Те са красиви, необикновени, тайнствени, изискани, разкошни. Венецианските маски са едно от най-ярките явления на италианската действителност. Те са главните действащи лица на такава феерия като Венецианския карнавал.
  Карнавалът нахлува в сивата и мъглива венецианска зима като ярък слънчев лъч. И в един миг тя разцъфтява със златото по костюмите, среброто на дантелите, ярките петна на маските. 



    Корените на карнавала лежат в древните римски Сатурналии — ежегодните празници в чест на божеството на реколтата и земеделието Сатурн, които били отбелязвани през втората половина на декември (17-21.12). Оттук произхождат и карнавалните маски: по време на Сатурналиите на робите се позволявало да седнат на масата заедно с господарите,  и, за да не бъде веселбата помрачена от съсловни предразсъдъци, всички криели лицата си под маски.


  Стремейки се да приспособи дохристианските традиции към новата вяра, католическата църква използвала древния празник за подготовка на християните за най-дългите пости в годината — Великите пости преди Великден. Първото документално сведение за карнавала във Венеция се отнася към 1094 година.  А през 1296 година Сенатът на Венецианската република официално провъзгласила последния ден преди  Великите пости за празничен ден.              


   В сравнение с повечето европейски градове, във Венеция жизненото равнище е било винаги по-високо.  Някога Венеция трупала печалби от своето изгодно географско положение много преди тогавашните им съвременници да осъзнаят важността на пазарната икономика. Благодарение на високия жизнен стандарт, жителите на Венеция създали уникална култура, в която скриването на личността станало нещо от първостепенна важност във всекидневния живот.   Маскировката носела прагматичен характер.
   Освен това, маските изпълнявали много важна социална роля — те изравнявали всички, които ги носели. Слугата с маска можели да го приемат за благороден дож и обратно. Нравственността се крепяла на  носенето на маски — те нямали лица, но имали гласове.


    Преимуществото на прикриването на личността, което носенето на маските им давало, направило хората доста освободени, в резултат на което обществото окончателно затънало в поквара. Това е времето, в което градът се обърнал към философията на удоволствието.


    С времето носенето на маските в ежедневието било забранено и било позволено само в определени месеци в годината.  Църквата намалила ограниченията и разрешила носенето на венециански маски в периода между Рождество и Вторника на първата седмица от Великите пости.
   Картините на художника Франческо Гуарди и дневниците на венецианеца прелъстител Джакомо Казанова се превръщат в символ на епохата.
   Карнавалът продължава да пази духа на онези времена до 1930 година, когато Мусолини забранява провеждането му.

     През 1979 венецианците правят всичко възможно, за да подновят ежегодното провеждане на карнавала. 30 години по-късно, той се нарежда сред най-големите събития на Европа.
    През 1996 година Венецианският карнавал се сдоби със свой химн, написан от известния дизайнер на висша мода Пиер Карден.

     Венецианските маски се правят от кожа или папие маше. Първоначално маските били с доста прост дизайн,  имали както символично, така и практическо значение. Съвременните маски се украсяват ръчно, с използване на позлата, птичи пера, скъпоценни камъни.


    Видове маски  
     Много маски са  варианти на маските от италианската комедия дел арте - вид улично театрално представление. Към тях се отнасят Арлекин, Коломбина, Педролино, Пулчинела и други герои, всеки от които се отличава с определен характер, стил на поведение и маниер на обличане.  Към класическите маски, които не са  свързани с театъра, се отнасят Баута, Венецианската дама, Котаракът, Доктор Чума и Волто.      КОТАРАКЪТ (GATTO)      Тези маски са  много популярни и до днес. Защо? Работата е в това, че още през Средневековието в този процъфтяващ град-държава имало много зърно, много вода и... много мишки. Затова става разбираемо защо за добър котарак мишелов давали толкова злато, колкото било теглото му.

