Оказва се, че не е така лесно да се отговори на въпроса «Кой е  любимимият ви цвят?» Днес може да ни харесва зеления, а утре  виолетовия.  И работата не е в модните тенденции.
   Психолозите твърдят, че пристрастието към определен цвеят в облеклото, като правило, възниква по две причини. Първо, ние подсъзнателно избираме цвета, който може да приглуши, или, напротив, да разпали необходимите ни емоции и чувства. Второ, избраният цвят отразява състоянието на психиката ни в даден момент. С това се обясняват периодичните промени в нашите цветови пристрастия.


   Например, «оранжев период» в живота ни започва тогава, когато чувстваме увереност, оптимизъм, активно развиваме своите таланти или подсъзнателно се стремим към това. Според психолозите, това е цветът на сангвиниците. А хората със занижена самооценка и онези, които се борят със стреса, жизнерадостта на оранжевия цвят ги дразни.


  Изборът на жълтия цвят говори за това,че в дадения  момент имаме сили да се справим и с най-къртовската работа, умът ни е изострен, а ние самите сме дисциплинирани и организирани като никога. Или напротив, уморени от собствената си небрежност, правим избор в полза на жълтия цвят, за да се стегнем и да постигнем най-накрая поставената цел.  От друга страна хората, за които активната дейност е ежедневна необходимост, често не възприемат жълтия цвят, или пък не се нуждаят от допълнителни стимуланти. 

     На тях би им подхождал светло синия - той успокоява, притъпява душевната болка, намалява страха и безпокойството. Човекът, който предпочита този цвят е усмихнат, спокоен, не е склонен към конфликти.  Но този цвят не допада на онези, които се намират на жизнено активен етап, а също и на хора, които и без това са отпуснати и спокойни. За да се стегнат  трябва да изберат червения цвят.

  Доколкото червеният е цвета на душевната бодрост, следователно, нашето пристрастие към него говори или за това, че искаме да внесем в живота си свежа струя, или сме развълнувани от откриващите се пред нас перспективи. Обаче дългото «общуване» с възбуждащия червен цвят води до нетърпимост, раздразненост и даже агресия. А и околните се уморяват бързо от постоянния контакт с «червения» човек. Но ако ни се иска да носим алени оттенъци,  и да усетим прилив на бодрост, в такъв случай психолозите препоръчват да не се отказваме от такива детайли в облеклото си. 


   Белият е още един активен цвят. Той става наш фаворит, когато сме готови да се освободим от товара на миналото, започвайки от нулата.  Белият цвят повишава самооценката, тонизира, когато победата изглежда напълно постижима. Но онези, които задълго се пристрастяват към белия цвят,  са самовлюбени и студени натури. Затова ще е хубаво той да се допълва с някакъв топъл тон. А този, който дори не иска да мисли за този цвят?   Вероятно, страхът от неуспех е пуснал в душата му дълбоки корени. Това може да се преодолее с оранжевия, червения или жълтия цвят.


   Черният цвят винаги скрива в себе си онова, което носи, той е загадъчен. Предизвикващ любопитство, привличащ и плашещ, той винаги призовава човека да освободи своята същност, т.е. човек трябва да мине през черното, за да познае бялото.
   Черният цвят се свързва с изтънченост и носи сериозност. Често се свързва и с отрицателните емоции и дори смъртта.  Черните дрехи означават недостиг или липса на нещо в живота.


 
    Зеленият  е цвят на хармонията, затова го избираме, когато усещаме душевен покой и стабилност в живота си. Освен това, може да ни движи желанието да се успокоим, да добием надежда, да се примирим със самите себе си. И все пак  продължителният «зелен период» в живота е нежелателен – това може да доведе до пасивност. Неприемането на този цвят свидетелства за вътрешно недоволство и емоционална нестабилност.


   Хората - невидимки изпитват непреодолимо влечение към сивия цвят. Те не  обичат да се открояват сред тълпата, скриват собственото си мнение и емоции. Злоупотребата със сивия цвят говори за склонност към депресия и самоограничение. Този цвят не е обичан от онзи, който на този етап иска да прояви себе си, не вижда необходимост да скрива мислите си и да сдържа емоциите си.


    Кафявият  е цвят уравнител. Любовта към него говори, че се стремим към вътрешно равновесие, чувство за защитеност и комфорт.  Но продължителното носене на кафяво води до подтискане на творческото начало и разочарование в околните. С това може да се  обясни и неприемането на кафявия цвят от онези, които се стремят към активен живот - той ги отблъсква. 

    За взаимната връзка на нашето емоционално състояние с цветната палитра може да се  говори още дълго, описвайки виолетовия, синия, розовия, черния... Освен това, съществуват и смесени цветове. Какво се крие зад тях, може да се определи самостоятелно, разполагайки с информация за основните цветове.  Така, тюркоазения цвят е смес от светлосин и зелен, бежовия – от кафяв и бял...
   Цветовете на дрехите, които носите се отразяват както на вашето настроение, така и на тези около вас. Вие, може би, изпитвате определено желание да облечете дреха с даден цвят точно днес. Това обикновено означава, че оцветяването ви е необходимо, за да попълните определена липса, например, на знание, увереност, сила, любов... Направете си експеримент:
Облечете се в розово и наблюдавайте колко от приятелите ви, които ще срещнете, ще ви говорят за любовния си живот.

© Shkolazhizni.ru

Здравей, Калина, много хубав постинг, благодаря ти. Ами, аз си харесвам оранжевото - нали имаше такава песен. Даже в момента съм в оранжев пуловер.:) Чак сега прочетох, какво значи - не е толкова зле;) Сърдечни поздрави и хубава вечер!