БОНСАЙ (япон. bonsai, от bon — плосък поднос и sai — отглеждам), японско изкуство за отглеждане на миниатюрни дървета.

    Смята се, че традицията е възникнала в Китай преди повече от две хиляда години и е запазена там и до днес, както и във Виетнам и Тайланд.

    По стените на императорските гробници от VIII век в провинция Шанси са изобразени мини-градини в керамични съдове, които още в онези времена са били смятани за особено ценен подарък сред аристократите. Това изкуство било наричано пензай. Япония се запознала с първите образци на пензай в началото на VII век, когато в двора на императрица Суйко пристигнало пратеничество от Китай. Сред многобройните дарове за японския владетел имало и пензаи. Японците започнали да ги наричат по-своему — бонкей (пейзаж на поднос). Бонсай бил популярен сред всички слоеве на японското общество.  Появил се в Япония в епохата Камакура (1185-1333) заедно  с дзен-будизма, вече към края на епохата Едо бонсай се култивира широко сред различните слоеве на обществото.

  В бонсай предпочитат вечнозелените видове (бор, кедър, кипарис), а също и широколистни (вишна, клен, бук). Невъзможно е да се посочат точните размери на идеалния бонсай, но като ориентир може да се посочи букът, който в природата достига 30 м височина и 2 м в диаметър, може да се намали 60-80 пъти. Борът, най-популярното дърво бонсай, рядко достига в естествени условия 20 м височина, в бонсай може да се намали  30 пъти.

   Изкуството на бонсай е сложно и изисква голямо търпение за  да се отгледа миниатюрното растение, което да повтаря облика на възрастното дърво. Нерядко за създаване на такова дръвче са нужни десетилетия. 

  При правилно отглеждане бонсай може да живее няколко стотин години, преминавайки от едно поколение към друго. Един от най-известните бонсаи е борът, принадлежал на военния управител на Япония от XVIII век, третия шогун Токугава Иемицу.

  В бонсай съществуват два главни стила: класически (котен) и литературен, поетичен (бунджин). При първия стил стволът на дървото при основата е по-дебел, отколкото нагоре, а при втория – обратно. Този стил е доста по-труден за отглеждане. В бонсая се търси не  просто копиране на природата, а изразяване на определено настроение. Във всеки случай бонсай трябва да изглежда естествено и да не разкрива намесата на ръцете на своя създател.

 Бонсай е с най-различни форми, главното условие е да напомня възрастното дърво. Различават се и по размери: от 5 до 120 см. Могат да се формират от различни растения, някои от които на пръв поглед даже не подхождат за тази цел.

  ОСНОВНИ ТИПОВЕ БОНСАЙ

Чокан(Chokkan)		Формален прав стил— в този традиционен стил стъблото  е право, удебелено към корена.
Мойоги (Moyogi)		Неформален прав стил, при който клоните и стволът може да са леко изкривени. Върхът винаги е прав и е върху перпендикуляра от мястото, където започва корена.
Шокан (Sokan)		«Раздвоен ствол» —  композиция, отличаваща се от останалите с два ствола. Могат да бъдат  различни по размер и образуват една корона.
Шакан (Shakan)		Наклонен стил - отличава се от формалния прав стил по това, че дървото расте под ъгъл спрямо земята.
Кенгай (Kengai)		Каскада - имитира дървета край вода или в планината. Върхът на дървото се намира по-ниско от саксията и почвата в нея.
Хан-кенгай (Han-Kengai)		Полукаскаден стил. При него върхът на дървото остава на нивото на почвата в саксията.
Нецунагари (Netsunagari)		Стил, имитиращ дървета, при които част от ствола е потопен или засипан с почва. Клоните на такова дърво растат, напомняйки отделни дървета.
Бунжинджи (Bunjingi)(литературен стил)		«Стилът на учените мъже» се характеризира с право стъбло на дървото, с минимум клони.
СЕКИДЖОДЖУ Секийоджю (Sekijoju)		Секиджоджу — «корен върху  камък» — дървото (често смокиня) расте върху камък, а корените му причудливо го оплитат.
Ишиджуки (Ishitsuki)		«Растящ на камъка» е стил, сходен на секиджоджу, но в този случай корените на дървото растат в пукнатините на камъка. Тъй като мястото за корените  е малко, този стил се използва като  илюстрация за издръжливостта на дървото.
Хокидачи (Hokidachi)		«Стил метла» — прилага се при разклонени дървета. Стволът остава прав, а клоните растат около него на 1/3 от височината на дървото, вследствие на което листата образуват сферична форма.
Йоше Уе (Youse-Ue)		«Йоше Уе», или група дървета — стил, при който отглеждат повече от 9 дървета в една композици. Броят може да варира, но никога не е равен на 4. Често в саксията се засаждат дървета от един вид, а красотата на композицията се заключава в съчетаването на височината и възрастта на тези дървета.
Икадабуки (Ikadabuki)		Многостеблен стил, който се отличава с това, че имитира дърво паднало в блатото, основата му има формата на сал и е образуван от лежащото на земята стъбло, от което израстват дръвчета с различна големина.

 Първоначално бонсаи украсявал японските домове и градини. В епохата Токугава парковият дизайн получил нов тласък: отлеждането на азалии и кленове става любимо занимание на богатите. Отглеждането на растения джуджета (хати-но-ки — «дърво в саксия») също се развивало, но бонсаите по това време били много големи.

    За бонсай използват обикновени дървета, които остават малки благодарение на постоянните подрязвания и различни други методи. При това съотношението на размерите, кореновата система е ограничена от обема на саксията, и надземната част на бонсай съответства на пропорциите на възрастното дърво в природата.

     Растението бонсай винаги трябва да се отклонява малко от центъра на саксията. Това се  прави не само за по-доброто възприятие. Централната точка символизира мястото на докосване на небето и земята. Друг важен принцип на естетиката на бонсай е  триъгълната структура, необходима за визуален баланс и за изразяване на взаимоотношенията на трите полюса или сили: универсалната (даваща живот) сила, силата на човека и силата на самото растение. Традиционно се смята, че истинският бонсай трябва да носи три главни качества — истинност, доброта, красота (япон. син-дзен-би).

 Една от най-големите колекции бонсай се намира в градината на японския император. Някои растения тук са на повече от 300-400 години.

interestingnews.ucoz.ru

www.bugaga.ru