2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 38763 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2012 20:51
12.05.2009 13:59 - Любопитен факт от българската история
Плэйкаст ИВАН ВАЗОВ - «ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА»
|
Слънчевият часовник от Пауталия
Когато мутрите във властта слушат лумпен...
за освобождението на Отечеството ни от турско робство...
Поклон..
Поздрави за постинга , Джул !
за освобождението на Отечеството ни от турско робство...
Поклон..
за освобождението на Отечеството ни от турско робство...
Поклон..
ЕТО КАКВО ПИШЕ ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРИН ПЕТЪР ДЪНОВ
А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VІ раса по цялата Земя? – “...Новото поколение – казва той, – което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.” Под “новото поколение” би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие. В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: “Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.” С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света – неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХІ столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. “Ще приемете от нея (Русия – бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава – бел. К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.” Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята – наречена от Херодот “учителка на народите” – свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. – за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света
Поздрави за постинга , Джул !
Зверствата на Соломон Леви - Сюлейман паша
Трагичните събития от 1877 г. в Старозагорско, са дело на башибозук и редовна турска армия, начело на която стоял възпитаникът на Сорбоната евреинът Соломон Леви, познат като Сюлейман паша. Тук е мястото да попитаме, защо в учебниците ни по история го няма Старозагорското клане, което е най-яркият пример за геноцида, упражнен върху българите по време на турското робство. На 31 юли 1877 г. армията на Сюлейман паша влиза в околията, придружена от башибузук, и подлага на сеч невинното население на града и околните села.
Избити са между 14 и 15 хил. души, други над 1000 са отведени в робство. 60 часа продължава кървавата баня, за която историците със сигурност знаят, но мълчат. Ако в Баташката църква са изклани около 1900 българи, то в старозагорската "Света Троица" - в храма и двора й, са били избити зверски над 2500 души. А някои от труповете останали прави, защото след като били обезглавени, нямало къде да паднат, описват по-късно малцината останали живи очевидци страдалческата смърт на невинните си съграждани.
Преди да унищожат Стара Загора и населението му, войниците на Сюлейман паша безчинстват и в околните села, като само в църквата на с. Любенова махала са изклани 1013 души, а други 1387 са посечени на селските улици.
В Нова Загора са изклани и изгорени близо 4 хил. души, като 70 % от къщите на хората в града са били превърнати в пепел.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=33987&edition_id=554&format=html
цитирай
за освобождението на Отечеството ни от турско робство...
Поклон..
ПОМОЩTA НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА
РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 Г.
Безспорна е решаващата роля на Русия за Освобождението на България, заплатила жадуваната мечта на признателните българи с кръвта на над 200000 свои жертви. Признателна България отдава заслужения принос за помощта и на съюзниците на Русия; Румъния, Финландия, (Сърбия и Черна гора). Не по-малки са и заслугите на българския народ за крайния изход от войната. Съгласно източници, българите не са очаквали освобождението си със скръстени ръце, а сами, дори с цената на живота си са търсили начини и средства за борба срещу вековния поробител. Не е достатъчно да се спомене само знайния принос на българското опълчение, достигнало още през 1877 г. до 10000 души и послужило след края на войната като основа на бъдещата българска армия. На страната на руската армия се сражавали като доброволци хиляди българи организирани в доброволчески чети, градски и селски въоръжени стражи, българи са вземали участие като разузнавачи, преводачи, водачи на армията. Сред населението в областите под османска власт се засилвало хайдушкоото движение и други форми на борба срещу османското владичество. По инициатива на българските общини било организирано посрещането и настаняването на войските. Така обединената сила във руско-турската война ставала още по мошна и резултатна; външна-Русия със нейните съюзници и вътрешна–българското национално освободително движение, което обхванало всички български земи, като най-силно е било то в областите, където действали руските войски, особено в планинските и полупланинските райони.. Всички местни революционни комитети са активизирали дейността си в помощ на освободителите. Съгласно източници, около 30-35000 души с желание и готовност са взели участие във войната. Това е цяла армия от българи, които са дали своя принос за крайната победа.
Когато става дума за военни действия обикновено се говори и пише за хода на събитията по фронтовата линия, за подвизите и героизма, за успехите или пораженията. За успешния изход на една война не малка роля има и добрата организация зад непосредствените бойните действия на фронтовата линия - в тила.
С необходимото признание към икономческата, медицинска, военна и други форми на подкрепа на християните от двете страни на Стара планина се отнася и комисията натоварена да изготви документацията за историята на руско-турската война от 1877-1878 г. По страниците на 97-те тома са публикувани документи, разкриващи много български инициативи, ракриващи както героизма на опълченците, въоръжените чети, така и активното съдействие на българите при осигуряването на хранителни продукти за войската, всеотдайността на разузнавачите, водачите, медиците. Опитите на някои западни историци да елиминират героичните усилия на българския народ и прогресивните резултати от войната през 1877-1878 г., след нейното завършване налагат необходимостта от аргументирани отговори с факти съхранени в историческатата памет. Същественото е, че интересите на царска Русия свързани с тази война напълно съвпадат с вековното желание на българите да се освободят от петвековното османско владичество и да възстановят независимостта на третата българска държава.
Икономическата (материална) помощ на българите
Съгласно източници, още преди обявяването на войната, поради увеличаващия се числен състав на войските и най-вече поради жаждата за печалби, руската армия получава едва 30-40 % от необходимите продукти. Това принудило командването да търси решения на проблема с българска помощ или да набавя необходимите припаси от завзетите турски складове. По това време в българската емигрантска преса и немалко руски издания са се появили статии за възможностите и готовността на българския народ да окаже подкрепа на своите освободители. Съобщавало се, че богатата реколта в Българско можела да изхрани три руски армии. Разчитало се и на готовността на българите за доброволни пожертвования, особено на по-богатите българи. Така например не безизвестния Евлоги Георгиев (един от двамата братя дарители при построяването на Софийския универтситет) предложил на първо време да отпусне 180 000 франка, а при нужда можело да отпусне и повече. Друг българин предложил 50000 франка....Руският консул в Русе в писмо от 3 януари 1877 г. уверявал генералния щаб, че много русенски българи са подготвили вече тайни складове с храна и фураж.
