Нещата от живота :: Зенобия - царицата воин на Палмира

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.07.2013 19:00 - Зенобия - царицата воин на Палмира

Автор: krysy Категория: Хоби

Прочетен: 10360 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 16.07.2013 19:03

Зенобия Септимия (240—274) е втората съпруга на царя на Палмира Оденат II, който, признавайки се за васал на Римската империя през 258 година, получил от императора пост главнокомандващ на Изтока и бил изпратен срещу Сасанидите. След като разбил персите, Оденат приел титлата Август и присъединил към царството си Палмира обширни територии от Сирия.

Луций Септимий Оденат
Lucius Septimius Odaenathus
Първи владетел на Палмирското царство 260 — 267 год
След убийството му през 267 година, Зенобия поела управлението от името на малолетния им син Вабалат. Зенобия е била високо образована жена. Неин учител и наставник бил философът неоплатоник Лонгин, който бил и възпитател на сина й. По-късно го назначила за министър и главен съветник по държавните дела. Той успял да я убеди да провъзгласи независимостта си от Рим.
След като император Галиен отказал да потвърди на сина й титлите, дадени на Оденат, Зенобия обявила независимост от Рим и за кратко време подчинила на своята власт цяла Сирия, източната част на Мала Азия и Египет.

По това време император Галиен бил убит, а наследилият го Клавдий II умрял от чума. Император станал Аврелиан.
Но за всичко по ред...
През III век един от най-красивиет градове на Изтока била Палмира.

Разположен в края на сирийската пустиня между две велики империи - Римската и Персийската – този малък оазис процъфтявал като търгувал, защитавал пътищата на керваните и давал убежище на уморените пътници от различни страни. През Палмира преминавали най-важните търговски пътища към Финикия, Емеса, Дамаск, Египет и даже Индия и Китай. Но този прекрасен, разкошен град бил разгромен от римляните само за една нощ – заради неговата неподкупност.

Още към 114 година Палмира станала провинция на Римската империя, макар и със значителна политическа и икономическа свобода.
През 260 година персийския цар Шапур I взел в плен римския император Валериан, екзекутирал го, разгромил легионите му и окупирал голяма част от Римска Сирия. Персийските войски достигнали до стените на Палмира. Римляните се обърнали към Оденат с молба на всяка цена да задържи града. Той не само успял да разгроми персите, но и преследвал остатъците от войската им чак вратите на тяхнта столицата. В палмирската кавалерия редом с Оденат била и неговата жена Зенобия, която «Историята на императорите» описва като «най-благородната и красива от всички жени на Изтока».

В Зенобия течала арабска кръв, смесена с кръвта на много други народи, в това число и арамейска. Самата Зенобия се смятала за потомка на Птолемеите и даже на самата Клеопатра, макар да не са запазени доказателства за това. Но е известно със сигурност, че тя владеела египетски език и била поклонничка на египетската култура. Според някои източници майка й е била египтянка.

Като благодарност за разгрома на персите новият римски император Галиен провъзгласил Оденат за вицеимператор на Изтока, т.е. втория човек в Римската империя. Оденат бил издигнат за командващ всички римски легиони в Азия. Той получил пълна власт над Сирия, Арабия и даже Армения. Палмира станала важен град в Азия, столица на Близкия Изток.
Но дружбата с римляните била краткотрайна. Авторитетът на владетеля на Палмира растял с всеки изминат ден, растяло и неговото могъщество. Рим вече не можел открито да го обяви за враг. Оставал стария изпитан способ — убийството. През 266 година Оденат и неговият по-голям син от предишния му брак били поканени в Емеса и предателски убити. По-малкият му син от Зенобия бил само на десет години и никой не го броял за наследник. Но римляните не предвидили това обстоятелство, че Зенобия била не само красавица, но и една от най-умните и енергични жени на древността.

Тя издигнала на престола малкия си син Вабалат и се обявила за царица на Изтока. Зенобия била умна жена, енергична, образована, храбра и много честолюбива. Тя решително отказала да признае Аврелиан за император и обявила Рим за враг. Военачалниците се заклели във вярност на прекрасната царица. На нейна страна преминала многобройната, известна с храбростта си, палмирска армия. Римските гарнизони светкавично напуснали сирийските градове. Зенобия привлякла като съюзници персите и други източни народи, и започнала завоевателна политика - палмирските войски нахлули отначало в Мала Азия, а после в Египет, завземайки Александрия.
Ненапразно Зенобия съпровождала мъжа си във всяка битка – тя доказала, че е отличен воин. Съвременниците й казвали, че «от двама мъже Зенобия е по-добрия мъж». В онова време това бил един от най-добрите комплименти. В доислямския Изток присъствието на жена на бойното поле се смятало за покровителство от боговете и вдъхвало смелост у воините...

