Прочетен: 4610 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2012 08:26
Грегорио Алегри (1582 - 1652) е италиански композитор, певец и свещеник. Автор на знаменитото произведение "Мизерере".
В Италия имало няколко художници и композитори с фамилията Алегри. Като музикален термин «алегро» обозначава темпото и частите на произведението, самата дума «алегро» означава «весел, бърз»).
Христианският живот на Алегри бил в пълна хармония с неговите професионални занимания.
Грегорио Алегри се родил около 1582 в Рим. От 9-годишен и до 14 той пял в момчешкия църковен хор на църквата Сан-Луиджи-деи-Франчези в Рим, докато гласът му не мутирал. През 1600 станал певец в мъжкия хор. Хормайстор на тази църква бил Джовани Бернардино Нанино, бивш ученик на Палестрина, и именно той дал на Грегорио Алегри музикално образование, а музиката на Палестрина оказала силно влияние върху неговите композиции. През 1607 той напуснал Рим и заел длъжността композитор, певец и свещеник в катедралите на Фермо и Тиволи. През този период той съчинил голямо количество духовна музика, която не останала незабелязана от папа Урбан VIII.
През 1628 Алегри се върнал в Рим и станал ръководител на хора в църквата Санто-Спирито-ин-Сасиа, като в същото време той успешно взел конкурсните изпити в папския хор и станал певец в хора на Сикстинската Капела през 1629. Като допълнение на престижа на тази длъжност и съпътстващата я гарантирана заплата, Алегри имал възможност да работи и тясно да общува с някои от най-добрите музикални представители на своето време.
В следващите 23 години на своята работа, до самата си смърт на 7 февуари 1652 Алегри съчинил множество меси, мотети за папския хор и няколко инструментални произведения. По-голямата част от музиката на Алегри е написана в стил кончертато на ранния Барок, особено инструменталната музика. Но най-известното му произведение "Мизерере" (1638), заедно с другите творби, създадени за хора на Сикстинскатай Капела, е написано в "обновения" стил на Палестрина (на късното Възраждане).
Шедьовърът на Григорио Алегри е "Мизерере" върху текст на 50 Псалм, който започва с думите "Miserere mei, Deus" (Помилуй ме, Боже). "Мизерере" звучи само по време на Страстната седмица в Сикстинската Капела. Изпълнява се от два хора ( в единия 5 гласа, в другия 4) a cappella. 
Тази музика се смята за шедьовър на духовната музика на своето време. Произведението, за което е този разказ, е наистина уникално. За нето смело може да се каже, че то е едновременно и свръх популярно и... малкоизвестно. Свръх популярно - доколкото е било осветено от католическата църковна традиция и дълго време ежегодно се изпълнявало в Сикстинската капела - резиденцията на Римския папа във Ватикана. Малко известно - защото се изпълнявало веднъж в годинатна - на Страстната седмица, - а ръкописът му почти четири столетия бил недостъпен за копиране. Тъй като Ватиканът, пазител на единствения ръкописи, желаел да запази тайната на този шедьовър. До произведенето имали достъп само музикантите, които го изпълнявали. 
14 годишният Моцарт във Верона, 1770 г., Saverio Dalla RosaПрез 1770 14-годишният Моцарт посетил с баща си Ватикана, където чул изпълнението на "Мизерере", запомнил го цялото на слух и го възпроизвел точно по памет. Законите за авторското право още не съществували и Ватиканът нищо не могъл да предприеме. Оригиналният ръкопис бил издаден по-късно в Германия и разминаванията между двете издания били незначителни.
Църквата Св.св. Константин и Елена – Ве...
Журналистически шедьовър
