Постинг
24.05.2013 08:50 -
В началото бе Словото...
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 6118 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2013 09:03
Прочетен: 6118 Коментари: 2 Гласове:
11
Последна промяна: 24.05.2013 09:03
ЧАСТ ПЪРВА:
В началото бе Словото...
(Библия, Евангелие от Йоан, 1:1)
ЧАСТ ВТОРА:
КОЙ И КОГА СЪЗДАДЕ СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ?
Откъс от “Сказание за буквите” от Черноризец Храбър, X век
„Ако запиташ гръцките книжовници, като
речеш: “Кой ви е създал буквите или
превел книгите, или в кое време”, то
рядко измежду тях знаят. Обаче ако
запиташ славянските азбукарчета, като
речеш: “Кой ви е създал азбуката или
превел книгите?”, всички знаят и в
отговор ще рекат: “Св. Константин
Философ, наречен Кирил: той ни създаде
азбуката и преведе книгите и брат му
Методий.” И ако попиташ в кое време, то
знаят и ще рекат, че през времето на
гръцкия цар Михаил [император Михаил
ІІІ] и на Борис, българския княз, и на
Растица [Ростислав, княз на Великоморавия], моравския княз, и
на Коцел, блатенския княз, в годината 6363 от сътворението на
света [т.е. 855 г.]”
ЧАСТ ТРЕТА:
ЗАЩО БЪЛГАРИЯ СЕ СЧИТА ЗА СЪЩИНСКАТА РОДИНА НА СЛАВЯНСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА?
През 863 г. във Великоморавия за пръв път Константин и Методий започват своята просветителска дейност на славянски език чрез преведените от тях книги на създадената от тях славянска азбука. Дейността им е гледана с недоверие и неприязън от страна на Рим и Немското кралство. Едва през 869 г., и то по политически причини, Римският папа Адриан II тържествено ръкополага учениците на Константин и Методий и освещава преведените богослужебни книги. Така славянското богослужение получава папско разрешение, като разбива триезичната догма, според която Бог може да се слави само на три езика – латински, гръцки и еврейски. Но след смъртта на двамата братя немските духовници започват жестока разправа с техните последователи. Преследването на учениците обрича мисията на Константин и Методий във Великоморавия на пълен провал, а делото им – на забрава. И тогава, сред целия познат през IX век свят, единствено България спасява от смърт и забвение духовната мисия на Константин и Методий! И тогава, сред всичките знайни и незнайни, велики и не чак толкова велики европейски владетели, единствен българският княз Борис I приема през 886 г. и всячески подпомага учениците на първоучителите. Всички казват, че не трябва да има «ако» в историята, но все пак, ако прозорливият държавник не беше същевременно и високо духовна личност, то безспорно Кирило-Методиевото дело щеше да бъде унищожено. И сега ние, българите, щяхме да пишем на кой знае какво – на гръцки, на латиница, а може би на арабица...А по вероятно - въобще нямаше да ни има!
Откъс от интервю с проф. Роже Бернар - френски лингвист и специалист по български език с международна репутация, ХХ век:
„Спасявайки делото на Св.Св. Кирил и Методий, БЪЛГАРИЯ е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...“
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА:
КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ ПЪРВООСНОВАТЕЛ ИЛИ КАК ДЪРЖАВАТА ЗАЛОЖИ НА ПРОСВЕТАТА И ДУХОВНОСТТА В СТРЕМЕЖА СИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ?
Какъв парадокс - в сегашното сбъркано време, в нашата сбъркана държава ще трябва да празнуваме най-българският празник – денят на българската просвета и култура и на славянската писменост! Че кой днес го е еня за духовността? А тя може народи да спасява, държави да въздига!!! И ето го историческия пример - нашенски, даден от високообразовани и просветени люде и от един безспорен държавник обърнат към духовността, поради което и този пример ще остане вечен! Стига да има кой да го следва!
Задавали ли сте си някога простичките въпроси: „Колко души в България могат да четат и пишат на говоримия си език през 886 г., тогава, когато в страната пристигат учениците на Кирил и Методий?”, „Колко книги, написани на говоримия в страната език, има в България към същата дата?” Отговорът е много лесен и логичен – нула! Наум, Климент и Ангеларий пристигат в България – държава, в която никой все още нито познава, нито ползва славянската азбука. Всичките налични книги (а те са основно богослужебни) са на гръцки език, в църквите се проповядва само на гръцки език. Единствените книги, написани със славянски букви са само тези, които учениците носят в своите торбички.