                            BAUTТA» (БАУТА)
     Главната и най-любима маска, станала символ на Венеция.
   Тя се появила през XVII  век  и служила за  ефикасно прикритие за представителите от всяко съсловия и пол. Въпреки страховития си вид, тя се ползвала с особена любов сред народа и била носена в съчетание с дълга черна пелерина и триъгълна шяпка - tricorno .
   Произходът на името е неизвестен (според една версия, то е свързано с италианската  дума “ bau ” или “ babau ”, обозначаваща измислено чудовище, с което плашели малките деца.
   И днес Баута се появява на карнавала през нощта. Безшумно се плъзга покрай парапетите  на каналите.  Безмълвен призрак от страната на мъртвите - това е венецианската БАУТА.

   «MATTACINO» (МАТАЧИНО)  
  Това пък е най-скромната маска на фона на общия разкош на карнавалните костюми. Но... само в този костюм можело човек да се криви, да се превзема, да маниерничи. Вероятно заради това Матачино бил избран за символ на гейовете и лезбийките, а първото обединение на хомосексуалистите  се наричало "Обединение маточини". 
 Дрехата му била бяла или пъстра, но проста и практична. На краката задължително имало червени ботуши. А на главата шапка с пъстри пера или под формата на два рога - явно израз на връзката на образа с дявола...
       Основен  атрибут на този костюм бил дългия ремък в ръката. Сгънат на две, той напомнял прашка, с чиято помощ матачино замерял сутрин жените по улицата с яйца, предварително напълнени с розова ароматизирана вода. Оттук и "матачино" - на местен диалект - "утро".
   Сладникав и превзет матачино днес е рядко срещана маска на карнавала. 

                «GNAGA» (НИЯГА)

 Още една маска, която се смята за маска на хомосексуалистите, макар тази маска можела да се носи и от жени. Инквизицията забранявала преобличането на мъже като жени, всяка подобна проява се преследвала, освен в дните на карнавала. Обикновено човек в подобна маска се появявал  в обкръжение на приятели, преоблечени като деца. 
   Костюмът представлявал стара, кичозно шарена рокля от XVI век. С гласа трябвало да  се имитира мяукане, а походката да наподобява котешки движения.
 «МORETTA» (Морета).

  Най-загадъчната и най-романтичната маска, първоначално носена само от жени. Много я харесвали жените от висшето съсловие. Тя била с овална форма и се израбвала от кадифе. Съчетавала се с воал. През XVIII век и мъже и жени започнали да носят маски Moretta, за да скрият лицата си, когато посещават хазартни домове.

   Сред народа я наричали «радост за мъжете», тъй като на мястото на устата нямало отвор, но имало малка вилка, която трябвало да се стиска със зъби, за да се задържи маската пред лицето, - по думите на Казанова, такива маски правели жените загадъчни, а главното...мълчаливи..
    В наши дни маската морета се прави само по поръчка и не може да се намери в магазините.

  «VOLTO» (ВОЛТА)

  Представлява проста бяла маска, която придава загадъчен и малко призрачен вид. Тя е овална по форма и покрива цялото лице с отвори за очите, но не и за устата. Тази маска често е носена от обикновени граждани в миналото и поради това се нарича още “градска”.
 
  Волта копирала класическата форма на човешкото лице. Рядко била украсявана и оцветявана. Закрепвала се на главата с ленти.
    «DAMA DI VENEZIА» -Венецианска дама
- най-красивата, елегантна и изискана маска, олицетворяваща венецианската красавица от висшето общество от епохата на Тициан.

  Със сложна прическа на огнено рижавите коси, или ярки пера, богато украсена, тя и досега е любима маска на изсканите дами и младите красавици. Закрепва се с ленти.




