Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2014 01:09 - ИЗ НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИИНИ - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 9256 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Тази разходка в картини е продължение на разходката от предишния постинг, където от с. Дойкинци достигам седловината  за местността Клисурата. Картините ще обхванат разстоянието от седловината до платото зад масива Копрен-Трите чуки. Който е бил от северната страна на този масив не би могъл да допусне, че от юг той изглежда така.


image

Малък Копрен наднича от страни към седловината, на която съм сега и подканва туристите към себе си.

image

Снимки на седловината, която е разклон наа римски пътища и изходна точка към масивите на Копрен, на Трите чуки и на Понора. Следващите няколко снимки са от района на седловината- На нея вече има и туристически заслон, беседка по-скоро

image



image



image

     Хвойната слиза от планината. Както циганите постепенно постепенно превземат селата, градовете и страната, така тя. превзема пасищата.

image



image



image



image

                       Луната по време на късия ден е голям приятел на туриста.

image



image



image

Животновъдите за да са близо да посищата за животните си са живяли на голяма надмоска височина.

image

                            Моят помагач по около два часа на ден.

image



image

В ляво е Малък Копрен, в дясно е скалата Дупни камък. Границата минава по билото, а долината на реката Йеловишка, която извира от тук е прекрасна. От лявата страна на долината й са скалите, поради което тя е наречена Клисурата.

image

Вижда се остатък от римски път, изсечен направо върху скалите на билото на рида.

image

                                                   Седловината Каца камък

image

Поляната с Каците, които се виждат и от България. Седловината носи тяхното име, Каца камък.

image

Няма вече овчари, хвойната няма врагове и завзема всичко. След стотина - двеста години смърчът ще й види сметката.

image

Изоставено пасище по рид на Копрен. Изпод него извира река, приток на Йеловишката.
 
image

                              Приликата със скалите над с. Заселе у нас е очевидна.

image

До определена внисочина вирее бук, после идва смърч. Вижда се как горите са си избирали място, където няма бури както хората място за село в планината.

image

Ей така като кацнат облаци и като се задържат - отива ти целят туристически ден.

image

В този учаскът ридът Копрен е карстов. От горе идва една река, водата влиза в една дупка в скалите и изчезва. После събраната и от други реки вода се вижат от скалния процеп на една пещера на три часа път от тук.

image

Скалата Дупни камък.  Тук съм я снимал в профил. Ако се застане пред скалата тя наподобява задник на жена, която стои на колене и е навела хоризонтално тялото си напред, леко огънала коленети си.  Не можах поради хвойната да достигна до скалата, но ще сторя това от северната страна идущата година.

image

На горната и на долната снимка - скалите, наподобяващи каци. Тук те са много. Каца камък е проходът, свързвал селата Дойкинци, Бърлог и Йеловица със селата Копиловци, Дива Слатина и Говежда преди 1919 г.

image



image

От тук не се виждат двете реки, която скачав в скални дупки но ще поместя снимки и с тях.

image

Колкото и да издържа смърчовото дърво на бури и студ, то предпочита заветни места.

image

Тази местност аз съм кръстил Горният Понор. Ако зависеше от мен, това е точното й име. Тук пропадат реките, а при долния Понор в тяхното подземно корите се вливат още няколко.

image

Тази снимка показва, че да се достигне до Дупни камък от тук вече не може. Вижда се обаче и нещо друго - в хвойновия масив се настанява смърчова гора, свършено е с него след 100-200 гоодини.

image



image

                                           Каците - покрити с облак

image

В дъното се вижда ридът Здравченица, отклонение то вр. Сребърна глава. Този рид хората нариичат Берковска планина.

image

Зад този връх започва Копренското плато. То е съвсем близо от тук, но може да се достигне само по просечена в хвойната пътека, която води за Трите хуки.

image

Част от огромното пасище Копрен, напуснато и подивяло, преминаващо през еволюция на природата в този край:  пасища - хвойна, смърч - непроходима джунгла.

