Нещата от живота :: История на камеята

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.10.2012 19:15 - История на камеята

Автор: krysy Категория: Хоби

Прочетен: 15039 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 22.10.2012 19:20

Резбата по камък – глиптиката – е едно от най-древните изкуства, появило се още през 4-то хилядолетие преди нашата ера.
Гемите, както се именуват тези практически вечни изделия, се разделят на два вида: инталии (вдлъбнати изображения) и камеи (с изпъкнал релеф). А има още и цилиндрични печати, които с хилядолетия се използват в качеството на личен подпис. Гемите отдавна са обект за колекциониране. Още в древни времена богати и знатни хора са харчили немалки средства за да събират геми.
Именно благодарение на гемите, стигнали до наши дни, познаваме много от сюжетите на историята и епоса.

Камеите са известни от IV век пр. н. е., за тяхна родина се счита Александрия. За произхода на думата «Камея» има различни гледни точки. Смята се, че думата произхожда от персийската дума chumahдu, или от латинската camahatus или от италианската chama (морска раковина). Отначало камеите били правени само от многоцветните сардоникс и яспис, по-късно започнали да използват аметисти, топази, аквамарини и изумруди.
Cред аристократите от древността е било въпрос на престиж да имат собствена дактилиотека - колекция от резбовани камъни.

Зевс на квадрига поразява гигантите с мълния. III—II в. пр. н. е. Подпис: ΑΘΕΝΙΩΝ(Афенион). Неапол, Национален археологически музей.

Първите творци на камеи от полихромен сардоникс са безименните александрийски майстори. Още първите, най-ранни камеи били направени с виртуозно майсторство. Владетелите от династията на Птолемеите, портретирани в тези царствено-разкошни геми, божествата от египетския пантеон, орнаментите и декорацията - всичко това не оставя съмнение за локализацията на първите ателиета именно в Александрия.

Камея от I век пр. н.е. Поликсена на гроба на Ахил.

По времето на Ренесанса, през XVII - XVIII век, искуството на камеята преживяло своя най-голям разцвет. Но античната камея и до днес запазва своето значение на еталон за класическа красота, чист и строг вкус. Главният стремеж на всички творци през следващите епохи е бил доближаването до този идеал.

Камея с изображение на император Август. 9 -12 век. Двуслоен оникс. 19 Ч 23 cm.    При изготвянето на камеите се използват различни материали. Идеален материал за направата на камеи са разновидностите на ахата, които имат дебели и равни слоеве с различна разцветка(сардоникс).

Клеопатра VII (?). Сардоникс. Края на I в. пр. н. е. 2,8 х 2,2 см.

Жертвоприношение на богинята Кибела. Оникс. I в. пр. н. е. 1,8 х 2,7 см.

Афродита с орела. Оникс. I в. пр.н. е. 2,7 х 1,8 см.

Хера. Сардоникс. I в. 2,9 х 2,2 см.

