Нощта начева своите си ритми
така естествено и просто,
че всичките претенции за вечност
ми обещаха да наминат после.

И утрото се позабави.
Страхът ми нещо се замисли...
Изказаното ще забрави,
останалото ще разплиска.
 
Дори не ще се оправдава,
че не е мимолетен пристъп.
Приятелството се отсява
по преболедуваните истини.