За произхода на тази известна английска песен се знае малко. Мелодията е написана от анонимен композитор и регистрирана в Почитаемата Компания на Книгоиздателите и Издаделите на вестници през 1580 г.от някой си Ричард Джоунс. Последват много вариации. Текстът на баладата се приписва от някои на английския крал Хенри VIII, който адресирал стиховете към своята любима Анна Болейн, бъдещата му втора съпруга. Тя не се подавала на опитите на краля да я направи своя любовница, и този отказ е отразен в думите на песента. Има мнение, че песента се отнася към периода на кралица Елизабет I,тъй като италианският стил на композицията става известен в Англия доста след смъртта на Хенри VIII.

Текстът на песента е публикуван през 1566 година в Лондон в сборника "Приятни сонети и истории", който е бил преиздаден през 1584 г. под името "Шепа от приятни наслаждения". Този вариант, дошъл до наши дни, включва 18 четиристишия и припев, въпреки че песента се изпълнява днес с 4 четиристишия и рефрен. Всъщност има огромен брой куплети / до 1800 /, които се въртят около една и съща тема - жалбите на автора от любимата, която го е напуснала, независимо от неговото старание.
Името на песента е прозвището на невярната възлюблена - счита се, че зелените ръкави са били част от облеклото на куртизанките в средновековна Англия. В "Кентърбърийски разкази" зеленият цвят се споменава като "цвят на лесната любов", тъй като след нея по дрехите на девойките оставали петна от тревата на английските морави.

Както и да е - песента е културен феномен - вдъхновявала е много хора на изкуството през вековете, от Шекспир, от чиито текстове става ясно, че е била популярна преди 5 века, та досега.

Данте Габриел Росети рисува знаменитата си картина "My Lady Greensleeves" през 1864 г.

Ралф Вогън Уилиямс композира "Фантазии върху Greensleeves" през 1934 г.
Съвременните интерпретации са на "Gregorian" и "Celtic Woman".
Приятно слушане!

/ по материали от Интернет /