Правя бавна крачка към септември. Затварям очи и вдишвам. Парфюм на есен. Току що пръснат върху безплътното и тяло. Все още силен, искрящ, но бавно разнасящ се из въздуха.

Помниш ли, казах ти, че идва. Обожавам я. Есента е най-истинското ми усещане -  никога не еднозначна. Понякога се обърквам дали  ме радва, или ме натъжава, дали е кристална, или нюанс на всеки един цвят от спектъра, дали  носи в себе си лятото или свири стакато първите тонове  на зимата.

Есента винаги носи рокля. Сигурна съм, ще я харесваш. Мъжете като теб оценяват грацията на жена в рокля. Тя е дама.  Изящна, прекрасна, присъствието й е меко, завладява те. Искаш да я докоснеш, да я прегърнеш, да те прегърне. Красива е и знае това. Усмихва се и нежно улавя ръката ти. Омагьосва.  Тя е вълшебница. Прави  въздуха пълен с усещане. Чувственост. Споделена самота. Изказано желание. Осъществена невъзможност. Старо начало. Нов завършек. Само тя може всичко това наведнъж...

Обичам есента с цялата си душа. Посрещнах я в началото на септември. Теб те нямаше. При теб е още лято. Вдишах я. За миг бях част от нейното дихание. Само за миг.  Тя е съвършенство.

Спря до мен, усетих погледа й, макар че не можех да го видя. Чух я в мислите си. Чух я – предложи ми да ме научи да бъда нейно подобие. Отказах й. Не сега. Имам още да уча. Имам още да разбера. Имам още грешки, кодирани някъде там във вечността, още любов да дам, още да получа, още грях, още вяра, още минало и бъдеще, които трябва да се случат...

 Тя ми се усмихна. Знаеше, че ще откажа. Знаеше и защо. По-добре от мен. И преди да продължи ме целуна. Благослови ме. Зная го.

Да, тази есен е различна. Нова съм. Цяла съм.   

Есента ме прегърна, без излишна поза, сякаш знаеше, че не обичам сбогувания. За миг долових собственото си предчувствие за моята есен. Пъстра мозайка от моменти. Различни. Объркващи. Съвършени.

Очакване. Парещо и наситено с емоция. Собствена и споделена. Горящо...

Домати с моцарела и босилек.

Градината на ТобаКо.

Бяло вино в чаша за червено.  

Повяхващи с края на лятото петунии.

Приятели, които те карат да потръпваш от щастие, че ги има.

Слънце и феерия от цветове, добиващи плътност в повехналите листа.

Сладкиш с ябълки и канела.

Опал и камък с ангелски криле от Кръстова гора в ръката ми когато заспивам.

Семейство. Без което не мога. За което знам в себе си, че е било някога преди, е и  ще бъде винаги. Души, които никога не ме изоставиха, не ме предадоха и не ме посочиха с пръст дори и когато грешах. Те просто продължиха да ме обичат. И когато бях най-лоша. И когато ги наранявах, без да съзнавам дори. Моите най-добри учители, дано съм разбрала правилно!

Едно дете на прага на истинския живот, което има нужда да не стискаш толкова силно ръката му, но все още се бои то да пусне твоята..

Отговорност. Важен си, защото създаваш. Създаваш един от онези хора, които ще правят света след теб.  И какво ако точно този човек успее да накара много други да повярват в него?!

Първи учабен ден. На едно момче. На моето момче.

Едно прекрасно същество, което обожавам и на което бих подарила сърцето си. В което се разпознавам, търся се, мразя се, обичам се. Там съм.

Нерви. Безсмислени. Неясни, кармични вероятно. От които искаш да се освободиш, но не можеш. Които знаеш, че унищожават. От които се страхуваш. Които не се твои, но са по-силни от добротата ти.

Пътуване. През времето. От есента към лятото, от лятото към есента. Истанбул. Париж. Вселени. Места, които ме карат да мечтая. Съдбата винаги ми подарява Париж.Сбъдване. Ще се връщам там пак и пак. За да намирам себе си. Когато трябва да намеря себе си. Вселената  знае. Обича ме. Помага ми. Благодарна съм. Пътувам пътуванията си.  