И действително, кат пример съгласно източници, готовността на българите да оказват всякаква икономическа помощ на русите не спира по време, когато предният отряд на генерал Гурко се откъсва от армейските обози. В продължение на седмица той получава безвъзмездна помощ с продоволствие. Командването. В отговор на тревожно писмо на командването, ген. Гурко от Търново окуражаващо пише: „Живея за сметка на града. Три дни ме храниха даром. За Балкана тръгвам с петдневн запас от сухари и тридневен от фураж под формата на неприкосновен запас…”. Особено топло е било посрещането на руските войски и българските опълченци в Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Самите руси свидетелстват: ”Българите не знаят как да ни угодят. Предагаха ни ту ракия, ту червено вино, което се сочеше-за най-доброто в България, ту розово сладко, плодове в изобилие, но особено добър бе Казанлъшкия тютюн, който се сочеше за най-добър в Турция…..”. „ Вратите на всички българи бяха отворени за скъпите гости за посрещането на освободителите в Стара Загора. Храна хляб сирене и други ястия, пития, разни дрехи- всичко бе на разположение на войниците……”
По същия начин в различните източници е описано посрещането на руските войски в села и градове; Дряново, Трявна, Габрово. Ловеч, Никопол, Плевен, Телиш, Летница, Враца, Силистра, Разград, Оряхово.....Навсякъде където се появят русите, българите от градове и села са ги посрещали като родни братя, бързали да ги подслонят в домовете си, да помогнат с каквото могат при трудния им поход и тежките сражения. За посрещането в Ловеч П. Паренсов пише; ”Аз помня, че за много припаси българите не взеха нищо, а за което взеха, поискаха крайно евтино”. Председателят на Желявския селски раионен революционен комитет, след посрещането на дясната колона на ген. Веляминов от войските на ген. Гурко под връх Мургаш и привежденето им до с. Желява в своите „Диарбекирски дневници и спомени” се обръща към съселяните си с думите: ”Сега лъжа вече няма, доведох ви нашите многоочаквани братушки, да сме готови да ги посрещнем”. Като многоочаквани освободителите те били разстанени по домовете и богато нагостени. Осигурена е храна за добитъка. Не е изненадващо, че за братския прием, който българите навсякъде са устройвали на своите освободители, обикновения руски войник ще възкликне; „Ние вървяхме както по земята на родната майка Русия”
Както командването на армията, така и командванто на трите отряда са били далече от мисълта да осигуряват прехраната на войските с безвъзмездна помощ. Командването приело с удоволствие братската помощ, но веднага търсело други начини за снабдяване-от закупуване на големи количества храни или завземане на завладяните турски складове до обявяване на реквизиции. При зимното форсиране на Стара планина през декември 1877 г. в нарочната заповед на ген. Гурко се казва; „Обръщам внимание на всички началници, че при сегашното крайно лошо състояние на пътищата, превозването на сухари се натъква на невъобразими трудности....Ето защо началниците на частите трябва да потърсят помощта на местното население, заплащайки му незабавно в” звонкова монета” . Много често командването влиза в договорни отношения с градските и селските общини и така се снабдявало с хранителни продукти за седмици напред.
Съгласно източници, обемът на българската продоволстена помощ през двете години на войната е оценен като значителен, като се вземат под внимание няколко показателя; необходимо дневно продоволствие, числен състав на войските, броя на животинската тяга и доставките от една компания;” Грегер, Горвиц, Коган”. Съгласно данни на проф. В. Хаджиниколов българите снабдяват русите както следва; за I-ва армия - 66% от всичките й нужди, за II-ра армия - 39% и за III-та армия - 30% от изразходваните храни.
Трябва да се отбележи, че продоволствената помощ към освободителите се отразявала твърде благоприятно върху стопанския живот в страната. Съгласно източници внасянето на огромни количества злато активизирало развитието на стоково паричните отношения в България
Икономическата помощ на българите е имала и други форми на изява-снабдяване на войските с дрехи, обуща, подготвяне на пътища, прокопаване на траншеи, прехвърляне на военна техника през Балкана и т.н. Например, веднага след прехвърляне на предния отряд през Стара панина ген. Гурко доставя 7-8000 чифта обувки изработени от казанлъшките занаятчии. Само за един ден Старозагорци предоставят на отряда безвъзмездно 4 коли - ризи, белъо, партенки, кърпи, чаршафи и др.. Облекло и обувки събира населението и от Търново, Елена, Ловеч, Свищов, София, Троян, Тетевен, Етрополе и много др. Под ръководството на женските сдружения („Милосърдие” в Търново, „Майчина грижа” в Габрово и много други) през ноември и декември 1877 г. са изплетени хилади чифта чорапи, ръкавици, фланели и др. През суровата зима на 1877-1878 г. много български селища около планината се превръщат в надеждни и сигурни снабдителни центрове. Съгласно източници, без тази помощ зимното форсиране на Балкана и победния марш в тракийската низина биха били далече по-трудни, а жертвите много по-големи.
