Една практична книга, полезна и в живота! Ще се питате как? Виже статията ...

Дали бих препоръчала „Хари Потър“ на мои познати деца? Едва ли. Децата имат буйно въображение, а само една глава им стига, за да получат нощни кошмари. Но въпреки това препоръчвам книгата. На възрастните.

Магическото слово в книгата е много повече от това, което децата-магьосници се учат да изричат или никога да не изричат. То е много повече от действието с магическата пръчка или отварите с многобройни съставки. Най-великото слово в книгата, което обръща събитията, и проваля плановете дори на най-могъщия сред магьосниците е… Любовта? Дори не точно любовта. Най-великото слово са Изборите. Повечето от тях наистина са продиктувани от любовта. Но не винаги от емоционалната любов.

Изборът на майката на Хари Потър да умре, за да го защити, го спасява от смъртоносно проклятие, което никой друг на Земята досега не е могъл да издържи. Изборът на леля му, която въобще не го обича, но има съвест, да отгледа сирачето, го закриля от всеки враг докато е в дома й - до пълнолетието му. Изборът на самия Хари многократно да покаже милост на враговете си (които искрено мрази, понеже емоциите на децата в книгата са напълно реалистични) винаги му се отплаща с милост в бъдещето. Изборът на великана Хагрид да се грижи за ужасни насекоми и опасни тъпи чудовища и да ги обича, му докарва невероятна армия от поддръжници в най-трудния момент. И накрая, изборът на самия Хари да се остави да бъде убит от Злия, защото е повярвал, че е необходимо да умре (понеже са телесно свързани) – го дарява с неочакваната от абсолютно никой победа!



Много хора и днес търсят „магическото слово“ - древната реч, за която пише и Урсула ле Гиун в своите книги, вдъхновени без съмнение от реални предания. Мнозина биха искали да знаят думите за призоваване на определени събития в своя живот, и в живота на другите. За съжаление най-рядко търсим думите на изцеление, а много по-често се търсят думите на власт и подчинение. Има много данни, че фашистите са искали да укрепят своята идеология (общо взето, съвпадаща с идеологията на злия Волдемор в „Хари Потър“) с древни предмети и слова от времето на Юдея и Египет. Подобни търсения са имали и властниците при социализма... които, прегърнали за свое удобство атеизма, не са се отказвали от търсене на дълголетието и безсмъртието.

Но, както и в случая с Волдемор, проклятието на Силното слово явно е ударило такива властници обратно в челото. Когато едно древно слово се срещне със словото на Любовта и Саможертвата написано в сърцето на някого, то не може да ти служи. Затова и всички, които с любопитство разтварят страниците на все повече книги, говорещи за древната ни история и знанията на предците, нека помнят че преди всичко трябва да обикнат Ценностите на тези предци. Да си спомнят за Царете, които препускаха пред войската, за да й бъдат пример, макар и ако се наложи първи да загинат. Тези Царе не стояха в овални и други кабинети да кроят гибелта на цели народи, за да увеличават богатствата си. Всички, любопитни откъде е идвала силата на тракийските воини, могат да прочетат за техните неотдавнашни предци, повдигнали Априлското въстание, рискували със Съединението, защитили немощното, презряното и невъзможното. И във всяка възрожденска къща ще видят в какво са вярвали нашите дядовци и баби, достатъчно е да прочетат трогателните им писма, учебници, списъци с дарения за училищата… Ако се питат каква именно мелодия е свирел Орфей, та и зверовете са му се покорявали, нека преди да сложим електроди на растенията и скалите, да си помислим за Кого е пял Орфей, каква Любов и надежда са изпълвали душата му… за да го слушат дърво и камък! В различни континенти са разпространени легендите, че древните са строили своите великански градежи като са пеели или свирели на камъните. В „Хари Потър“ също се говори за силата на песента на феникса, и изцелението чрез сълзите му.

Между другото, образите на призраците и живите портрети в книгата имат много интересно предназначение. Те именно са историята, с която винаги можеш да общуваш. Но можеш и да я презреш и да минеш през нея, бързайки към трапезарията.

Има нещо общо между тази книга и великата трилогия на Толкин. При Толкин магическите думи, споделени с читателя са изключително малко. Но една от най-важните е думата „Приятел“. Невидимо, тя действа през цялото време от битките на Хари Потър. Тази дума бива атакувана най-често и против клеветата няма магическа противоотрова, освен Истината, Времето … и Сърцето. Сърцето ти шепне за хората, които наистина те подкрепят, каквото и да си видял като тяхна слабост или да си чул за тях. Приятелите се изграждат неусетно, в общите си цели, и с волята за претърпяване в името на това, което заедно обичат.

Има, разбира се, както и в живота, приятелства заради интерес и най-вече заради страх. Те се разпадат при най-лекия полъх на милост, на вярност, и когато някой такъв човек вдъхне чист въздух, лесно напуска оковите на привидния съюз. За да стане част от нещо Истинско.

И, да не пропусна да го кажа, в „Хари Потър“ често си завиждат. Съвсем искрено, безпомощно и болезнено. Преживял го е и Дъмбълдор, а да не говорим за Снейп, който накрая също се оказва благороден по своя тайнствен начин. Но Съвестта побеждава Завистта. Волята за добро я побеждава. А тия, на които се вреди или завижда, проглеждат, че трябва да простят, понеже и те самите не са идеални.

Къде останаха магиите? Магическите пръчки? Ами, магиите се учат, пръчките се купуват. Всяко заклинание в определени обстоятелства е безсилно, а пръчките се чупят понякога при невнимание. Остава нечупливото. В сърцата.