По мръкнало ще дойда в твоите мисли,
когато всички други хора спят...
Ще те взема! Ще избягаме на пръсти
от този човеко - нечовешки свят...
И ще се скитаме в нощта ни , скрила,
в най - черното си , най - бялото за нас...
Ще сме две хлапета , мила, 
две хлапета избягали от час....
А на сутринта , когато часовника превърне,
нощта ни в хиляди съмнения,
Бъди ми силна ти! ...Когато пак се мръкне,
ще те открадна в онези измерения,
и нощта отново ще ни приюти...
- две гарванчета с тебе чернокрили,
без глас ще ми говориш ти...
а аз ще чувам думите ти мили...
Бъди ми силна ти! Чу ли? 

Радвам се много.

БЛАГОДАРЯ ТИ, БЛАГОДАРЯ!

ти благодаря!

Думи- а така майсторски сплетени! След тях остава едно опиянение - вълнуващо и топло,като глътка младо вино ! Който има душа- ще разбере! Който има сърце- ще каже - БЛАГОДАРЯ!

не ме ли надценяваш твърде много?

Не се познаваме и мога да си позволя искренност. Между нашите непознати, паралелни светове прехвръкват твоите стихове и моите коментари- стерилно, чисто, така че повярвай на писаното от мен . В стиховете ти има емоционални съставки, достатъчно силни за мен и с удоволствие си "отпивам" коктейл от тях.

може би ще ми дадеш някоя рецепта за нов коктейл, м?
кажи.... какво ти се чете?

Ще ми е интересно примерно как ще „развиеш действието“ в твое стихотворение с начално изречение като това например- може да има стилистична промяна:

Красиви вещици , с извити вежди
втренчено ме гледат...
а някога били са феи те !

дано и този път успея да те зарадвам...
когато съм готова, ще го публикувам.