Българите оказват помощ при разчистване на пътища, придвижването на военна техника, на обозите и т.н. По всеобщо признание първият поход на ген. Гурко през Балкана би бил невъзможен, без помощта на местните жители. Командването е впечатлено от организаторските способности на легендарния войвода Панаиот Хитов През юли 1877 г. около 500 габровци с шанцови инструменти прокопават и разчистват пътя през Шипченския проход до връх ”Св. Никола”, път който по време на зимното преминаване се превръща в стратегическо предимство за Дунавската армия.. През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1000 доброволци, сред които жени и деца разнасят на боините позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването. Според военния кореспондент и очевидец Немирович-Данченко само за един ден на 11 август жертвайки живота си българите докарват на фронтовата линия 6000 бъчви с вода. И тази помош според кореспондента е от съществено значение за изхода от битката ”защото-според него- трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците-от куршумите или от жаждата”
Съгласно отчет на ген. В. Кренке, през първия етап на войната до зимното преминаване на Балкана в строителните работи вземат участие 19392 българи. От тях 5545 работят в Свищов, 4950 на кръстопътя Търново, Бяла, Свищов, а други 4400 около с. Българене. От тях само 2042 души явяващи се със собствени коли и добитък работят срещу заплащане. Останалите 17350 души с готовност дават своя безплатен труд. През зимата в Етрополския край, около връх Баба по посока към Буново 700 българи работят денонощно разчиствайки пътя от двуметрови преспи, теглят или пренасят на ръце оръдията към върха, изваждат от преспите коли, премръзнали руски войници и често сами отбтблъскват нападенията на башибозуците. При прехвърлянето на Троянския отряд в началото на януари 1878 г. , всеки ден към троянския проход потеглят около 400 българи да разчистват пътя с помощта на 200 бивола, теглят оръдия и военни коли. Българите подкрепят и Шипченския отряд начело с ген. Радецки. Към ген. Скобелев се присъединяват 2700 българи от Габровско, Тревненско, Казанлъшко, Старозагорско и др. места.
Медицинската помощ на българите
Скромната медицинска помощ на българите в сравнение с другите форми на подкрепа оставя в сърцата на русите, на хилядите ранени, заболели и премръзнали войници най-дълбоки следи. Съгласно източници, за периода 1877-1878 г. едвали може да се посочи българско селище в което признателният български народ да не е оказвал всяческа помощ според възможностите си за облекчаване на болките и страданията на руските войници. Огромната Дунавска армия е разполагала с крайно недостатъчните 300 санитарни коли и 8000 легла
Още през първите месеци на войната в помощ на острите медицински служби са привлечени стотици българи от Свищов, Никопол, Търново и други селища. Истински подвизи извършват жителите на Свищов. След настаняването на 50-та военновременна болница в Свищов всеки ден на определените от командването места се явяват българи и с набързо приготвени носилки помагат при транспортирането на болните до Румъния, където се намирали най-добрите болнични заведения.. През зимата, когато връзката с румънския бряг е прекъсната, в Свищов се съсредоточават ранени и болни от вътрешността на страната. В 50 български къщи на Свищов са настанени около 3000 ранени. Целият град е наподобявал на огромно болнично заведение. Женското дружетво „ Милосърдие” всеки ден изпраща в местната болница на Търново 10-15 жени като медицински сестри. При преодоляването на Хаинкъоския проход, предизвестени от ген. Гурко казанлъчани за кратко време приготвят 200 легла и откриват една от първите български болници по време на войната. Според решения на общината лекарствата, продоволствието и нисшият медицински персонал (състоящ се от десетки монаси, учителки и обикновени жени) се осигуряват изцяло от българска страна. По подобен начин и жителите на Стара Загора организират болница с 200 легла. В доклади за военните действия командването дава дължимото и на българскте лекари. За неоценимата и всеотдйна медицинска помощ на предния отряд се четат имената на главния лекар К.Бонев, К.Везенков, С.Мирков, Ив.Попов, Я.Петрович, Чобанов, Вълкович, Цветков и др. Благодарение на тяхното мъжество и себеотрицание от бойното поле са изнесени и спасени от явна смърт стотици ранени. Българските лекари дават своя принос като се борят против разространяването на епидемии, обучават санитари.
Съгласно източници, медицинската подкрепа на българите достига своя връх в Габрово. По сведение на руски офицери, там е спасен живота на хиляди руски воиници, опълченци, четниците от горските чети или бежанци от южнобългарските области. На 16 юли 1877 г. по предложение на българскина д-р Алекси Христов в Априловската гимназия е открито болнично заведение с 250 легла, обзаведено изцяло със средствата на Габровската община. Руски офицери свидетелстват; „ габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели, като се започне от лъжицата и паницата, фдадоха дори копринените юргани без принуждение”. Три дни след откриването на Габровската болница в нея са настанени 308 ранени, без да се отчита броя на по-леко ранените. Руския лекар д-р Пясецки за патриотизма и всеотдайността на българите пише; ” Като отсъпиха гимназиалното помещение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много обикновени жени дойдоха да помагат. Госпожите и господата често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино ,тютюн и ги раздаваха на ранените”. По време на най- кръвопролитните сражения на Шипка Габровсаката община изпраща там цяла рота доброволци-мъже, жени, ученици. Пристигат селяни и със собствено направени носилки пренасят ранените до най-близките санитарни пунктове. Скоро пак по предложения на големия родолюбец д-р Христов, намиращия се близо до гимназията Девически манастир е превърнат в болница за офицерския състав, а домът на д-р Христов в лазарет за руски воиници и опълченци. През зимата на 1877-1878 г. в болниците, в десетки габровски къщи са настанени над 2600 ранени и премръзнали. Пру минус 20 градуса всеки ден от върха са докарвани по 200 премръзнали офицери и войници от Шипченския отряд. В девическото училище е организирана и болница за бежанци и сиропиталище за 235 души.
