Сире́ните в гръцката митология са морски същества, които олицетворявали измамливата, но очарователна морска шир, под която се крият остри скали или плитчини. Сирените са миксантропични по природа, това са полуптици-полужени (в някои източници полуриби-полужени), които са наследили от баща си (речния бог Ахелой или морското божество Форкис) дивата стихия, а от майка си - музата (Терпсихора или Мелпомена или от Астеропа) — божествения глас. Неминуема гибел носела всекиму срещата със сирените, обитателките на морските острови.
Нещо зловещо се криело в тези загадъчни същества - сирените. Те не нападали мореплавателите, не преследвали техните кораби, нямали отровни стрели. Но имали нещо друго - божествено красиви гласове, които били необикновено примамливи и се носели надалече над гладката морска шир. Който чуел песента на сирените, се хвърлял омаян в морето, привлечен от техния призивен зов и загивал.
Първите запазени сведения за сирените са от "Одисеята" на Омир. Те живеели на остров между земята на Цирцея и морските чудовища Сцила и Харибда. С пленяващите си песни сирените примамвали пътниците, които забравили всичко на света, доплували до вълшебния остров и загивали. Островът бил осеян с костите им. Сам Одисей се спасил от коварните сирени благодарение на предупреждението на Цирцея: запушил с восък ушите на своите спътници, а самият той се завързал здраво за мачтата.
На сирените били пресказано, че ще загинат когато някой пътник мине покрай острава им, без да се поддаде на изкушението. Затова, когато доплавал корабът на Одисей, те се хвърлили в морето и се превърнали в скали, или захвърлили перата си се удавили.
Впрочем, сирените се споменават и в митовете за Аргонавтите, които минали невредими покрай острова, благодарение на вълшебната музика на Орфей.
Френският композитор Клод Дебюси е една от най-вдъхновяващите фигури в музиката на ХІХ и ХХ век. В произведенията си той пресъздава мислите и настроенията с една нова чувствителност.
Сред чудесните оркестрови ноктюрни на К.Дебюси има пиеса, която се нарича "Сирените". В нейната музика няма нищо зловещо,това е ярка пиеса-картина, в която звучи и необозримото пространство на морските далечини, и красотата на изумрудените води, и шумът на вълните, и звучащото над целия този очарователен пейзаж прекрасно пеене на сирените, изпълнявано от женски хор. В образа на сирените са въплътени красотата и смъртта, възторгът и гибелта - една от вечните теми на изкуството.
Не слушай ничий съвет освен полъха на вятъра, който ни разказва историите на света.
Клод Дебюси
Тъй както самите сирени, така и местата, където те са се подвизавали са митични. Затова за тяхно обиталище могат да претендират много места. Според едни легенди техният остров се намирал близо до Сицилия или край бреговете на Южна Италия, според други недалече от острова на Цирцея - Еея, който и до днес не може географски да бъде локализиран. Допускам, че на много от гръцките острова има подобна легенда, за която ти споменаваш.