Царица Зенобия
Към 269 година, Зенобия разширила значително своето царство. Сега владенията й се простирали от Египет на юг до Босфора на север. По нейно време Палмира се украсила с разкошни сгради, в царския двор били поканени гръцки художници и учени.

Michelangelo (Buonarroti) - Zenobia, Queen of Palmyra
Но колкото и да била храбра Зенобия, окончателният изход от войната бил предрешен. Палмирският оазис не можел да обезпечи огромната армия с всичко необходимо за водене на продължителна война. Палмирските съкровища били недостатъчни, за да се изхранят многобройните съюзници.

Изображение на царица Зенобия върху римски монети

Да, впрочем, и съюзниците не винаги били верни и надеждни. Римляните подкупили едни, други - подплашили, трети - разгромили. Обширната територия, завзета от Зенобия, била конгломерат от различни, често враждуващи помежду си държави, и верните на царицата отряди били пръснати на хиляди километри.

Военните победи и засилващото се влияние на Зенобия разтревожили Рим, и император Аврелиан решил да тръгне срещу нея.

Царица Зенобия мобилизира войските си преди решителното сражение с римския император при Емеса, (1752), Джовани Батиста Тиеполо.

Войната била тежка и продължителна, но, в края на краищата, римските войски, предвождани от императора достигнали Палмира. Аврелиан изпратил на Зенобия писмо с предложение да се предаде и с обещание да й прости и да се отнася почтително към нея. Зенобия отговорила гордо и високомерно, че царица Клеопатра предпочела да умре, но не и да живее с «такива» почести.

Царица Зенобия пред император Аврелиан, 1717, Джовани Батиста Тиеполо, музей Прадо.

Тогава Аврелиан подложил Палмира на желязна обсада. Той залавял отрядите, изпратени за помощ при персите и арменците, подкупил конните отряди на сарацините и арменците и успял да ги привлече на своя страна. Накрая той успял да победи тази могъща жена. Когато Зенобия се опитала да избяга през нощта при персите, била заловена от изпратена по дирите й конница и предадена в ръцете на Аврелиан.

Никола Пусен. Царица Зенобия, намерена на брега на Аракс, 1634 Като установил мир в целия Изток, Аврелиан се върнал като победител в Рим, отвеждайки Зенобия със себе си заедно с другите пленници.

По пътя към Рим Зенобия изгубила сина си – Вабалат заболял и починал.По време на триумфа на императора, Зенобия, окована в златни вериги, вървяла пред колесницата на императора. Тя изнемогвала под тежестта на множеството украшения с огромни скъпоценни камъни, но вървяла гордо, с високо вдигната глава.

Colombel - Zenobia, Queen of Palmyra

Отговаряйки на онези, които го упрекнали за това, че той, толкова храбър мъж, водел на своя триумф една жена, като някой пълководец, Аврелиан в писмо до римския сенат и народ се изказал така за нея: «Наистина, онези, които ме упрекват, не биха намерили достатъчно похвали, ако знаеха, каква жена е тя, колко е умна, колко е непреклонна в своите решения, колко е взискателна към войниците си, колко е щедра, когато е необходимо, колко е сурова, когато е нужна строгост».

Херберт Шмалц. Царица Зенобия се прощава с Палмира.
Аврелиан запазил живота на Зенобия и й подарил имение в околностите на Рим край Тибур (съвр. Тиволи). Зенобия отново се омъжила за един от римските сенатори. И макар да живяла кратко, потомците й останали в Италия и били доста известни.
Едва съвзела се от поражението, Палмира въстанала отново. Привържениците на царицата завзели властта и издигнали на трона бащата на Зенобия - Антиох. Аврелиан се върнал и за втори път превзел Палмира, сравнил със земята градските стени, разрушил част от храмовете и напълно разграбил града. Всички съкровища на храмовете били откарани в Рим и предадени в храма на бог Юпитер.

Една част от жителите на града били избити, друга - отведени в робство и Палмира опустяла. Градът никога не възвърнал предишното си величие. От него останали само руините на внушителни древни постройки - храмове, театри, базар, триумфални арки и колонади.

Легендарната Царица Зенобия-Зубейда бен Захайя бет Ярхайя
Интересни факти

Името на Зенобия на латински е Iulia Aurelia Zenobia Septimia. Името на Зенобия на арабски е al-Zabba’ bint ‘Amr ibn al-Zarib ibn Hassan ibn Adhinat ibn al-Samida.
До началото на XX века името на царицата се изписвало като Зеновия.
В чест на Зенобия е наречен астероид (840) Зенобия, открит през 1916 година.

Нагоре