По време на войната известният български родолюбец, драматург и народен будител Добри Воиников най-напред е назначен за преводач в щаба на 12 корпус към руската войска. В края на 1877 г. от управителния съвет на Благотворителното дружество (в които влизат Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Цани Гинчев и др. бележити българи) в град Търново е назначен за Директор на пансион за сираци от Арилското въстание и войната. Д.Войников бди като баща над 300 осиротели деца. Затрогваща помощ под ръководството и грижите на българина д-р Г.Цариградски и други родолюбци оказват и жителите на Етрополе, в селата Негушево, Потоп, Чурек, Саранци, Врачеш. В края на.1877 г. и началото на 1878 г. медицинска помощ оказва населението и на Севлиево, Бяла, Русе, Разград, Ловеч, Враца, Орхание (Ботевград), София, Пазарджик, Пловдив. Грижите на признателния български народ са навсякъде по българската земя; Казанлък, Енина, Мъглиж.... В Русе и в околните села Иваново и Обретеник, дещерята на легендарната баба Тонка- Петрана Обретенова със своя пример увлича десетки жени на работа като медицински сестри във военните лазарети.
Военният руски кореспондент Н.В.Максимов пише; ”Българинът вървеше след руските войници, грижеше се за тях , поправяше пътища и под убийствения огън на неприятеля пренасяше ранените, делеше последната кора хляб с тях”
С част от приведените кратки данни и свидетелства на очевидци става ясно, че русите са посрешнати като освободители и братя. С разностранната икономическа, медицинска и други форми на помощ по време на войната, българският народ е показал както своите силни патриотични и гостoприемни чуства и качества, така и неутолимата жажда за свобода и признателност за избавлението им от петвековното османско владичество. Това е част от разрастналата се национално освободителната революция по цяло Българско, обстоятелство, което повдигало бойния дух на руската армия и вярата им, че те са дошли на юг от Дунава не като завоеватели, а като освободители на своите братя славяни.
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, изследвания и проучвания. Текстът е публикуван на книжен носител от подготвилия материала.
.
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
ПОМОЩTA НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА
РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 Г.
Безспорна е решаващата роля на Русия за Освобождението на България, заплатила жадуваната мечта на признателните българи с кръвта на над 200000 свои жертви
БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ ЗА ПОДКРЕПАТА НА ПОСТИНГА!
ПРОЧЕТОХ В "СЕДМИЧЕН ТРУД "ЧЕ СЮЛЕЙМАН ПАША НЕ Е ЧИСТ ТУРЧИН А ПРИЕЛ ИСЛЯМА ЮДЕИ И НАСТРЪХНАХ
ТОЗИ ЧОВЕК НАРЕЖДА ДА СЕ ИЗБИВА НЕВИНИ ЖЕНИ, ДЕЦА, СТАРЦИ ...ВСИЧКО ПО ПЪТЯ КЪДЕТО МИНАВА
КОЛКО НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА ИСТОРИЯТА И ТЕЗИ ДНИ ВСЯКА ДИСКУСИЯ, ВСЕКИ КОМЕНТАР Е БЕЗКРАЙНО ЦЕНЕН
БЛАГОДАРЯ ТИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
03.03.2011 22:07http://pitagorid.blog.bg/technology/2009/05/12/liubopiten-fakt-ot-bylgarskata-istoriia.333730
Пълно лунно затъмнение уплашило Сюлейман паша по време на Шипченската епопея „Появяването на небесното това чудовище така внезапно, прекъсна на минутата нападенията на турците”, пише в спомените си опълченецът Михаил Манчев.На 21, 22 и 23 август се честват боевете на връх Шипка. Едва ли има българин, който да не знае или да не е чел за епичните боеве, които са водили българските опълченци и руските войни там. За тези събития от българската история са изписани хиляди страници и трудно ще се намери нещо, което да се допълни към тях.
И все пак съществува един любопитен факт, за който много малко хора знаят, а в историческата ни литература не се споменава дори дума за него. (Поне аз никъде не съм срещал, макар да съм търсил в много източници.) Този факт, колкото и незначителен да изглежда, все пак би могъл да има някакво, макар и косвено, психологическо влияние върху събитията по онова време.
За какво става дума?!
През 1961 г. от територията на България станахме свидетели на едно изключително рядко природно явление - пълно слънчево затъмнение. По щастливо стечение на обстоятелствата такова явление бе наблюдавано за втори път от България и през 1999 г. През онази вече доста далечна 1961 г. аз бях само на 11 години, но това явление се запечата дълбоко в детската ми памет. И сега си спомням емоциите, с които си опушвахме стъкла с парафинови свещи, за да го наблюдаваме. По този повод моят дядо ми разказа тогава една интересна подробност, която той пък запомнил от своята баба. По време на Руско-турската освободителна война тя е била на 17 години и имала много спомени от нея.
Дядо ми е родом от с. Васил Левски, Карловско, а като трудовашки уредник е участвал в изграждането на Паметника на свободата на връх Шипка. По време на откриването му през 1934 г. той дори се е срещал с живи опълченци. Та неговата баба му е разказала следното: когато руснаците и турците са се биели горе на Балкана, Господ изпратил “знак - поличба”, като скрил грейналия месец за известно време от небето и го направил кърваво червен. В Карлово се носели слухове, че това страшно много изплашило фанатизираните турци и внесло смут и паника сред тях. (Знае се, че Луната е символ на Исляма и това естествено се е приемало като фатален знак.)
Всеки би се досетил, че става въпрос за пълно лунно затъмнение, станало точно по време на тези епични боеве. Историята силно ми впечатли. Звучеше ми като легенда. Много години по-късно често си спомнях за нея. Търсил съм някакви исторически доказателства за това, което ми разказа моят дядо. Прерових много исторически хроники за войната, но не намерих дори намек, че такова явление наистина е станало.