Защо му е на новопокръстения Борис-Михаил да приема трима несретници,
преследвани от немското духовенство? Защо му е да захване с тях работа, на
която краят и не се вижда? Та нали вече е постигнал своето – той е признат
от Византия и титулуван владетел, българите са християни, а българската църква е автокефална архиепископия според решенията на Вселенския събор
от 870 г.!
Да зададем този въпрос за някой сегашен държавник, свикнал с удобствата на властта, които притъпяват държавническото мислене, е някак логично. Но да питаме така за мотивите на княз Борис-Михаил I - никак не подхожда! Защото той е владетел с доказано личностно себеотрицание и прозорлива визия за бъдещето на страната си. И като такъв, на него му е ясно – никоя държава няма самостойно бъдеще, ако не се обособи в духовно отношение. Ето защо князът залага онзи „проект”, казано по европейскому, който има за цел: 1) Формиране на българско съсловие от грамотни, просветени и духовно издигнати хора, които да напътстват, поучават и поведат другите българи като едно цяло; 2) Създаване на книги, написани на разбираемо слово, които да обслужват цялата църковна дейност в България и които следва да обединят, одухотворят и облагородят народа му. Очевидно е, Борис I смята, че само така, с просвета и с духовност, ще може да съхрани и издигне своята държава. Иначе не би се впуснал в начинанието - мащабно и сигурно хиляди пъти премисляно. Да видим сега, какво е нужно за това грандиозно по замисъл и обхват начинание. Християнството е религия, която се изповядва чрез писмено слово. Необходимия брой книги за нормално богослужение във всяка църква (т.нар. Коло–евангелия, псалтир и т.н.) е 20 книги. Приемаме, че броят на църквите към 886 г. в България е бил около 10 000. т.е., за да се премине към богослужение на български език са необходими 200 000 книги. Както по-горе посочихме, книгите на говоримия българите език са нула. Нужни са и много грамотни хора, които да преведат и препишат тези книги (а преписването на една книга отнема поне 6 месеца). Нужни са и още около 10 000 свещеници, които да четат и проповядват по тези книги. А както по-горе посочихме, познаващите в България славянската азбука хора, способни да четат и да пишат, са нула. Необходими са още агнешки кожи, защото книгите са правят от пергамент, а пергаментът – от кожа на агне. От кожата на едно агне стават около 8 листа пергамент, а една книга има средно 400 листа. За една книга отиват средно 50 агнета, а за 200 000 книги– около 10 милиона животни (за сравнение, днес у нас се отглеждат около 2 милиона овце). Това е ресурс, който страната не притежава, това е огромно икономическо усилие, което изисква време. Ето защо, в замисъла на княз Борис основните фигури са Климент и Наум (Ангеларий умира). И те, тримата – държавник и духовници, тръгват от нулата! Пред тях стои трудната задача да ограмотят и обучат хиляди ученици, които пък от своя страна да преведат и препишат стотици хиляди книги и да проповядват на български език в българските църкви - грандиозно дело, което започва още през 886 г. и завършва през 893 г., когато на Преславския събор България едностранно обявява българския език като официален държавен и богослужебен език. Духовно дело, дело на първооснователи с държавническо мислене, което няма друг подобен по мащаби, градивост и значимост аналог!!!
* Цифровите данни са от книгата на проф. Божидар Димитров „12 мита в българската история”
ЧАСТ ПЕТА:
КАК И ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЦЕНЯТ ХОРАТА НА СЛОВОТО, ДУХА И КУЛТУРАТА?
Как княз БорисI приема учениците на Кирил и Методий (Наум, Климент и Ангеларий), защо и как ги цени– откъс от Пространното житие на Св. Климент написано от Охридския архиепископ Теофилакт през XII век:
„Когато пристигнаха при Борис, той ги прие с уважение както подобава.
Попита ги за станалото с тях, разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо. Князът като ги изслуша, много благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и устроители на вярата, и то не прости мъже, а изповедници и мъченици. Прие ги с много почит, даде им свещенически облекла, нареди да им дадат жилища, предназначени за първите му приятели, и се погрижи да имат изобилие от всичко необходимо, понеже добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни нужди, отвлича твърде много от богомислието.”
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, скъпи градители на словото и духовността! На всички Вас пожелавам силата да превъзмогнете дребните битови и телесни нужди, шанса да имате добри и загрижени държавници-меценати и мъдростта да обучавате и творите като истински първооснователи, защото „В началото бе Словото...” (Библия, Евангелие от Йоан, 1:1)!!!
Автор Ж.Трифонова
В началото бе Словото...
(Библия, Евангелие от Йоан, 1:1)
ЧАСТ ВТОРА:
КОЙ И КОГА СЪЗДАДЕ СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ?
