се оказал завладян от собствените си колонии, в частност от Нубия. В древните храмове влезли нови фараони – чернокожи и не напълно легитимни.
image           На тях им бил необходим статус, защото те искали да бъдат фараони не като завоеватели, а по наследство на Небесната власт. И тази легитимност чернокожите фараони започнали да търсят  в древния култ на "божествените съпруги". 
  Като се женели за жени от древната египетска родова аристокрация, нубийските фараони обявявали жените си за небесни съпруги, а самите себе си за въплъщение на техния божествен съпруг. Нещо повече,  жените на фараоните охотно посвещавали своите дъщери в статус на същите  божествени съпруги, защото този статус давал власт и могъщество, от които жените в Египет дълго време били лишени.
   Примерно от 1050 година преди н. е. култът към жените на бога се възродил отново в Тива, но той се осъществявал от чернокожи нубийки. Петстотин години Тива била управлявана от жени, получили статус «богиня-фараон». Те възродили миналата слава на легендарната Тива. В града отново разцъфтели изкуствата, занаятите и културата. Женското управление издигнало на още по-голяма висота могъществото на политиката и самата религия.
   Историците научили имената на някои  от жените, владетелки на Тива. Например, "жената на бога" – Аменердис. Нейната гробница била открита в Медин-Табу.


image
Гробницата на Аменердис в Медин Табу

   Както и в предишните царства, тази божествена съпруга била изобразявана на стенописи и релефи като най-високата фигура.

image Изображение на Аменередис в Медин Табу
    Запазени са релефи, където образите на бога и неговата съпруга са равнозначни по размери. Това означава, че статусът на Аменердис бил подобен на статуса на истинска богиня. На челото й била изобразена урея  (змия) – символ на царската власт. На главата й има корона с две пера, олицетворяващи властта над Горен и Долен Египет. Аменердис сама извършвала жертвоприношенията и ритуалите, които преди били позволени само на фараоните-мъже.

image
Изображение на Аменердис в Мединет Хабу
Aменердис I - съпруга на Бог на Амон.

image
Божествената съпруга Aменердис - Храм на Озирис в Карнак

   .       От 1050 до 650 год. пр н. е. жените на бога били най-могъщите жени в Египет.
   Расцветът на Тива продължил почти половин хилядолетие. Но в северен Египет фараоните-мъже не удържали властта. Части от Древното царство започнали да преминават към други държави. Тива била завладяна от асирийците. Разграбена. Разрушена. И блестящият град се превърнал в затрупан с пясък призрачен град. А заедно с него потънали в небитието и блясъкът и могъществото на жените-фараони.

 

  Великата жрица Аменердис

imageеликата жрица Аменердис I била дъщеря на Кашта, владетеля на  нубийското царство със столица в град Напата (разположена в подножието на свещената планина Гебел Баркал), което успяло да подчини южните области на Египет.  По време на управлението на неговия син Пианхи «съпругата на бога» – върховната жрица на бог Амон от храма в Карнак Шепенупет I, била принудена да признае Аменердис за своя приемничка на поста.  Властта на Аменердис се увеличила още повече след като на престола след Пианхи се възкачил втория брат Шабака.

image

Първата снимка на статуята на Аменердис
след като била пренесена в Кайро.
От архива на Булакския музей.

   Статуята от колекцията на Египетския музей в Кайро е най-прочутото изображение на Аменердис. Тя била намерена  през 1858 година от големия египтолог Огюст Мариет в малък параклис, разположен в масивната стена на храма Монту в Карнак. Паметникът възхитил Мариет и го вдъхновил за създаването на образа на гордата царска дъщеря Амнерис в сценария за операта ‘Аида’, който Мариет подготвял за композитора Джузепе Верди.
   Аменердис е изобразена  величествена и прекрасна, в облекло на великите жрици от Карнак. Главата и е покрита с перука, върху която е поставено стилизирано изображение на грифа на богинята Мут – накит, наричан ‘нерет’. Върху перуката и накита ‘нерет’ е поставен модиус, кръгла корона, състояща се от фигури на изправени кобри, в която някога бил поставен накит от пера и рога на газела, асоцииращ изобразената със Сепедет – звездата Сириус.

image

  Върху тялото на жрицата има украшения: изящни гривни на китките  и глезените, огърлица с малки фигури на бога Амон и неговата съпруга Мут. На ушите на жрицата има кръгли обеци, символизиращи слънчевия диск. В лявата си ръка държи скиптър, а в дясната – ритуална огърлица менат. Лицето на Аменердис е съсредоточено и сериозно, тук няма усмивка, така  характерна за статуите на царските съпруги и дъщери от Новото царство. Същевременно, лицето на жрицата е египетско, в него няма и намек за нубийския произход на «съпругата на бога». Въпреки превъзходното изпълнение на статуята, Аменердис изглежда непристъпна и студена, лишена от човешки чувства.
  Имената на Аменердис са изрязани върху основата на статуята. В надписа жрицата е наречена «възлюбена на Озирис Небанх» – един от образите на бог Озирис, комуто бил посветен параклиса, където Мариет намерил статуята. Надписи има и на  базалтовия постамент на статуята на великата жрица: тук са запазени и редове от молитвата към бог Амон. През VI век пр.н.е., когато при Псаметих II нубийската династия била изгонена от Египет, а на престола се възцарили фараоните с египетска кръв, от надписите на постамента и на опорния стълб на  статуята били изрязани имената на Кашта и Пианхи – бащата и брата на Аменердис; името на самата пазителка на тайните на Карнак било оставено недокоснато.


Източник
: Saleh M., Sourouzian H. The Egyptian Museum Cairo. Official Catalogue. Mainz, 1987, cat. 244.




Гласувай:
9



1. ivoki - ПРЕКРАСНО
05.10.2012 01:00
ПОДБРАНО !!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 2300179
Постинги: 210
Коментари: 695
Гласове: 5364
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031