По всичките ми сетива те пише....
А този навик, да съм все без теб,
тежи по клепките ми на разсъмване.
По тялото ми плъзва плах копнеж
в ръцете ти внезапно да се сбъдна.
Да съблека страха си и с очи
да кажа колко много си ми нужен.
А устните ти просто да мълчат,
до лудост влюбени в това събуждане.

Но този навик , да съм все без теб…

А всъщност страшно искам да те има.
Ще нарисуваш ли със пръсти върху мен
потрепващите нишки на незримото?

Прочетете повече на:http://caribiana.blogspot.com/2011/04/blog-post_30.html#ixzz2D41dF3Qa

Да съблека страха си и с очи
да кажа колко много си ми нужен.
А устните ти просто да мълчат,
до лудост влюбени в това събуждане.

Но този навик , да съм все без теб…

А всъщност страшно искам да те има.
Ще нарисуваш ли със пръсти върху мен
потрепващите нишки на незримото?

Ако това беше твое, щеше да си гениална.
П.с. Всъщност коя е Карибиана? Ти?