Сикстинската капела (Cappella Sistina) е най-известният храм в официалната резиденция на папата - Апостолическия дворец във Ватикана. Изрисувана е от едни от най-известните творци на Ренесанса - Микеланджело, Рафаел, Бернини, Сандро Ботичели и др. Сградата е построена през втората половина на XV в. по нареждане на папа Сикст IV, от където идва и името ѝ. Първата меса в капелата е на 9 август 1483 г.



   Папата наредил да бъде възстановена старата Cappella Magna. Храмът бил изписан с мотиви от живота на Моисей и Христос - дело на  група ходожници, сред които Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели и Доменико Гирландайо.

 

     Омагьосващите фрески, които покриват тавана и стените на Сикстинската капела са сред най-големите постижения на западната цивилизация. Историята познава Микеланджело като майстор  художник (макар, след успеха при завършването на статуята Давид, той рисува рядко, преди папа Юлий да го наеме да изрисува тавана). Най-голямото откритие при последната реставрация на фреските бе неговото впечатляващо умение за предаване на светлината и ярките цветове, които са драстично потъмнели през вековете от натрупания прах, дим от кадения тамян и безброй свещи.
 

    Шедьовърът на Микеланджело, наречен от Джорджо Вазари "факелът на нашето изкуство", празнува своята 500-годишнина. Плафонът на Сикстинската капела е най-известният изрисуван таван в света. Той бил завършен през 1512 година.
 

   Сикстинската капела е най-великия паметник на изобразителното изкуство от епохата на Ренесанса. 

 Папа Юлий II поръчал на Микеланджело Буонароти да изрисува свода на Сикстинската капела през 1508 година, и трябвало да чака четири години, за да види най-накрая невероятните стенописи.
  Точно преди  500 години папата отслужил тържествена вечерня в чест на създаването на фреските върху  свода на Сикстинската капела. Това станало в навечерието на Деня на Вси Светии, 31 октомври 1512 година. В същия ден и час на 2012 година папа Бенедикт XVI повтори церемонията в чест на петстотин годишния юбилей на капелата.

 Главна тема на фреските е учението за потребността на човечеството от Спасение, дарено му от Бога чрез Иисус. Старият (историята на Мойсей) и Новият Завет (историята на Христос) са представени чрез фреските върху стените на капелата, създадени преди Микеланджело да започне работата си върху плафона на капелата. В централната част на  свода са разположени девет сцени от Книгата Битие, — четирите големи фрагмента представят:

Сътворението на светилата и планетите,

Детайл от фреската - лицето на Бога при сътворението, което се запазва  като образец на иконография на Бога Създател.


Сътворението на Адам,

Детайл от фреската

Грехопадението и Прогонването от Рая,


Потопът.

Посочените сцени се редуват с по-малки по размер пана:

Разделяне на светлината от тъмнината,

Разделяне на сушата от водата,


Сътворението на Ева,


Жертвоприношението на Ной 
и

Опиянението на Ной.

    По ъглите на малките пана са разположени фигури на идеално сложени голи юноши - Ignudi. Красотата на техните тела е възхвала на създаденото от Твореца.
 
Ignudo.
     Основните сцени са заобиколени от фигурите на дванадесет мъже и жени — пророци и сибили. В люнетите над прозорците на параклиса са разположени имената на предците на Христос, надписите са придружени от техни изображения.

    
    Делфийската сибила               Куманската сибила

           Либийската сибила


Пророк Йоил


Пророк Данаил


Пророк Йона

    Още по-високо, в триъгълните пазви на сводовете са представени осем групи от хора, които не се отъждествяват с определени библейски персонажи. Цикълът завършват четири сцени на спасението в ъглите на свода, всяка от които илюстрира драматична библейска история: 

Давид и Голиат

Юдит и Олоферн

Наказанието на Аман
   Бронзовата змия

     

   
  Цикълът разказва как Бог сътворил прекрасния свят и човека, как човекът извършил грях и бил наказан с лишаване от безсмъртие и отделянето му от Бога. Историята на човека продължава в грях и позор, за което последвало наказание — Всемирният потоп. Чрез Давид и Авраам, предците на Иисус Христос, Бог изпратил спасителя на човечеството. Идването на Спасителя предсказали пророците на Израил и сибилите на Древния свят. Различните компоненти на стенописите са свързани с тази християнска доктрина.

  

   Цикълът фрески на Микеланджело в Сикстинската капела имал силно въздействие върху други художници, още преди да бъде завършена работата върху тях. Вазари в своята книга «Животът на Рафаел» разказва, че Браманте, който имал ключове от капелата, пускал вътре Рафаел, за да изучава фреските на свода в отсътствието на Микеланджело. Впечатлен от пророците на Микеланджело, Рафаел се върнал към фреската си с изображението на Исайя в църквата Сант-Агостино и, според Вазари, макар, че тя била завършена, я нарисавал отново. Джон О"Мъли посочва, че по-рано Рафаел включил в «Атинската школа» фигурата на замисления Хераклит, подобно на Иеремия от свода на капелата, но с лицето на Микеланджело.

  Решенията на художествените задачи, намерени от Микеланджело в работата му над цикъла, получили по-нататъшно развитие в произведенията на други майстори на изобразителното изкуство: илюзорната архитектура, анатомично вярното изображение на човешкото тяло, перспективното построяване на пространството, динамиката в движенията, ясният и силен колорит. Габриел Барц и Еберхард Кьониг казват за Ignudi: «Няма друго такова изображение, което да е имало такъв продължителен ефект на въздействие върху следващите поколения, колкото това. В  бъдеще подобни фигури се повтаряли в безбройни декоративни работи, в кавалетната  живопис, фреската или даже скулптурата»

 

  Микеланджело се върнал в Сикстинската капела след 25 години, за да нарисува на олтарната стена «Страшният съд», интерпретирайки по-новому сюжета за края на света. В тази колосална фреска, където отчаяните персонажи въвлечени в гигантски вихър, в чийто център се изправя могъщата фигура на Христос, героизмът на Ренесанса вече го няма, това е разказ за сломения и, подтиснат човек, края на възрожденските илюзии. Сред художниците, върху чието творчество  Микеланджело е оказал значително въздействие са Понтормо, Андреа дел Сарто, Росо Фиорентино, Кореджо, Тинторето, Анибале Карачи, Паоло Веронезе и Ел Греко.


 Изборът на нов папа, конклав, се извършва в Сикстинската капела. Заради това е поставен комин на покрива на капелата. Ако излезе бял дим - избран е нов папа. Черен дим - неуспешен избор.  

Прекрасен постинг! Поздравявам те и ти благодаря за красотата, която ни показваш от този невероятен паметник на изкуството! Желая ти Новата година да бъде за теб много здрава и щастлива! Нека ти донесе това, за което мечтаеш! :)

Наистина Сикстинската капела заслужава това чудесно представяне. И ние също, мисля, заслужаваме тази наслада от постинга... Давай още красоти. Ненаситни сме...