Прочетен: 8095 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2013 23:08
Никой не може да посочи броя на произведенията, излезли из под писателското перо. Но има и такива творби, които са успели да повлияят сериозно върху хода на историята.
1. «Произход на видовете по пътя на естествения подбор», 1859 г. Чарлз Дарвин.
В средата на XIX век този труд оказва революционно влияние върху научната общественост. Книгата е смятана за един от основополагащите трудове в историята на науката и може би най-значимия за биологията. Той не само поражда цял нов клон в науката – учението за еволюцията, но и преобръща с главата надолу представата за ролята и мястото на човека на нашата планета.
2. «Чукът на вещиците», 1487 г.,Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер.
Влиянието на този труд, създаден от двамата монаси инквизитори в края на XV век, върху обществото е доста печално. Именно тази книга провокирала «лова на вещиците», погубил живота на много невинни жени. От наказаните със смърт за магьосничество 60 000 души между 1550 и 1750 г. жените са между 82% и 90 %.
3. «Война на световете», 1989 г.,Херберт Уелс.
Книгата на Уелс се смята за първата, открила темата за нахлуването на Земята на враждебните пришълци от друга планета, тема станала извънредно популярна в световната научна фантастика на XX век. Още с първото си издание книгата на Уелс прави голямо впечатление на четящата общественост. Писателят поставя фундаменталните въпроси за това, до къде може да отведе едностранчивата технологична еволюция на разума.
4. «1984», 1948 г.,Джордж Оруел.
Най-известната антиутопия заема второ място в стоте най-добри книги на всички времена и народи според версията на Newsweek. Описаната концепция за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина. Много термини от книгата се използват като нарицателни в европейската култура. «Мислепрестъпление», «Министерство на Истината» и даже фразата «Големият брат те следи» - това са все понятия, слезли от страниците именно на това произведение.
5. «Чичо Томовата колиба», 1851 г.,Хариет Бичер-Стоу.
В романа робството се разглежда не от политическа или философска гледна точка, а от гледната точка на семейните и християнски ценности. Робството е жестоко, според Стоу, защото разделя семействата и така прекъсва естествените връзки между родители и деца и – преди всичко – защото противоречи на християнското учение. Книгата засилва напрежението между аболиционисти и робовладелци, довело до Американската гражданска война (1861–1865), с която се премахва робството в САЩ,
6. «Архипелаг ГУЛАГ», 1972 г., Александър Солженицин.
"Гулаг", тази огромна мрежа от съветски концентрационни лагери, е била система за държавна репресивна политика, надмината само от Холокоста. "Архипелаг ГУЛАГ" е най-мащабното описание на съветската лагерна система и с право има ранг на енциклопедия по темата. Словосъчетанието «Архипелаг ГУЛАГ» става нарицателно, често се използва в публицистиката и художествената литература, на първо място по отношение на наказателната система на СССР през 1920—1950-те години.
7. «Кратка история на времето», 1988 г., Стивън Хокинг.
Имало ли е времето начало? Може ли времето да тече назад? Безкрайна ли е Вселената, или е ограничена? Това са само някои от въпросите, разглеждани в този всепризнат шедьовър, който започва с преглед на големите теории за устройството на космоса от Нютон до Айнщайн, преди да навлезе в същността на тайните, които продължават да се крият в сърцевината на пространство-времето. Само прикованият в инвалидната количка учен от Кеймбридж успя да изложи всичко това интересно и на достъпен език за обикновения жител на нашата планета.
8. «Сто години самота», 1967 г.,Габриел Гарсия Маркес.
Романът описва живота в митичното южноамериканско село Макондо с главни герои, членовете на семейство Буендия. Един от най-значимите романи на 20 век и класическо произведение в литературния стил магически реализъм. Маркес не само подарява на читателите безспорен шедьовър, но и дава на много латиноамерикански писатели, до този момент невъзприемани от критиката, зелена улица към световната литература.
9. «Манифест на комунистическата партия», 1848 г., Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
В своята книга двамата автори говорят за освобождението на работническата класа и описват несъвършенството на капиталистическия строй, без да призовават към кървав терор. Обаче именно постановките в тази книга са в основата на революцията от 1917 година в Русия и коренните промени не само в Русия, но и в редица други страни следващите десетилетия.
10. «Учението на Дон Хуан», Карлос Кастанеда.
Първият от серията романи за измененото съзнание на човека и неговите възможности е написан от автора като дисертация по антропология. Съдържанието на това учение е не по-малко мистично, отколкото биографията на неговия създател, а достоверността на фактите, изложени в произведението, редовно се поставят под съмнение. За привържениците на Кастанеда това е забележителен духовен пътепис на посвещаването на автора в една необикновена реалност, която съществува успоредно с нашата. Това е разказ за неизследвани глъбини на човешкото съзнание и необятните му възможности да възприема други светове.
livejournal.com
03.01.2013 20:20
03.01.2013 21:21
Ицко
Допусната е техническа грешка и я поправям веднага.
Що се отнася до броя на жертвите от т.нар."лов на вещици" никъде не споменавам, че става въпрос за изгорени на клада. Това, за което ти говориш се отнася по-скоро до общия брой на жертвите на инквизицията за посочения период. Не всички жертви са били съдени като вещици.
всеки да си има свои предпочитания и своя лична класация.
Тук е направен по-скоро опит да се направи класация на книги, оказали влияния върху умовете на хората и насоките на развитие в една или друга сфера на живота за определен период от време.