Откъс от “Сказание за буквите” от Черноризец Храбър, X век
„Ако запиташ гръцките книжовници, като
речеш: “Кой ви е създал буквите или
превел книгите, или в кое време”, то
рядко измежду тях знаят. Обаче ако
запиташ славянските азбукарчета, като
речеш: “Кой ви е създал азбуката или
превел книгите?”, всички знаят и в
отговор ще рекат: “Св. Константин
Философ, наречен Кирил: той ни създаде
азбуката и преведе книгите и брат му
Методий.” И ако попиташ в кое време, то
знаят и ще рекат, че през времето на
гръцкия цар Михаил [император Михаил
ІІІ] и на Борис, българския княз, и на
Растица [Ростислав, княз на Великоморавия], моравския княз, и
на Коцел, блатенския княз, в годината 6363 от сътворението на
света [т.е. 855 г.]”
ЧАСТ ТРЕТА:
ЗАЩО БЪЛГАРИЯ СЕ СЧИТА ЗА СЪЩИНСКАТА РОДИНА НА СЛАВЯНСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА?
През 863 г. във Великоморавия за пръв път Константин и Методий започват своята просветителска дейност на славянски език чрез преведените от тях книги на създадената от тях славянска азбука. Дейността им е гледана с недоверие и неприязън от страна на Рим и Немското кралство. Едва през 869 г., и то по политически причини, Римският папа Адриан II тържествено ръкополага учениците на Константин и Методий и освещава преведените богослужебни книги. Така славянското богослужение получава папско разрешение, като разбива триезичната догма, според която Бог може да се слави само на три езика – латински, гръцки и еврейски. Но след смъртта на двамата братя немските духовници започват жестока разправа с техните последователи. Преследването на учениците обрича мисията на Константин и Методий във Великоморавия на пълен провал, а делото им – на забрава. И тогава, сред целия познат през IX век свят, единствено България спасява от смърт и забвение духовната мисия на Константин и Методий! И тогава, сред всичките знайни и незнайни, велики и не чак толкова велики европейски владетели, единствен българският княз Борис I приема през 886 г. и всячески подпомага учениците на първоучителите. Всички казват, че не трябва да има «ако» в историята, но все пак, ако прозорливият държавник не беше същевременно и високо духовна личност, то безспорно Кирило-Методиевото дело щеше да бъде унищожено. И сега ние, българите, щяхме да пишем на кой знае какво – на гръцки, на латиница, а може би на арабица...А по вероятно - въобще нямаше да ни има!
Откъс от интервю с проф. Роже Бернар - френски лингвист и специалист по български език с международна репутация, ХХ век:
„Спасявайки делото на Св.Св. Кирил и Методий, БЪЛГАРИЯ е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...“
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА:
КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ ПЪРВООСНОВАТЕЛ ИЛИ КАК ДЪРЖАВАТА ЗАЛОЖИ НА ПРОСВЕТАТА И ДУХОВНОСТТА В СТРЕМЕЖА СИ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ?
Какъв парадокс - в сегашното сбъркано време, в нашата сбъркана държава ще трябва да празнуваме най-българският празник – денят на българската просвета и култура и на славянската писменост! Че кой днес го е еня за духовността? А тя може народи да спасява, държави да въздига!!! И ето го историческия пример - нашенски, даден от високообразовани и просветени люде и от един безспорен държавник обърнат към духовността, поради което и този пример ще остане вечен! Стига да има кой да го следва!
Задавали ли сте си някога простичките въпроси: „Колко души в България могат да четат и пишат на говоримия си език през 886 г., тогава, когато в страната пристигат учениците на Кирил и Методий?”, „Колко книги, написани на говоримия в страната език, има в България към същата дата?” Отговорът е много лесен и логичен – нула! Наум, Климент и Ангеларий пристигат в България – държава, в която никой все още нито познава, нито ползва славянската азбука. Всичките налични книги (а те са основно богослужебни) са на гръцки език, в църквите се проповядва само на гръцки език. Единствените книги, написани със славянски букви са само тези, които учениците носят в своите торбички.
Защо му е на новопокръстения Борис-Михаил да приема трима несретници,
преследвани от немското духовенство? Защо му е да захване с тях работа, на
която краят и не се вижда? Та нали вече е постигнал своето – той е признат
от Византия и титулуван владетел, българите са християни, а българската църква е автокефална архиепископия според решенията на Вселенския събор
от 870 г.!