image

                                Дълги сенки под Копрен?

image



image

Тук са идвали овчари и от север и от юг. Ньойските педераси им щракнаха резето за поминъка им, да мрат ако щат, щом такива са британските интереси.. Ето един от резултатите от диктата им - разделени роднини, напусната планина, прекършени съдби на българите от този край, измряли в планинския капан поради границите или емигрирали някъде по света, където идиотите не са така много.

image

                             Облак, който предпочита да кацне върху рид.

image

            Облак, който предпочита да се пъхне в някоя гънка на планината.

image



image

Тази снимка е много важна!!!!!!!!!!!!!
 Имало е тук овчари, пасища, вече ги няма. Кулурното растение /тревата/ е задушено от плевела /хвойната/ както нормалния човек от приматите у нас, дошли от Индия и Пакистан. Като я няма тревата изчезват всички животни, които ядат трева и хищниците, които се хранят с тях. Плевелът изпива и изпарява всичката вода, до която достигат корените му. Променя се климатът, пресъхват изворчетата. Хвойната, за която 50-100 години стигат тя да унищожи тревата изцяло става скривалище на дивите свини, които се хранят с кореноплодни и пият кална вода.
   Между хвойната обаче попадат семенца на смърч, които покълват и започва следващия етап от еволюцията тук. Докато смърчовете са бебенца се крият в хойната за да не ги пречупят снеговете,после укрепват и растат над нея. Те отнемат слънцето й и тя изсъхва. За период около 100-200 години хвойната ще измре.
   За този период обаче, че и след него тук вече туристи ще могат да преминават само по пътеки за тях, ако има кой да ги направи. Ако не, тук царете ще останат дивите свини, както сега циганите по порутените чужди къщи...

image

                               Някога пасище, след 1919 г. планинска пустиня.

image

Сянката ми идва от пътеката. Според мен поне от 50 години тук не са идвали овчари.

image

Ако сега между хвойновите гнезда все още може да се преминава, изскачайки от тях събудена и обидена свинкя, след десетина години и това не ще бъде възможно.


image

Това е връх Вражата глава. От някои места той прилича
на рамене, над които от къс врат се подава глава.

image

Двете Чуки - Попмартиновата и Голямата с пътя от дясно, ппросечен за граничарите.

image

                       Началото на масива на Миджур. Той не се вижда от тук.

image

Връх Вражата глава и двете Чиповски чуки зад него. Има възлови
върхове в Балкана, но този ситам за много възлов - какво голямо нещо
тръгва на юг от него само който го е виждал знае. Площта му е поне
колкото на Витоша. 

image

                   Пред мен е платото на Копрен. Още час и съм на масива му.

image

                  Билото на Копрен от юг? Да, макар да не е за вярване.

image

В дясно са Трите чуки, и това не е за вярване за този, който ги е виждал от към Копиловци или Чипровци. Между най-левият връх, който не е в комплекса Трите чуки и следващият, Вражата глава се намира най-важната седловине за римските пътища в България въобще. В нея се събират десетина римски пътиша от юг и продължават поне пет за северната страна на Балкана. Там на седловината, която е ливада има останка от римски път около километър, която няма да мръдне докато зземята я има. Камъните му са чисти като след работа с песъкоструен апарат.
  Аз продължавам към Копрен. Да достигна чуките ми трябват още към два-три часа, а с толкова или малко повече няма да ми достигне и светлото време. Да тръгвам или да не тръгвам? Да! Не съм от тези, които си поставят задачи и после се абортирват от изпълнението им. Да се измъкна по светло от хвойната е важно, после е лесно, и луната работи за мен.



Гласувай:
5



1. sande - Авторът е сниман в действителния си размер!
19.12.2014 17:46
Божествена земя. Красива, страшно красива, страшновато красива!

Част от земното кълбо.

И ни открадната от пладнешки айдуци.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187417
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031