От един “вечен” лунен календар успях само да установя, че на 23 срещу 24 август 1877 г. по нов стил (11 срещу 12 август по стария стил) е имало пълнолуние, което по принцип не изключва възможността да е имало и пълно лунно затъмнение. Второто явление обаче е много рядко и такова съвпадение би било истинска сензация. Все пак не губех надежда, че това не е легенда, а е истина. И ето че преди десетина години най-неочаквано успях да се добера до това изключително любопитно историческо доказателство. Веднъж случайно ми попадна една интересна астрономическа компютърна програма, с помощта на която могат да се изчислят моментите на слънчевите и лунните затъмнения в произволна точка на земната повърхност за период от най-дълбока древност до далечно бъдеще. Веднага се сетих за разказа на дядо ми и след кратка проверка с изненада и за мое най-голямо удоволствие открих, че това, което е казала моята пра-пра-баба, не е легенда. На 23 срещу 24 август 1877 г. (11 срещу 12 по стар стил) е имало пълно лунно затъмнение.
Нещо повече, това затъмнение е било едно от най-продължителните през ХIХ век, наблюдавано от нашата страна. Може би малко хора знаят, че шипченските боеве продължават цели шест дни - от 9 до 14 август по стар стил, а не само три както е известно най-вече от стихотворението на Иван Вазов “Опълченците на Шипка”. Кулминацията обаче е към 17,30 часа на 11(23) август, когато на позициите пристигат първите стрелци на ген. Радецки, качени по двама на кон, и веднага се включват в боя. Проходът е спасен и до 20 часа турците са били отблъснати.
С настъпването на нощта боевете стихват, а до полунощ на върха пристигат всички части, командвани от ген. Радецки. Точно в тази нощ (какво изключително съвпадение) е станало въпросното лунно затъмнение. Дори само този факт е заслужавал вниманието на историците. В по-подробните исторически хроники например се споменава, че Сюлейман паша в същата нощ е изпратил донесение до турския султан, в което се казва: “Ако до сутринта руснаците не се опитат да избягат, то утре на разсъмване ще възобновя атаките и се надявам, че с помощта на Аллах тоз път ще успея да завладея прохода”.
След като се добрах до този астрономически факт, аз продължих да си задавам въпроса наистина ли никъде не се споменава за този феномен в историческата ни литература? Продължих да търся източници, където би могло да има такива данни, и ето че с доста усилия се добрах до оскъдни, но все пак автентични данни, които недвусмислено потвърждават факта на затъмнението.
В сборника: “Освобождението 1878 - Спомени”, (издателство Български писател, 1989 г.) са публикувани спомени за Руско-турската освободителна война на останали живи опълченци, преки участници в боевете на Шипка. Ето какво четем там:
Из спомените на опълченеца Михаил Ефтимов Манчев, родом от гр. Сопот, единадесетий август 1877 г. (стр. 196 от сборника):
“...До вечерта борбата трая и от време на време се усилваше, но никаква опасност не грозеше защитниците вече. През тая вечер турчинът не се оттегли, както първите две вечери, той нападаше - искаше му се поне през нощта да свърши нещо, но едно небесно явление му предсказа, че се лишава вече от възможността да сполучи, и той се оттегли.
Това небесно явление ето какво беше:
Тъкмо посред нощ, когато Сюлейман се бе решил по хладината да превземе позициите или остави да избият всичката му войска, а той сам-саминичък да се върне при дяда султана и му поднесе поздравленията, които още от първий ден и до тая минута защитниците на върха не преставаха да го молят да поднесе, на тъмносиньото безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление - месецът затъмня! Той затъмня, но не цял: едно малко червено кълбо се не изгуби от пред очите на присъствующите на тоя връх. Появяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна тишина се възцари на върха и трая до сутринта...”.
Из спомените на полковник Стефан Иванов Кисьов: “Действията на III Дружина - Възпоминание” (стр. 72 на същия сборник):
“...Нощта както и миналата, беше тиха и ясна. Месецът освещаваше предметите, които се виждаха както дене. Турските стрелци стреляха по отделни движущи се человечески фигури. На небето не се видеше нито сянка от облачец. Но ето месецът изведнъж започна да тъмнее.
- Що е това?
- Месечно, месечно затъмнение - завикаха опълченците. И действително, целият месечен кръг се покри с черна завеса и на преди минута осветената земя настана непроницаема тъмнина. Турците са народ суеверен и както е известно, в затъмнението на Луната те виждат работа на дявола. Откри се твърде честа пушечна стрелба, но този път не по нас, а по месеца. След няколко минутна стрелба по него черната завеса, като че ли уплашена, постепенно започна да се вдига, догдето най-сетне съвсем изчезна и Месецът пак си засвети”.
Из спомените на Стефан Генков Кисьов (интересно съвпадение на името и фамилията) - “Спомени...” (стр. 628 на сборника), по това време намиращ се в Истанбул (Цариград):
“... На 9 август същата 1877 год. (б.а. - вероятно авторът е допуснал грешка в точната дата) около 3 и 1/2 часа вечерта по турски, стана месечно затъмнение. В Цариград има повече от 4000 джамии и на всяко минаре се бяха накачили по няколко ходжи. Те от всички джамии почнаха да пеят умилно и след малко, като по даден от минаретата сигнал, почна да се гърми с пушки и пищови отвред. Много се изплашиха християните, защото не знаеха защо става всичко това. Изпокриха се християните в миши дупки, за да се запазят от клане. Ходжите пееха и пушките гърмяха, докато се дигна затъмнението. От този ден духът на турците поотпадна. Това стана, след като българското опълчение се би със силния Сюлейман паша при Стара Загора и се оттегли на Шипченските височини”.