Да зададем този въпрос за някой сегашен държавник, свикнал с удобствата на властта, които притъпяват държавническото мислене, е някак логично. Но да питаме така за мотивите на княз Борис-Михаил I - никак не подхожда! Защото той е владетел с доказано личностно себеотрицание и прозорлива визия за бъдещето на страната си. И като такъв, на него му е ясно – никоя държава няма самостойно бъдеще, ако не се обособи в духовно отношение. Ето защо князът залага онзи „проект”, казано по европейскому, който има за цел: 1) Формиране на българско съсловие от грамотни, просветени и духовно издигнати хора, които да напътстват, поучават и поведат другите българи като едно цяло; 2) Създаване на книги, написани на разбираемо слово, които да обслужват цялата църковна дейност в България и които следва да обединят, одухотворят и облагородят народа му. Очевидно е, Борис I смята, че само така, с просвета и с духовност, ще може да съхрани и издигне своята държава. Иначе не би се впуснал в начинанието - мащабно и сигурно хиляди пъти премисляно. Да видим сега, какво е нужно за това грандиозно по замисъл и обхват начинание. Християнството е религия, която се изповядва чрез писмено слово. Необходимия брой книги за нормално богослужение във всяка църква (т.нар. Коло–евангелия, псалтир и т.н.) е 20 книги. Приемаме, че броят на църквите към 886 г. в България е бил около 10 000. т.е., за да се премине към богослужение на български език са необходими 200 000 книги. Както по-горе посочихме, книгите на говоримия българите език са нула. Нужни са и много грамотни хора, които да преведат и препишат тези книги (а преписването на една книга отнема поне 6 месеца). Нужни са и още около 10 000 свещеници, които да четат и проповядват по тези книги. А както по-горе посочихме, познаващите в България славянската азбука хора, способни да четат и да пишат, са нула. Необходими са още агнешки кожи, защото книгите са правят от пергамент, а пергаментът – от кожа на агне. От кожата на едно агне стават около 8 листа пергамент, а една книга има средно 400 листа. За една книга отиват средно 50 агнета, а за 200 000 книги– около 10 милиона животни (за сравнение, днес у нас се отглеждат около 2 милиона овце). Това е ресурс, който страната не притежава, това е огромно икономическо усилие, което изисква време. Ето защо, в замисъла на княз Борис основните фигури са Климент и Наум (Ангеларий умира). И те, тримата – държавник и духовници, тръгват от нулата! Пред тях стои трудната задача да ограмотят и обучат хиляди ученици, които пък от своя страна да преведат и препишат стотици хиляди книги и да проповядват на български език в българските църкви - грандиозно дело, което започва още през 886 г. и завършва през 893 г., когато на Преславския събор България едностранно обявява българския език като официален държавен и богослужебен език. Духовно дело, дело на първооснователи с държавническо мислене, което няма друг подобен по мащаби, градивост и значимост аналог!!!
* Цифровите данни са от книгата на проф. Божидар Димитров „12 мита в българската история”
ЧАСТ ПЕТА:
КАК И ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЦЕНЯТ ХОРАТА НА СЛОВОТО, ДУХА И КУЛТУРАТА?
Как княз БорисI приема учениците на Кирил и Методий (Наум, Климент и Ангеларий), защо и как ги цени– откъс от Пространното житие на Св. Климент написано от Охридския архиепископ Теофилакт през XII век:
„Когато пристигнаха при Борис, той ги прие с уважение както подобава.
Попита ги за станалото с тях, разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нещо. Князът като ги изслуша, много благодареше на Бога, че му е изпратил такива труженици и такива благодетели на България, учители и устроители на вярата, и то не прости мъже, а изповедници и мъченици. Прие ги с много почит, даде им свещенически облекла, нареди да им дадат жилища, предназначени за първите му приятели, и се погрижи да имат изобилие от всичко необходимо, понеже добре знаеше, че да се връщаш с мисли към дребните телесни нужди, отвлича твърде много от богомислието.”
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, скъпи градители на словото и духовността! На всички Вас пожелавам силата да превъзмогнете дребните битови и телесни нужди, шанса да имате добри и загрижени държавници-меценати и мъдростта да обучавате и творите като истински първооснователи, защото „В началото бе Словото...” (Библия, Евангелие от Йоан, 1:1)!!!
Автор Ж.Трифонова
Митът гръцко робство или владичество
ПОТРЕСАВАЩО - ПРЕДКОЛЕДНИ ХАКЕРИ
Поредна пирова победа на отрицателната с...
ПОТРЕСАВАЩО - ПРЕДКОЛЕДНИ ХАКЕРИ
Поредна пирова победа на отрицателната с...
Следващ постинг
Предишен постинг