Кой е той? Китайски философ, един от Осемте Безсмъртни в даоския пантеон. Легендите разказват, че той не само е бил майстор на словото, философ, но и майстор на магическите знания. Изобразяват го като красив юноша, с изтънчено изискано излъчване, който свири на флейта. 
    Роден е в периода на династията Тан. Племенник или внук на знаменития държавник и поет Хан Юй (768-824). Хан Сяндзъ напуснал работата си като чиновник в правителството и тръгнал да търси истината в дао.
        Хан Сяндзъ ходел навсякъде с вълшебната си флейта, и от неговата музика всичко наоколо разцъфтявало. Счита се за покровител на флейтистите. Умеел да превръща водата във вино и да отглежда цветя през зимата
    Хан Сяндзъ преуспял особено много в изучаването на магическите знания. Отличавал се с веселия си нрав, който превръщал учението му в определено качество на живота.

1. Единственото, което човекът прави винаги искрено е да се заблуждава. Ако едно заблуждение е свойствено на цялото общество и при това му помага да живее, то се превръща във вяра.  Ако вярата губи своята искреност, това вече не е заблуждение и съответно не е вяра, а лицемерие и измама, които могат само да разлагат обществото.

2. Ако задаваш въпрос, значи, ти вече знаеш половината отговор.

3. Не обръщай внимание на това, как се отнасят към теб хората — обръщай внимание на това, как ти се отнасяш към тях.

4. Като помагаш на мързеливите хора, ти им помагаш да се качат на главата ти.

5. Като не прощаваш една грешка, ти сам допускаш грешка.

6. Като прощаваш една подлост, ти помагаш да се извърши друга. А глупостта  въобще не иска прошка. Тя е като вятъра, от нищо не зависи. Тя трябва да се приема такава, каквато е, и защитавайки се от нейната вреда, да се търси ползата от нея.

7. Ако искаш да въведеш ред в целия свят, отначало подреди дома си.

8. Добротата е беззащитна, и затова същества.

9. Искаш ли да бъдеш като всички — ще бъдеш никой.

10. Ако мислиш като всички, ти вече грешиш. Всички мислят различно. Ако мислиш за всички, ти пак грешиш. Всеки си има своите грижи. Мисли по-своему и за себе си, но помни — като не мислиш за другите, ти преди всичко не мислиш за себе си.

11. Всички хора повече от всичко искат да узнаят, а какво искат в действителност.

12. Повечето лоши постъпки човек извършва не защото му харесват, или му носят изгода, а защото му се струва, че ги очакват от него.

13. Добросъвестността се възнаграждава, но парите нямат нищо общо с това.

14. Цветето е красиво, докато не е докоснато.

15. Човек може да мисли за всичко, но трябва да прави онова, в което е сигурен.

16. Как  да различиш силния човек от слабия? Ако силният е недоволен от живота си, той ще предяви претенции към себе си, а ако е слаб, тогава ще има претенции към хората.

17. Леко е да се служи на идеи и богове, те са много по-прости от живите хора.

18. Всичко остро с времето губи своята острота, и само глупостта става още по-тъпа.

19. Мъдростта на владетеля следва да се оценява не по великите дела,  а по онези пагубни грешки, които не е успял да допусне.

20. Мъдър е не този, който много размишлява за великото, а този, който малко мисли за дреболиите.

21. И големият човек, и малкият човек могат едновременно да вървят към една цел, но малкият човек — за да се спре на нея, а големият — за да продължи по-нататък от нея.

22. Докато говориш съвсем не онова, което мислиш, слушаш съвсем не онова, в което вярваш, и правиш съвсем не онова, към което си разположен — то през цялото това време и  ти съвсем не живееш.

Глупакът е човек, който не умее да прави глупости, но ги прави.

Умният е човек, който умее да прави глупости, но не ги прави.

Мъдрият е човек, който умее да прави глупости и ги прави.

Самохвалството е признак на неувереност. Грубостта — признак на безсилие. Надеждада за ползата от тях е признак на глупост.

  Човек сам решава, дали безкрайно да се измъчва от обидата, или да направи така, че тя да се разсее, но да има и полза от това.

Често обикновената истина е наричана самохвалство, а скромността — мълчалива лъжа.

 

Липсата на богатство още не е бедност. Бедността е жаждата за богатство.

 

Не можеш да очакваш онова, което те чака. Към него трябва да се върви.

 

Онези, които не помнят пораженията, няма да познаят победата.

 

Ако мислиш, че справедливостта е победила, опитай се да убедиш в това победените.

 

Съюзниците са врагове, които имат общ враг.

 

Семейството не е единственото място, където трябва да си порядъчен, но е първото.

 

За да правиш зло не е задължително да си зъл. За да правиш добро е задължително.

 

Не чакай кога ще ти кажат истината, чакай кога ще проговорят.

 

Да занаеш от какво се бои врагът — това вече е половин победа, а да знаеш от какво не се бои, но би трябвало — това е пълна победа.

 

Не се огорчавай, когато приятелите са престанали да те забелязват. Огорчавай се тогава, когато враговете са престанали да те забелязват.

Глупаво е да бъдеш лидер в надпредарата към края пропастта, ако на гърба си нямаш крила.

♦