В северната част на страната, близо до границата с Ангола, в провинция Каоколенд живее поразителното племе химба. Напоследък  от време на време те започнаха да допускат до себе си хора от "външния” свят, а след няколкото репортажа за тях, които се появиха в най-големите световни  списания и в Discovery, немалко хора пожелаха да ги посетят в техните селища. Гостите са привлечени и от удивителната красота и особената, странна грация на жените химба.

  Всъщност това в съвременна Африка почти не може се намери:  първобитният начин на живот за тези хора е съвсем естествен, а не показен. Това не  са източноафриканските масаи, които вече много  десетилетия практически живеят от подаянията на пристигащите туристи, и стремглаво хукват да се преобличат в "първобитните” си дрехи, щом зърнат на хоризонта праха, вдигнат от колелата на туристическия автобус.  А химба са си такива наистина: водят полууседнало-полуномадско родово племенно съществуване в зоните на почти напълно безжизнената пустиня, в условията на жесток воден  дефицит. Не защото  не са успели да стигнат до цивилизацията, а защото и днес предпочитат да живеят именно така и почти не се нуждаят от онова, което никога не са и имали. Хората  химба действително са такива, каквито може да ги види всеки дошъл при тях. И първата среща може да стане още в малкото градче Опуво, столицата на Каоколенд, в супермаркета може да видите ето такава сцена - една дама химба е дошла за покупки.

  Химба живеят от животновъдството. Всъщност, единственото което имат са мършавите, твърде непретенциозни и издръжливи крави от особена порода, готови, почти като камилите, цели седмици да оцелеят без вода. Когато в редки и особени случаи продават този добитък, химба се сдобиват с малко пари. Е, и зачестилите гости все пак понякога купуват дребни и прости сувенири. И тогава те идват в града – за царевично брашно, захар, малко лакомства за децата. Съдове – освен съдините от тиква, понякога заменяни от големи пластмасови бутилки от минерална вода, – те не ползват. И въобще не страдат от липсата на тези атрибути на цивилизацията.

  Нови Наоми Кембъл от момичетата химба могат да се направят с десетки. И къде ли гледат модните агенции?..

  Има само два предмета, които са станали за тях предмети от първа необходимост и са широко използвани в бита. Първо, това са различните видове чесала и гребени, с които жените химба с часове разчесват особените "помпони", увенчаващи техните капризни и сложни прически.

    И второ, - разноцветните найлонови торбички от супермаркета, с които те са готови да украсяват себе си и своите поразителни тоалети, и да пазят в тях всичките си неща, и да привързват децата си към колана, и още да ги използват в хиляди случаи, понякога доста неочаквани...

     Химба живеят почти без вода: всяка капка се използва само за пиене, къпането с вода е нещо немислимо. Хората тук от незапомнени времена оцеляват благодарение на вълшебното мазило, на което дължат и своя прочут червеникав оттенък на кожата: смес от краве масло, разнообразни растителни елексири, фина пудра добита от ярко червената вулканична пемза "окра". С това мазило жените мажат цялото си тяло и косите си по няколко пъти на ден. Мазилото помага да се поддържа необходимото ниво на хигиена, защитава от слънчеви изгаряния и ухапвания от насекоми. По удивителен начин кожата на жените се запазва съвършено гладка. И те миришат доста приятно... Същият този супер крем служи като основа на традиционната прическа. Дългите "кичури" се увеличават чрез наслагване на двойно повече чужди коси: обикновено мъжки, най-вече от бащата на семейството - старейшината.

   В колибата си 15 годишната Мария показва как маслото се смесва с различните съставки и как момичета химба го използват.

    Всеки жител на селото има освен рожденото си име още и  "европейско" име. Децата го получават, когато се учат в подвижните безплатни училища, организирани от държавата: почти всички ходят да се учат и практически всеки умее да смята, може да напише своето име, да каже няколко английски думи и фрази. След първите два-три класа продължават да се учат много малко деца. Да изпрати детето си в града, в "голямото" училище, може да си позволи само богатото семейство: учението, жилището, облеклото, храната в града струват общо колкото седем крави за една година. Но понякога това се случва. Соня (с шортите  и жълтата блузка), която е на 19 години вече от няколко години живее в града. Сега е дошла да навести сестрите и братята си като е довела и приятелка  на гости.

   Старейшината на рода - онзи, който безрезервно владее съдбините и живота на всички жени и мъже от рода, глава и баща на огромното семейство, населяващо цялото село. Именно той при необходимост ще се свърже с духовете на предците, ще предскаже времето, ще излекува болния, ще накаже виновния, ще защити обидения. И косите в причесите на жените са неговите.

 А това е главната жена на старейшината.  

Местните сувенири:

   Контактът на цивилизациите: децата бързо намират общ език помежду си.  

  Една малка 10 годишна красавица.

planeta.moy.su