ПРОЧУТИ КАМЕИ

Камеята на Гонзаго ( Двоен портрет на Птолемей Филаделф и царица Арсиноя)
   Една от най-известните камеи в света е Камеята на Гонзаго или още наречена Камеята от Малмезон, създадена през III век пр. н. е. от неизвестен майстор в Александрия, която днес се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.
   Знаменитата камея от трислоен сардоникс се отнася към най-добрите образци на античната глиптика. Наречена е в чест на първия извесетен собственик — маркиз Франческо II Гонзаго, ренесансов меценат, владетел на италианския град Мантуа.
    Младият Рубенс, когато видял камеята в началото на XVII век, споделил: «Аз смятам, че сред гемите с двойни портрети това е най-прекрасната в Европа».
    До 1630 година тя е принадлежала на мантуанските херцози. През 1630—1648 година камеята се пазела в Пражкия Храд в съкровищницата на Хабсбургите, тъй като те завладели Мантуа и отнесли всичките й съкровища. След това камеята попада в Стокхолм като трофей на шведските войски, превзели Прага. От 1648 година камеята се намира в колекцията на шведската кралица Кристина. Когато тя се отрекла от престола и се оттеглила в един италиански манастир, тя взела камеята със себе си. След смъртта й през 1689 година камеята попада при нейния фаворит кардинал Д. Ацолино, който продал колекцията на кралицата на херцог Брачиано от рода Одескалки. През 1794 година тя се пазела във Ватикана — в библиотеката на папата Пий VI, който я купил. Оттук през 1798 година камеята била конфискувана от французите при окупацията на Рим и отнесена във Франция.
Попаднала в Ермитажа през 1814 година от колекцията на Жозефина Богарне. През 1814 година, влезлия с войските си във Франция, император Александър I направил посещение в Малмезонския дворец и бил трогнат от бедственото положение на Жозефина. Той се разпоредил да бъде осигурена нейната и на семейството й безопасност, когато съюзническите войски влезли в Париж. В знак на признателност Жозефина подарила на Александър камеята. По името на двореца Малмезон, резиденцията на Жозефина, през XIX век камеята била още наричана «камеятна от Малмезон»

Кръст на Лотар, (края на X в., Германия). Сардоникс, филигранно злато и скъпоценни камъни. височина: 50 см, ширина: 38.5 см,дебелина: 2.3 см.

В центъра на Кръста на Лотар има голяма камея, която изобразява римския император Август с лавров венец, на който на обратната страна на кръста съответства гравирано изображение на разпнатия Христос, който също приема такъв лавров венец от ръцете на Бог Отец. Кръстът на Лотар бил подарен на германски император Отон III. Пази се в съкровищницата на Аахенската катедрала.

Друга знаменита камея е "Камеята на Тиберий" или "Голямата камея на Франция" Изрязана е от петслоен сардоникс (Париж, Кабинет на медалите). В центъра е император Тиберий с Ливия, пред тях е Германик в доспехите на пълководец и неговата майка Антония. В горната част сред боговете е Август с жезъл в ръка и други умрели към това време членове на императорското семейство.

Камеята "Александър Македонски"
За родина на камеята се счита Александрия, градът, основан през 332 г. пр. н.е. в устието на Нил от Александър Македонски. Оттук са и най-ранните, прочути геми на древността. Създадени са от гръцки майстори при александрийския двор на Птолемеите.

Камеята от оникс, принадлежаща на фамилията Медичи.
Месеци и години упорит труд били необходими на твореца за създавене на една камея. Един от най-добрите познавачи на глиптиката, френският изследовател от началото на XX век. Е. Баблон отбелязва, че за създаването на една голяма камея е необходимо толкова време, колкото и за построяването на една катедрала.

Началото на колекцията от камеи в Ермитажа е положено от императрица Екатерина II през 1764 г. В писмо до френския просветител Гримо тя пише: "Моята малка колекция от резбовани камъни е такава, че вчера четирима души трудно носеха две кошници с кутии, в които се намира само половината от колекцията; за да се избегне недоразумението, знайте, че това са кошници, в които у нас през зимата се носят дърва". Достъп до колекцията от "антики", както се наричали гемите в онези години, се смятало за особена милост.от страна на императрицата. "Нея са я виждали не повече от 5-6 души", – съобщава Екатерина на Гримо.
Към края на нейното царуване в Ермитажа има повече от 10 000 геми. Една година преди смъртта си тя пише на своя доверен кореспондент: "Всички колекции в Европа, в сравнение с нашата, са само детски играчки".

И ето още една забележителна по своята красота гема - на Птолемей II, която се пази в Парижкия кабинет на медалите.

Камеите са един от най-богатите източници на сведения за духовната и материална култура на древния свят. Но основната им ценност е в художественото им съвършенство.
Повечето от творенията през следващите епохи са подражания, а често и просто копия на антични геми. Само много малко майстори успели да се освободят от своеобразната «хипноза» на древното изкуство. Античният свят достигнал и в тази област на творчеството най-високи върхове, които задълго остават трудно достижим идеал.