Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2018 00:33 - ДОВЕРЯВАЙ СЕ НА БОГА
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1384 Коментари: 0 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

******************************************

„Доверявай се на Бога повече, отколкото на майка си, изповядвай пред Него всичко – Той няма да те издаде, всички Негови заповеди веднага приеми като добри – няма да те излъже. Но колкото се доверяваш на Бога, бъди толкова предпазлив към неприятеля; към плътта, света и демона. Всичко това прекрасно го е изразил дивният Божи светец Ефрем Сирин, казвайки: „В приемането на Божиите заповеди имай простосърдечие, а в отблъскването на противниковите козни – мъдрост /гълъб и змия/.
Беседа за зрението на очите и зрението на Духа
„По вид се оказа като човек.“ /Филип. 2;7/.
Това се казва от апостол Павел, онзи същият, който казал за Господа, че „Той е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар /Колос. 1;15/, понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството /Колос. 2;9/. Т.е. Такъв е Господ по същество и по вътрешното Си битие, но по външен вид изглеждал /бил/ като човек. Хората, чието сърце е окаменяло и чиито ум е помрачен, разпознават нещата около себе си само с очи. Такива хора и днес, гледайки с очи, виждат Иисуса само като човек и не им се удава да видят нещо повече в Него, освен онова, което виждат с очите си. Плътските хора, като виждат Иисуса, виждат плътта, ала не виждат в тази плът нито Бога, нито Човека /Съвършения и Безгрешния/. И днес, който съди само чрез онова, което вижда, отрича в Иисуса всичко онова, което не може да се види и в другите хора. Никой не може да каже истината за Господа, ако Го гледа само с очи. Онова, което очите могат да видят, е само една скромна завеса, зад която се крият вечните тайни на Небето и най-големите тайни на времето и на земята. Но за да се види онова, което се крие в Него зад плътската завеса, затова трябва да имате духовно зрение, т.е. - Духа Божий в своето сърце – Духа, Който открехва завесата и разкрива тайните.
Господи, най-сладка Тайно, удостой и нас с посещението на Твоя Свят Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.“

                                                                                   
автор : еп. Николай Велимирович

 

Животът и трудовете на св. Николай Велимирович Сръбски

image

 

Св. Николай Велимирович (1881-1956) е виден богослов и иерарх на Православната Църква, с право наричан "нов Златоуст."

 

Роден е на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Сърбия. Първоначалното си образование получава в известния манастир Челие, след което завършва Белградската духовна семинария и следва във висши учебни заведения в Берн, Женева, Лондон и Петербург - в Берн защитава докторат по богословие, а в Женева - философия. През 1909 г. приема монашески постриг в манастира Раковица и оттам насетне посвещава всичките си необикновени заложби и богати познания на служба Богу, на Православната Църква и на своя народ.

Труден и изпълнен с превратности е житейският път на еп. Николай. Във войните от 1912 до 1918 г. той се включва като доброволец, неуморно помага на пострадалите и проповядва. През 1915 г. правителството го изпраща в Англия и САЩ. С връщането му в Сърбия през 1919 г. е ръкоположен за Жички епископ. На следващата година за кратко е преместен в Охридската архиепископия: по настояване на народа и на Архиерейския събор през 1936 г. отново е върнат в Жича.

След окупацията на Югославия през 1941 г. епископ Николай е първоначално интерниран от нацистите за половин година в манастира Любостиня, след което заедно със сръбския патриарх Гавриил е изпратен в лагера на смъртта "Дахау". Господ съхранил праведниците: на 8 май 1945 г. те били освободени от съюзническата 36-та американска дивизия. През тези години еп. Николай написал незабравимите си "Индийски писма", а в Дахау - едно от най-известните си произведения - книгата "През прозореца на затвора", в която призовава православните да осмислят своите грехове и да се покаят.

След освобождението си еп. Николай не се връща в комунистическа Югославия. Той продължава мисионерската си дейност в Европа и САЩ, пише много и неуморно се труди за духовния подем на поверените му епархии, като преподава същевременно в Свето-Владимирската академия в Ню Йорк, в Свето-Троицката академия в Джорданвил и в Свето-Тихоновската семинария в Пенсилвания.

Владика Николай завършва земните си дни в руския манастир "Св. Тихон Задонски" в щата Пенсилвания. На 18 март 1956 година той кротко се преселил при Господа по време на килийна молитва. Тялото му било погребано в сръбския манастир "Св. Сава" в Либъртсвил.
Въпреки желанието на владика Николай да бъде погребан на родна земя, в продължение на десетилетия това е било немислимо: в Титова Югославия оцелелият от лагера на смъртта комунистите наричали предател, "сътрудник на окупантите" и "враг на народа", а безценните му трудове били забранени за публикуване.

Едва през 1991 г. Сърбия се сдобила с великата светиня - мощите на владика Николай Велимирович. Днес те почиват в родното му село Лелич, в храма, който някога сам владиката издигнал. Св. Николай е покровител на новосъградения "Манастир Соко" в Сокоград, Сърбия - благодатно място за поклонници, които желаят да почувстват духа на прославилия се и неговата молитвена помощ.
При цялата своя напрегната дейност светител Николай оставя много богословски съчинения и трудове. Сред тях са "Беседи в подножието на планината", "Над греха и смъртта", "Молитви край езерото", "Охридски пролог" (сборник със житията на светците), а в последните години на живота си и "Жътва Господня" "Недостижимата страна", "Единственият Човеколюбец".

От 1932 г. владика Николай започва публикуването на свои писма до негови духовни чада - писма, близки до съвременната действителност, проникнати с жизненост и християнска просветеност. В простото по форма, но изречено с апостолска власт и любов слово на светителя се разкрива богатият му (и придобит с много труд) опит в духовния живот, в него сияе един истински християнски мироглед, така необходим на търсещите души днес.
През 1987 г. епископ Николай (Велимирович) е прославен от Сръбската Православна църква. Наистина, верни са думите на преподобния Иустин Челийски (Попович) за него: "Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след Св. Сава Сръбски! 

По молитвите на св. Николай, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас.  

Амин!


 




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3802048
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031