Постинг
05.11.2012 18:36 -
Човек - с главна буква!
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 5219 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.11.2012 18:38
Прочетен: 5219 Коментари: 2 Гласове:
14
Последна промяна: 05.11.2012 18:38
Той бил дългоочакваното дете. Бащата присъствал на раждането и не могъл да повярва на това, което видял. Първите му думи към лекаря били: «Моят син! Той няма ли ръце?» Докторът отговорил: «Не… Не, вашият син няма и ръце и крака». Лекарите не показали бебето на майката. Акушерките плачели.
Ник имал само подобие на стъпало вместо ляв крак. Благодарение на това момчето се научило да ходи, да плува, да кара скейт, да играе на компютър и да пише. Родителите успели да запишат детето в обикновено училище. Ник станал първото дете-инвалид в обикновено австралийско училище.
На 8 години Николас решил да се удави във ваната. Помолил майка си да го отнесе в банята. «Аз се обръщах с лице към водата, но беше много трудно да се задържа. Нищо не се получаваше. През това време си представях картината на своето погребение – ето стоят моите майка и татко… И разбрах, че не мога да се самоубия. Всичко, което съм видял от родителите си - това е любовта им към мен». Ник повече не правел опити за самоубийство, но все си мислел— за какво му е да живее. Няма да може да работи, няма да може да улови за ръката годеницата си, няма да може да вземе в ръцете си своето дете, когато то заплаче. Веднъж майка му прочела статия за един тежко болен човек, който вдъхновявал другите да живеят. «Тогава осъзнах, че аз не съм просто човек без ръце и крака. Аз съм творение Божие.. И не е важно, какво мислят хората».
На 19 години Ник започнал да учи финанси в университета. Веднъж му предложили да се изкаже пред студентите. Имал седем минути на разположение. Три мунити след началото на речта момичетата в залата започнали да плачат. Една от тях не могла да спре риданията си, вдигнала ръка и попитала: «Може ли да дойда при вас и да ви прегърна?». Момичето се приближило до Ник и заплакало на рамото му. Ридаейки казало: «Никой никога не ми е казвал, че ме обича, никой никога не ми е казвал, че съм красива такава, каквато съм. Моят живот се промени днес». По време на своите изяви той често казва: «Понякога вие можете да паднете ето така» – и пада с лице към стола, на който стои. Ник продължава.
«В живота се случва така, че падате, и, сякаш нямате сили да се вдигнете. Тогава се замисляте, имате ли надежда… Аз нямам нито ръце, нито крака! Изглежда сякаш и сто пъти да опитвам нищо няма да се получи. Но след поредното поражение надеждата не ме напуска. Аз ще продължа да опитвам. И искам да знаете, че неуспехът - това не е края. Главното е как ще стигнете до финала. Ако сте готови да финиширате, то тогава ще намерете сили в себе си да се вдигнете ето така».
Той се подпира на челото си, после си помага с раменете и се изправя. Жените в залата започват да плачат.
Десет месеца в годината той е на път, два месеца у дома си. Той е обиколил повече от 20 страни, негови слушатели са били повече от три милион души — в училища, старчески домове, затвори. Понякога, Ник говори и на стадиони - пред многохилядна публика. И така около 250 пъти в годината. Всяка седмица Ник получава около 300 предложения за нови изказвания.Той става професионален оратор.
На 12 февруари 2012 года Ник Вуйчич се жени за Канае Миахаре.
Следващ постинг
Предишен постинг
беше да прочета...
Има такива хора по света... и те не са малко...
но за нас българите това изглежда, като сбъдната американска мечта...
т.е. доста сладникаво, като на филм...
Хубаво би било да публикувате някоя история с подобен характер на някой българин.
Поздрав!
цитирайИма такива хора по света... и те не са малко...
но за нас българите това изглежда, като сбъдната американска мечта...
т.е. доста сладникаво, като на филм...
Хубаво би било да публикувате някоя история с подобен характер на някой българин.
Поздрав!
Прочетете книгата"Необикновената повест на един съдия" от Петко Здравков...
Една истинска история за силата на волята и жаждата за живот...
цитирайЕдна истинска история за силата на волята и жаждата за живот...