МАДОНАТА: Меня убил Порошенко - Искам Порошенко с откъснати крака. - Искам да видя мозъка на Ирина Фарион. - Мечтая си да зърна червата на Турчинов. - Искам Яценюк да е мъртъв. -«Меня убил Порошенко» - Искам да видя главата на Кличко, срязана наполовина от снарядно парче. - Обесеният Аваков - какво по-прекрасно може да има от това? - Искам развалините на техните резиденции. - Искам да видя как тълпата разкъсва на части трупа на Коломойски. - Не ми останаха хубави мечти. - «Меня убил Порошенко»...
МАДОНАТА ОТ ГОРЛОВКА:-- Hi, piskowa & co... Меня убил Порошенко.- Кристина, мъртва млада майка, прегърнала мъртвото си бебе Кира, убити от наемниците на Порошенко...

Мъртвата Мадона от Горловка - Кристина, прегърнала мъртвото си бебе Кира, убити от наемниците на Порошенко.
==

ЗА КАКВО СИ МЕЧТАЯ? или МАДОНАТА ОТ ГОРЛОВКА  Роман Носиков http://www.odnako.org/blogs/o-chyom-ya-mechtayu-segodnya-k-madonne-gorlovki/

Превод: Л. Чолаков
Този превод е обект на авторско право.
Препубликуването му,  изцяло или отчасти, се разрешава
САМО С ПОСОЧВАНЕ НА ПРЕВОДАЧА И ЛИНК КЪМ ПРЕВОДА
: lyubomircholakov.blog.bg/politika/2014/07/28/mechtaia-si-da-umrete.1284667

Роман Носиков -- За какво си мечтая днес?

    Съвсем точно си спомням за какво си мечтаех вчера.
Вчера исках мир. Мирът е хубаво нещо. Мирът - това е слънце, лято, деца. Мирът означава любима работа. Мирът е, когато се разхождаш със семейството си.
    Но това беше преди бомбардировката на Горловка.
По-точно, преди да видя мъртвата млада майка, прегърнала мъртвото си бебе.

   Сега, след това, имам само едно желание.
Искам да видя черни, овъглени трупове на войници на хунтата, от „националната гвардия“ и „десния сектор“.
Искам Порошенко с откъснати крака.
Искам да видя мозъка на Ирина Фарион.
Мечтая си да зърна червата на Турчинов.
Искам Яценюк да е мъртъв.
Искам да видя главата на Кличко, срязана наполовина от снарядно парче.
Обесеният Аваков - какво по-прекрасно може да има от това?
Искам развалините на техните резиденции.
Искам да видя как тълпата разкъсва на части трупа на Коломойски.
                          Не ми останаха хубави мечти.
Отне ми ги вашата мръснишка „Единаяукраина“. Евросертифицирана, западностандартизирана, в сукмани, с перчеми и шевици.
Аз повече нищо не искам от „украинските патриоти.
По-рано исках те да се вразумят. После исках поне да се изплашат.
            Сега нищо не ми е нужно от вас - освен смъртта ви.
... Не зная защо точно сега се случи това с мен
И преди имаше трупове.
И в Мариупол, и в Одеса, и в Луганск.
   Имаше го и това лицемерно лъготене, че „те сами са се запалили“, „те сами са се удушили“, те сами са се разстреляли“, примесено с подла радост. Имаше го и лицемерното свиване на устни на „нашата“ „Съвест на нацията“. Всичко това беше.
    Но, кой знае защо, можех повече или по-малко хладнокръвно да разсъждавам, да говоря за политика, за целите и задачите на Русия, за някакъв преговорен процес.
              А сега не мога.
Не ми се мисли. Не ми се говори.
Непрекъснато виждам мъртвата жена, виждам и нейното дете.
Уважаеми единоукраински патриоти! Уважаеми единоукраински политици!
Много ви моля!
Не искам от вас да се страхувате. Не настоявам да мислите.
Няма нужда да се ужасявате от делата на ръцете си.
Аз нищо не искам от вас.
                         Само едно ви моля: умрете!!!
Много ви моля.
Умолявам ви.
    Пукнете от най-страшната и позорна смърт. Мъчете се, преди да умрете. Гърчете се в агония. Напикайте краката си и изпразнете червата си. Давете се в собствената си кръв, пикня и лайна.
    Нищо друго не искам от вас.

.

Вляво: адресатите на постинга на Роман Носиков, вдясно - техните жертви.

== www.odnako.org/blogs/o-chyom-ya-mechtayu-segodnya-k-madonne-gorlovki/ Роман Носиков   О чём я мечтаю сегодня. К Мадонне Горловки

О чём я мечтаю сегодня?

Я точно помню, о чём я мечтал вчера. Я вчера хотел мира. Мир это хорошо. Мир — это солнце, это лето, это дети. Мир — это любимая работа. Мир — это прогулки с семьёй.

Но это было до бомбардировки Горловки. Вернее, это было до того, как я увидел мёртвую молодую мать, обнимающую своего мёртвого ребёнка.

Теперь, после этого, у меня есть только одно желание — я хочу видеть чёрные обугленные трупы украинских солдат, «национальной гвардии» и правосеков. Я хочу, чтобы Порошенко оторвало ноги. Я хочу видеть мозги Ирины Фарион. Я мечтаю узреть кишки Турчинова. Я хочу, чтобы сдох Яценюк. Я хочу видеть срезанную осколком голову Кличко. Повешенный Аваков — что может быть прекраснее?

Я хочу развалин их резиденций.

Я хочу видеть, как толпа разрывает на части труп Коломойского.

У меня не осталось хороших мечтаний.

Их отняла у меня ваша мерзкая «Единаяукраина». Евросертифицированная, западностандартизированная, в печеньках, с чубами и вышиванками.

Я ничего не хочу больше от «украинских патриотов». Раньше я хотел, чтобы они образумились. Потом я хотел, чтобы они хотя бы испугались.

Теперь мне ничего не нужно от вас, кроме вашей смерти.

…Я не знаю, почему именно сейчас это случилось со мной.

Были трупы и раньше.

И Мариуполе, и в Одессе, и в Луганске.

Было и вот это лицемерное враньё про «они сами» пополам с подлой радостью. Было и лицемерное поджимание губёшек «нашей» «Совести Нации». Всё это было уже.

Но я почему-то мог более или менее хладнокровно рассуждать, говорить о политике, о целях и задачах России, о каком-то переговорном процессе.

А теперь не могу.

Не думается. Не говорится.

Всё время эту мёртвую женщину вижу и её ребёнка.

Уважаемые единоукраинские патриоты! Уважаемые единоукраинские политики!

Очень вас прошу!

Не надо бояться. Не надо думать.

Не надо ужасаться делам рук своих.

Не надо мне от вас ничего.

Пожалуйста, умрите. Прошу вас.

Умоляю.

Сдохните самой страшной и позорной смертью. Мучайтесь перед смертью. Корчитесь в агонии. Пустите по ногам струю мочи и опустошите кишечник. Захлёбывайтесь собственной кровью, мочой и калом.

Мне ничего от вас больше не надо.

Просто умрите, твари.
==