         
ПОЛУМАСКА-ЛУП

    Прикрива само горната част на лицето. Често към нея се закрепват дантела или ресни. Прави се от кадифе, тафта, закрепва се на главата или се носи на дръжка като лорнет.
  Произходът на маската е двояк. Французите твърдят, че за първи път тя се появява във Франция през XVI век за предпазване от праха и лошото време при пътуване; също за любовните приключения (и удобни целувки); и, разбира се, за карнавалите. Трябва да се отбележи, че било забранено маската да се носи в присъствието на монарха.
     Италианците твърдят, че полумаската се родила благодарение на «La commedia dell"arte». Първоначално  маската закривала цялото лице на актьора, и за да общува с другите герои на комедията се налагало през цялото време да се повдига долната й част, което било твърде неудобно. Така се родила полумаската.  
«PULCINELLA» ПУЛЧИНЕЛА 

     Една от популярните маски на комедия дел-арт бил комичният дзанни (слуга). Имало два типа. Първият тип - на хитреца, превърнал се в пъргав, пресметлив лакей. Вторият - на простака, грубияна, вечно гладния дрипльо, още неприспособил се към градския живот. 



 
«PANTALONE» Панталоне.


  Pantalone – престарял богат търговец, който постоянно се влачи след някоя фуста (винаги  - безрезултатно).
   С падането на Константинопол и откриването на морския път за Индия, Венеция губи търговското си могъщество. Венецианските търговци стават жалки фигури, но не желаят да се разделят със суетните си претенции за величие, заради което и стават обект на присмех...
     Костюмът на Панталоне е червен, с черна мантия, жълти обувки. На лицето си Панталоне носел маска с клюн, щръкнали мустаци и брадичка. Говорел на мек венециански диалект. 

ПЕДРОЛИНО - Pedrolino.

   Педролино е облечен в свободна бяла туника с огромни копчета и дълги ръкави, на врата му има кръгла гофрирана яка.


  Педролино не носи маска. Тази традиция била заложена още през XVI век. Ролята предполагала широка гама от емоции, които трябвало да се изразяват с израза на лицето, а маската би била пречка за това. затова лицето просто се покривала с бяла боя и се рисували сълзи.    Доктор Чума (Medico della Peste)

    В стари времена едно от най-страшните бедствия за Венеция била чумата, която навестявала града няколко пъти и унищожила твърде много хора.
   Маската била измислена през XVI век от френския лекар Шарл де Лорме. Маската Medico della Peste била носена от лекарите само по време на епидемия. 
    От XIV век задължение на тези лекари било да обхождат домовете на болните от чума, «да облегчават мъките на умиращите» и да правят списъци на умрелите.  Маските-клюнове, заради които тези лекари често били наричани «beak doctors» - били така направени, че да защитят лекаря от лошия въздух, който се разглеждал като причина за инфекциите, защото клюнът на кожената маска със стъкла за очите, бил запълван със силно ароматни билки и настойки, които предпазвали от заразяване с чума.
               Върху дрехите си лекарят носел тъмна дълга пелерина, поради което много приличал на зловеща птица, а в ръката си държал специална пръчка, за да не се докосва с ръце до болните от чума.
     Макар този птицеобразен, печален образ на безизходицата  никак да не се вързвал с карнавалното веселие, времето го превърнало в пълната му противоположност. 
   Добрият «Доктор-чума» поради своята изразителност станала една от най-забавните и любими карнавални маски. Той поставя диагнози на всички и предписва лекарства. Говори, изпъстряйки речта си с медицински термини и латински думи.
  «Доктор-чума» е  и съдията на карнавала.
    През последните години всеки венециански карнавал  има предварително определена тема, която му придава неповторим характер и очарование. Например, през 1999 година темата е " 999 години карнавали и празници във Венеция", а през 2001 - "Пътешествия и пътешественици". Карнавалът през 2003 година мина под знака на Федерико Фелини, а през 2004 той бе посветен на Изтока и неговата култура. «Живей цветно» (Vivi i colori) – така звучи главният лозунг на предстоящия  карнавал. Той ще се проведе от 26 януари до 12 февруари 2013 година.


 

ОТНОВО ПРЕКРАСЕН ПОДБОР И ПОСТ ! (y)

:)
Истинско удоволствие ;)

Браво! Отново чудесен постинг.

Красота.

И аз разгледах и прочетох с удоволствие!