ПРИКАЗКА ЗА ГРЕШНИЦИ В ХРАМА

Пътят се спускаше стръмно надолу. Колата се тресеше, ръмжеше и пухтеше, навярно задавена. Не би трябвало да се случва, но се случи. Вероятно водата в радиатора бе завряла, изкипяваше и спирането ни беше наложително. И двамата се намирахме в свирепо настроение. С един мой приятел бяхме решили точно в този горещ августовски ден да се отправим по свои си работи в планината  Както се и очакваше нищо не успяхме да свършим и сега се прибирахме ядосани и изморени. Намирахме се близо до малък манастир, скътан в полите на планината. Паркирахме на сянка, грабнахме две пластмасови бутилки за вода и поехме към храма. 

         Когато пристигнахме на малкия импровизиран паркинг пред входа на манастира ни посрещнаха още две коли, едната току-що бе спряла и от нея се измъкнаха две жени, мъж и едно момиче.  Другата кола, паркирана на най-сенчестото място, беше супермодерна и вероятно принадлежеше на някой служител от храма. На предното й стъкло висеше грамаден сребрист кръст. Мъжът и двете жени не бяха нещо особено, обикновени туристи, но момичето... Високо, русо с предълги голи крака, навлякло спортни шорти и дълбоко изрязан потник. Видимо настроението и на двамата ни се подобри.

         Последвахме малката туристическа групичка до двора на божията обител и докато моят приятел пълнеше двете бутилки от бистрата вода, бликаща от майсторски иззиданата чешма, аз станах свидетел на следната случка. Групичката от посетители се беше спряла на входа на малката манастирска църква. Там на една масичка се търкаляха няколко шала и престилки. Момичето с дългите крака прилежно взе един от шаловете, за да загърне голите си рамене, но в този момент до него изникна един свещеник, който и подаде една престилка и сериозно заяви:

         - Вие трябва да се завиете и отдолу!

         Момичето покорно изпълни заповедта му и побърза да настигне спътниците си, а свещеникът, мъж на средна възраст, се отпусна доволно на близката пейка и потъна в своите си мисли. Аз, без много да се замислям, приседнах до него и го поздравих. Той ми отвърна с блага усмивка. Тогава го попитах направо:

         - Кажете ми, отче, трябваше ли наистина момичето да се завива отгоре и отдолу? И като го направи дали това промени неговата вяра?

         Отговорът дойде бързо и авторитетно:

         - Разбира се, че трябваше. Така е прието. Това трябва да се спазва...

         - Но не е ли все едно? – прекъснах  го аз. – Нима момичето ще вярва по-малко, когато е извън църквата и е разголено отгоре и отдолу?

         Тогава видях, че моят приятел вече се е настанил до нас, отпийва от водата и нещо се усмихва. Вероятно се досещаше какво ще последва. Затова не дочаках отговора на отчето и продължих:

- И още нещо да ви питам. Кажете ми, моля, при разпъването на Христос от коя страна спрямо него се е намирал разбойникът, един от двамата съратници на Варава. Този, който също е бил разпънат, но  който в последния миг е приел думите на Христос? От ляво ли се е намирал или от дясно?

Отчето видимо беше започнало да се изнервя:

- Как от коя? Има ли някакво значение? Не е ли все едно?

- Аз на знам дали има някакво значение. Вероятно има, затова питам вас. А коя буза, според думите на Христос, е правилно да бъде ударена, след което ние да обърнем другата за повторен удар? Лявата или дясната?

- Има ли някакво значение коя? – на свой ред ме прекъсна свещеникът.  – А бе, вие какъв сте? Да не сте някакъв журналист? Много въпроси задавате!

- Не, не съм журналист, поет съм – смених веднага тона аз  и продължих скромно – пиша стихове.

- Какви стихове, какви ми ги говорите?

- Различни, искате ли да ви кажа някой стих.

- Кажете - свали гарда и отчето.

Веднага му изрецитирах едно стихче от знаменито произведение на Висоцки:

- “В църквата смрад, окадено с тамян, дякони в мрака пропяват, нещо не е наред и там, не е така както трябва.”

Реакцията беше изненадваща:

- Не, това не сте го написали вие! Това го е написал истински поет!

Усмихнах се доволно, признах си, че казаното не е мое и му издекламирах част от мое еретично писание. Той гневно замахна с ръка и почти изкрещя:

- Това вече е съвсем друго, За такива думи на времето вие и двамата щяхте да бъдете анатемосани. Аз също бих ви отлъчил...

Тогава се намеси и моят приятел. Той се развика:

- Ама чакайте, защо и аз, та аз нищо не съм казал, аз само си мълчах...