БИЛО Е СТРАШНО И СЛАВНО ВРЕМЕ И ТАМ ЛИСУНГЕРИ И ДРЕБНИ ДУШИ ПРОСТО НЕ СА ВЪРВЯЛИ..
БЯХ УЖАСЕНА, КОГАТО ВЕДНЪЖ В НЯКАКЪВ ПОСТИН ТУК В БЛОГА ПРОЧЕТОХ
КАК НЯКОЛКО ГОДИНИ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО В ПАРКА КРАЙ ПЛЕВЕН СЕ ВЪРГАЛЯЛИ КОСТИ НА УБИТИ ...
НО БЪЛГАРИТЕ СА БИЛИ ЗАЕТИ С ГОЛЕМИ ПРОЕКТИ, И ТОГАВА ВЕЧЕ ОТ ДУПКИТЕ СА ИЗЛЕЗНАЛИ НУЖНИТЕ ХОРА ДА ГРАДЯТ БЪЛГАРИЯ И НЕЩО И ЗА СЕБЕ СИ
А ОНЕЗИ ТАМ..КУЧЕТА ГИ ЯЛИ
А ЕДИН РУСКИ ПОЛИТИК, КОГАТО ЧЕЛ ВАЗОВ..КАЗАЛ ЧЕ АКО ТОЙ Е В РУСИЯ ЩЕ БЪДЕ СВЕТИНЯ И НА ПО- ГОРНО СТЪПАЛО ОТ ПУШКИН
СТРАННИ НЕЩА СТАВАТ У НАС..МНОГО СТРАННИ... НА ЗЛАТО СПИМ, НО БОСИ И СЕ СРАМУВАМЕ ДНЕС ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ!
ОТКРИВАТ ВЕЛИЧИЕТО НИ ЧУЖДЕНЦИ ЧЕХИ, РУСНАЦИ..ВСЕКИ КОЙТО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО Е ИДВАЛ ДА ПОМАГА И РАБОТИ СЕ Е ВЛЮБВАМ В БЪЛГАРИЯ...ВСЕКИ...
03.03.2012 09:43
08:47 Родолюбива българска поетесо
Уважаема Джулия Бел!
В потвърждение на този финален и възторжен куплет на Вазов показан от теб като коментар в моя постинг посветен на трети март под заглавие 134 години ит освободителнатач руско турска война 1877-1878г. представям част от речта на главнокомсандващия рускиите войски великпят княз Николай Ноколаев;
19 февруари/3 март 1878. В паметния ден, представителите на Русия и Османската империя около 17 часа в Сан Стефано подписват предварителен мирен договор. Великият княз ген. Николай Николаев поздравява войските; „Доблестни войници от поверената ми армия, в знаменателния за нас ден 19-ти февруари т.г. Турция подписа мир с Русия Тази велика цел, вековните стремежи на нашите прадеди са постигнати с безпримерна храброст и онова мъжество и устойчивост, с които се борихте с врага, с несгодите, лишения и самата природа.. Смело и открито ще кажа, вие направихте всичко, което е по силите на човека.. Не аз трябва да ви благодаря, благодари ви цяла Русия. От поколение на поколение ще се разказва за Вашите подвизи”. Според договора се създава автономно, българско княжество с християнско правителство и народна милиция, обхващащо Мизия, Тракия и Македония с площ около 172000 кв.км.. Извън него остават Северна Добруджа към Румъния,, Нишко към Сърбия. част от Иточните Родопи и БеломорскаТракия, райони на Южна Тракия - Одринско,, смятани до тогава за български територии, остават под османска власт.
Както е известно, ръководейки се от своите егоистични имперски интереси и амбиции великите сили и най-вече Англия и Австроунгари няколко месеца по -късно през лятото на 1878г на Берлинския конгрес разделят Отечеството ни на Княжество Българоа и Източна Румелия по един крайно несправедлив , обиден и горчив начин. Това сплотява българите отново, за да дойде денят на справедливостта на 6-ти септември 1885г за обединението на двете разкъсани парчета на майка България. И този смел акте извършен без да разрешението на великите сили . По този начин нашите предци достигатдо нова бойна слава малко по-късно в Сръбско българската война изнесена от българската войска , съставена от ядрото на опълченците
www.bogomil.blog.bg
19 февруари/ 3-ти март 1978 г. на полето пред Сан Стефано, където били строени руските части в 17,30 часа пристигнал граф Игнатиев. Сваляйки шапка той тържествено заявил: „Мирът е подписан”. Великият княз Николай Николаевич също поздравил строените войски (част от речта му е показана в моя постинг и в другия мой коментар към постинга на Джулия Бел).. На брега на Мраморно море бил извършен молебен и парад, какъвто не бил виждан по думите на очевидец ”от деня на превземането на Париж през 1814 г” С телеграма Александър II съобщава; „В деня на освобождението на селяните (руските), вие освободихте християните(българите) от мюсюлманско иго...... Дано европейската конференция не изпорти това, което постигнахме с нашата кръв" Това беше наистина изпортено само няколко месеца по-късно през същата година на унизителния за нас Берлински конгрес.
www.bogomil.blog.bg
И чести национален празник!
Щастлива съм, че те има БЪЛГАРКО :):):)
Осетинският народ е внесъл своя дял в освобождението на България от османско иго. В годините на руско-турската война 1877-1878 гг. Осетински дивизион, сформиран от доброволци, се сражавал за независимостта на България.
За храброст и мъжество, проявени на Балканите, редови войници от Осетинския дивизион са получили над 200 Георгиевски Кръста. Много от тях са били наградени и с други бойни награди на руската армия.