Уроци. Уроци по търпение. По смирение. По съхранение. Пренаписвам себе си тъм, където съм забравяла за себе си. И ми става по-ясно. Всеки ден все по-ясно.

Прочистване. Есенно почистване. Раздадох старите си дрехи, изхвърлих ненужните вещи от дома си, измих мислите си, пуснах хаоса в душата ми, за да остласка от там всичко тъмно, за което не предполагам, че съм складирала.  Пуснах светлината да ме проникне.

Молитва. Молитва „Да бъде”. Всичко онова, което ни липсва, за да сме цели. Молитва за обич, молитва за истина и милост, молитва за възможност да разпознаваме щастието, когато е до нас.

Преодоляване. Сила. Руша схеми, страхове, търся грешките си и се надявам като мина отново през тунела на влакчето на ужасите, да изляза от там различна, по-силна и по-мъдра. И да не ме е страх. Вече.

Щастие. Изпитах щастие. Проби ме. Разби луксозната клетка, в която го бях поставила в сърцето си и е тук до мен, в мен, с мен, побеждава ме. Щастлива съм.

Изненада. Среща. Мъж. Близост. Далечна, но дълбока близост. Вълнува ме. Обожавам умението му да се смее с очи. Той е море.  Син е.  Различен е. Предчувствие. Тлен. Непреходност. Има го вече някъде в мен. Тук е и го няма. Очакване. Любов. Сега или някога.

I love myself, I love you, I love you, I love myself. This is not a love song. Музика, която ражда любов, съдържа любов, притопява неизказаната любов и й дава причудливи, неразпознаваеми форми. Лутаме се сред тях.  Правим любов като непознати, лежим и ни е хубаво, миришеш кожата ми, сякаш, за да се убедиш, че съм там до теб, нелогично искаме да прекараме вечерта заедно, логично си тръгваш, въпреки, че не искаш. Заминаваш, връщаш се, заминавам, връщам се. И пак заминавам. Пространството - разкъсано, фрагментарно. Времето – илюзия.

Забързани сутрини. Кратки дни, откраднати мигове. Въпроси без отговор, отговори на незададени въпрос. Признание. Откровено и истинско.

Урок по любов. Детоксикация. Лудост, думи, книги, Дийпак Чопра, Лаундж, музика, много музика. Всякаква. До полудяване. И срещу полудяване.

Родопи. Завръщане. Превръщане. Намиране. Смирение. Близост. Прозрение.  Безмълвност.

Омиротворение.  Ставам себе си. Вече мога да съм твоя и своя. Мога и да принадлежа.

Моменти.  В които се преоткривам. Които искам да бъдат. Повече от всякога искам да ги има, да ви има, да ме има.  

щастливка

Рядко срещам толкова завладяващ разказ! Намирам го запрекрасен и завладяващ, Дария! Особено началото, но все едно си го писала на два пъти, спряла си и па си продължила, втората част е изпълнена с друго усещане, различна е ...

Изключитено рядко пиша нещо на нечий блог, но поздравления!

Ваня

Благодаря, че има хора, като теб, които могат да облекат в толкова красиви думи и образи моите собствени чувства и мисли! Благодаря!

успя да докоснеш най-съкровеното кътче в душата ми....Благодаря ти!

Красиво , тъжно , обнадеждаващо...

благодаря ви, много сте мили :) радвам се, че ви е харесало!

Изключително въздействащо! Продължавай да гледаш на живота от този ъгъл..

Bravo ! Izkluchitelno e !

Имах нужда да прочета нешо като това...продължавай все така :)

всъщност, наистина е хубаво!
извинявам се, че съм единственият неанонимен, освен теб разбира се :)
Поздрави!

Много, много завладяващо.. Дано не възразяваш, но до такава степен ме завладя написаното от теб, че преоткрих себе си, в доста от нещата и си позволих да те цитирам в собствения си блог.
Стахотно е, радвам се за теб (:

Каква импресия и неизмерима художествена феерия на природното сътворение "Есен"! Не само си докоснала и придала плътност на фикцията, но и си ни я поднесла по най-несравнимия словесен чувствен начин!
ТВОРЕЦ-ДАР И ЛЕЧИТЕЛ СИ! От все сърце - бъди Дария!

благодаря! Искрено :)