В този миг и тримата млъкнахме. Така и не можах да задам следващия мой въпрос. Щях да го попитам той виждал ли е ангел. Но не ми стигна времето. На входа на малката църква се беше появила компанията на момичето. То бързо смъкна шала  и престилката и отново остана разголено отгоре и отдолу.  Цялата компания беше като преобразена, бодра, усмихната и изпълнена с вяра. А момичето, момичето беше толкова младо и красиво... Усетих как очите ми заблестяха.

Когато се върнахме при колата, открихме, че всичко вече е наред. Даже нямаше нужда и от вода. Като че ли някоя грижовна ръка се бе погрижила колкото си може по-бързо да ни отстрани от това място. И ние бяхме значително по-спокойни и не толкова изморени. Потеглихме и след кратко мълчание приятелчето подхвърли:

- Ей, отлъчения, ама очите заблестяха, нали?

         - Е, стига де, - сопнах се аз – ти си гледай своите очи!

         - Не, бе, ние нашите очи си ги знаем, аз имах предвид очите на свещеника.

Нищо не можах да му отговоря. Само си припомних словата: “Всички сме чеда Божии!”.

 

От „Приказките на Вал”

И аз съм била свидетелка на подобна сценка в Бачковският манастир.
Монасите ги е страх да не се появят в тях греховни помисли :)))
Ако им е толкова силна вярата, призванието и убежденията, би трябвало да не се притесняват кой как е облечен, нали?

Нужен ли е непременно Храм за да се помолим на Бога?

А ощеи повече да се декизираме ...

Поздрави а хубавия разказ!

Елин-Пелиновият разказ ,,Занемелите камбани,,.

за публикацията ти Вал.
Религията и църквата в съвремието ни е остарял възглед на ценностите.
А хубавото с голите дълги крака, дори и отчето няма да пропусне. Пуста му човещинка...

Страх ли ги е? Как мислиш, дали ги е страх? Та те никога тогава няма да видят красотата. А тя е дадена от Бог! И когато един ангел ти се появи ти просто трябва да му се зарадваш, а не да се страхуваш!
Всъщност тази случка се е случила точно в Бачковския манастир. А дали ги е имало двамата грешници с развалената кола? Това е вече друга приказка! :)

Аз не бих търсил Храм, когато имам неутложна нужда. Бих се помолил сам, искрено и недегизиран. А молитвата ми ще бъде чута само ако силно вярвам, всичко друго ще е напразно!
Поздрави и уважение от Вал!

Посочваш ми един прекрасен разказ на Елин Пелин. Опитах се да уловя връзката му с написаното от мен. Честно да си кажа, не успях. Благодаря ти, че ми посочи нещо хубаво, което да прочета и да размисля.
Привет от Вал!

Тъй де, и аз тъй викам. Човещинка си е, да му се не види! :)

Приятелю Вал,
Дълго мога да говоря за вярата, молитвата, защо трябва да ходим в Домът Господен, да участваме /и защо/ в службите, за облеклото в храма, за разликата между храм и Църква.... Но това не е форумът за това.
Облеклото не увеличава вярата, но в Домът Господен не трябва да се изкушават миряните, защото те идват при Бог искайки да имат контакт с Него, а са все пак хора. Вкл. и монасите.....
Дълга тема, но не е за тук.....

Поддържам думите на ivoki.
А разказът ми хареса... Красотата е Божи дар и винаги има благотворно влияние, нали?
Б.

Наистина не е тук форумът за един сериозен дебат на подобни теми. Все пак всеки е свободен да си каже мнението. Аз съм сигурен, че ти ще отговориш правилно на поставените в това писание въпроси.
Поздрави и уважение от Вал!

Да, Красотата радва, Красотата е Божи дар, Красотата има благотворно влияние!
И затова винаги ще има блеснали очи!
Поздрави от Вал!

Четях и ми се привиждаха скали на морския бряг, блъскани яростно от пенещи се вълни. Не знам що за асоциация е това на фона на интересния разказ и преинтересните диалози.
Поздрави!
П и е р

Наистина странни асоциации. А може би не толкова странни. Ето виж: планина - море, морска стихия, буйни вълни - спокойно събеседване в двора на манастир,
блеснали очи - скали блъскани яростно от вълни, лява буза - дясна буза, въпроси - отговори... Като че ли има нещо!
Поздрави от Вальо!

Вярата ни остана приятелю, да вярваме, А БОГ е съдника....
Поздрави както винаги струи светлина.

Благодаря, че прочете и съзря светлината.
Поздрави от Вал!