За бойни качества, проявени на Балканския военен театър, Осетинският дивизион е получил Георгиевското знаме. Той участвал почти във всички сражения на Балканите, достойно изпълнил възложените му задачи, продемонстрирал мъжество, храброст, висок морален дух, покривайки се с безсмъртна слава в боевете за Ловеч, Плевен, Шипка, Правец, Горен Богров и други градове на България. За това говорят паметниците в чест на войните на Осетинския дивизион в Ловеч и на Шипка.
За дружбата между българския и осетинския народ свидетелства и следният факт.
В бр. 3 на “Военно- исторически журнал” за 1984 година е поместена бележка за подаръка за Националния музей на българо-съветската дружба от запасния генерал-майор Георги Николаевич Караев. За това е съобщил българският вестник “Отечествен фронт”. В публикацията се казвало, че почетният председател на ленинградското отделение на общността за съветско-българска дружба генерал-майор Георги Николаевич Караев предал на музея ценни семейни реликви – пистолет и кинжал на своя баща Николай (Дудар) Караев – доброволец в българското опълчение. Те ще бъдат включени в експозицията на музея заедно с почетната шашка на баща му, която той получил за проявена храброст лично от генерал Н. С. Столетов – началник на българското опълчение и отбраната на Шипка.
Тази шашка била предадена от генерал Караев на Националния музей за българо-съветска дружба още през 1961 година.
http://www.bas-bg.org/new/du_kar.html
МИНАЛАТА ГОДИНА ЕДИН СОФИЯНЕЦ ИСКАШЕ ДА ВИДИ КОЛЕКЦИЯТА МИ ОТ МОНЕТИ И КОГАТО СТИГНА ДО НЕЯ БЕЗ ДОРИ ДА СЕ ЗАМИСЛИ МИ КАЗА ЧЕ ТОВА Е МЕДАЛ ОТ РУСКО ТУРСКАТА ВОЙНА...ЗАНЕМЯХ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
ФИЛМА ЦЯЛ ЖИВОТ Е ПРЕД ОЧИТЕ МИ... А БЯХ САМО НА ДЕВЕТ ГОДИНИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Б.
Това са неща, които нямаме право да забравяме като българи. За да ни има.
Направо към: навигация, търсене
Лейбгвардейският финландски полк е финландски полк в състава на Руската армия. Взема участие в Руско-турската война (1877-1878).
Финландски офицери в Руско-турската война (1877-1878)
Знак на Лейбгвардейския финландски полк История на полка [редактиране]Сформиран е в състава на Руската императорска армия през 1806 г. на основата на лична уния на Финландия с Русия. Участва в почти всички войни на Русия през XІX век и Първата световна война. Разформирован е с отделянето на Финландия от Русия (1918).
В навечерието на Руско-турската война (1877-1878) се състои от 4 роти с общо около 900 войника. Командир на полка е генерал-майор Василий Лавров. Включен е в състава на XI-а пехотна дивизия, командвана от генерал-лейтенант Казимир Ернрот, който е от финландски произход. В състава на Западния отряд участва в борбата за Плевен.
Финландските воини проявяват храброст и героизъм в боевете при с. Горни Дъбник, както и при преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина. Проявяват се при превземането на София и Пловдив. Личният състав на полка е награден със знак към униформата с надпис „За Филиппополь 5 Января 1878 год“. Жертвите за времето на войната са 24 загинали, 100 ранени, 148 починали от болести и 3 изчезнали безследно. Убитите и починалите са погребани край с. Горни Дъбник, където през 1950-те год. е създаден мемориалният парк Лавров.
След войната финландските офицери генерал-лейтенант Казимир Ернрот и полковник Александър Редигер са военни министри на Княжество България
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D0%B3%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BA
ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ !
Честит празник!Поздравления за постинга!
Граф Николай Игнатиев
Граф, руски ген., дипломат и виден славянофил. От 1864 до 1877 бил руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта изиграл голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 И. станал един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877; участвал дейно в нейната работа и настоявал енергично за изработване на реформи в полза на българския народ. Бил натоварен от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 бил включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 бил изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II бил натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя (вж и Санстефански мирен договор 1878). Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков И. не взел участие в Берлинския конгрес 1878. По случай 25-годишнината от Руско-турската освободителна война (1902) И. посетил България в състава на руската делегация и участвал в организираните шипченски тържества.
http://www.encyclopedia.bg/history/3mart/graf_ignatiev.jsp
03.03.2012 17:09
4
Състоя се митинг по случай 134 години от Освобождението
Хиляди българи изкачиха връх Шипка. Снимка: БТА
Хиляди българи въпреки силния снеговалеж и виелицата се изкачиха днес връх Шипка, за да се поклонят пред подвига на българските опълченци и на руските воини, загинали за свободата на България.
На връх Шипка бяха дошли и децата от клуб "Родолюбие" към основното училище "Ран Босилек" в Габрово. Почетен караул станаха представители на клуб "Традиция".
Митинг по случай 134 години от Освобождението се състоя в подножието на върха.
"Изключително съм радостна и щастлива, че виждам толкова млади хора, дошли да почетат празника на българското освобождение", заяви вицепрезидентът Маргарита Попова. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, депутати, дипломати и представители на местната власт в Стара Загора и Габрово също бяха сред изкачилите историческия връх.
Пред Паметника на свободата на Шипка гостите и жители от двете страни на Балкана положиха венци и цветя на признателност.
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/03/03/hiliadi-bylgari-izkachiha-vryh-shipka.152923
03.03.2012 17:53
за освобождението на Отечеството ни от турско робство...
Поклон..
ПОМОЩTA НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА
РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 Г.
( материалът е подготвен и прердставен от д-р инж. Богомил Великов Колев, PomPublikuvanwww.bogomil blog.bg )
Безспорна е решаващата роля на Русия за Освобождението на България, заплатила жадуваната мечта на признателните българи с кръвта на над 200000 свои жертви. Признателна България отдава заслужения принос за помощта и на съюзниците на Русия; Румъния, Финландия, (Сърбия и Черна гора). Не по-малки са и заслугите на българския народ за крайния изход от войната. Съгласно източници, българите не са очаквали освобождението си със скръстени ръце, а сами, дори с цената на живота си са търсили начини и средства за борба срещу вековния поробител. Не е достатъчно да се спомене само знайния принос на българското опълчение, достигнало още през 1877 г. до 10000 души и послужило след края на войната като основа на бъдещата българска армия. На страната на руската армия се сражавали като доброволци хиляди българи организирани в доброволчески чети, градски и селски въоръжени стражи, българи са вземали участие като разузнавачи, преводачи, водачи на армията. Сред населението в областите под османска власт се засилвало хайдушкоото движение и други форми на борба срещу османското владичество. По инициатива на българските общини било организирано посрещането и настаняването на войските. Така обединената сила във руско-турската война ставала още по мошна и резултатна; външна-Русия със нейните съюзници и вътрешна–българското национално освободително движение, което обхванало всички български земи, като най-силно е било то в областите, където действали руските войски, особено в планинските и полупланинските райони.. Всички местни революционни комитети са активизирали дейността си в помощ на освободителите. Съгласно източници, около 30-35000 души с желание и готовност са взели участие във война
РАДИ, ПРОСТО КЛИКНИ ГОРЕ В ПОСТИНГА НА ...
СЕНЗАЦИЯ!!!
12.05.2009 13:59 - Любопитен факт от българската история
ПРОЧЕТИ ХУБАВО И АКО КАЖЕШ ЧЕ ТОВА НЕ Е СЕНЗАЦИЯ..ЗДРАВЕ МУ КАЖИ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
БИЛО Е СТРАШНО И СЛАВНО ВРЕМЕ И ТАМ ЛИСУНГЕРИ И ДРЕБНИ ДУШИ ПРОСТО НЕ СА ВЪРВЯЛИ..
БЯХ УЖАСЕНА, КОГАТО ВЕДНЪЖ В НЯКАКЪВ ПОСТИН ТУК В БЛОГА ПРОЧЕТОХ
КАК НЯКОЛКО ГОДИНИ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО В ПАРКА КРАЙ ПЛЕВЕН СЕ ВЪРГАЛЯЛИ КОСТИ НА УБИТИ ...
НО БЪЛГАРИТЕ СА БИЛИ ЗАЕТИ С ГОЛЕМИ ПРОЕКТИ, И ТОГАВА ВЕЧЕ ОТ ДУПКИТЕ СА ИЗЛЕЗНАЛИ НУЖНИТЕ ХОРА ДА ГРАДЯТ БЪЛГАРИЯ И НЕЩО И ЗА СЕБЕ СИ
А ОНЕЗИ ТАМ..КУЧЕТА ГИ ЯЛИ
А ЕДИН РУСКИ ПОЛИТИК, КОГАТО ЧЕЛ ВАЗОВ..КАЗАЛ ЧЕ АКО ТОЙ Е В РУСИЯ ЩЕ БЪДЕ СВЕТИНЯ И НА ПО- ГОРНО СТЪПАЛО ОТ ПУШКИН
СТРАННИ НЕЩА СТАВАТ У НАС..МНОГО СТРАННИ... НА ЗЛАТО СПИМ, НО БОСИ И СЕ СРАМУВАМЕ ДНЕС ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ!
ОТКРИВАТ ВЕЛИЧИЕТО НИ ЧУЖДЕНЦИ ЧЕХИ, РУСНАЦИ..ВСЕКИ КОЙТО СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО Е ИДВАЛ ДА ПОМАГА И РАБОТИ СЕ Е ВЛЮБВАМ В БЪЛГАРИЯ...ВСЕКИ...
И колко плачевно е състоянието на много паметници от освободителната война!
Kолко жалко, че има блогъри с такива постинги за празника!
"И днес най-големият ни неприятел е официална Русия"
03.03.2012 21:17
В навечерието на 134 годишнината от Освобождението на България граждани почетоха паметта на медиците, загинали по време на руско-турската война.
На тържествена церемония пред Докторския паметник в София бяха положени венци в памет на хората, пожертвали живота си, грижейки се за другите.
По време на руско-турската война на територията на България са загинали над 3500 лекари, медицински сестри и фелдшери от Русия, Украйна и Беларус. Председателят на Българския червен кръст напомни, че подвигът им е урок по човещина.
03.03.2012 17:09
49
Състоя се митинг по случай 134 години от Освобождението
Хиляди българи изкачиха връх Шипка. Снимка: БТА
Хиляди българи въпреки силния снеговалеж и виелицата се изкачиха днес връх Шипка, за да се поклонят пред подвига на българските опълченци и на руските воини, загинали за свободата на България.
На връх Шипка бяха дошли и децата от клуб "Родолюбие" към основното училище "Ран Босилек" в Габрово. Почетен караул станаха представители на клуб "Традиция".
Митинг по случай 134 години от Освобождението се състоя в подножието на върха.
"Изключително съм радостна и щастлива, че виждам толкова млади хора, дошли да почетат празника на българското освобождение", заяви вицепрезидентът Маргарита Попова. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, депутати, дипломати и представители на местната власт в Стара Загора и Габрово също бяха сред изкачилите историческия връх.
Пред Паметника на свободата на Шипка гостите и жители от двете страни на Балкана положиха венци и цветя на признателност.
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/03/03/hiliadi-bylgari-izkachiha-vryh-shipka.152923
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
18.06.2012 18:24
БЪЛГАРИ ЮНАЦИ!!!!!!
http://vbox7.com/play:7f6d1e9b95 ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ РОДОЛЮБЦИ
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално