Постинг
19.12.2014 01:09 -
ИЗ НЕПОЗНАТИТЕ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИИНИ - 2
Тази разходка в картини е продължение на разходката от предишния постинг, където от с. Дойкинци достигам седловината за местността Клисурата. Картините ще обхванат разстоянието от седловината до платото зад масива Копрен-Трите чуки. Който е бил от северната страна на този масив не би могъл да допусне, че от юг той изглежда така.
Малък Копрен наднича от страни към седловината, на която съм сега и подканва туристите към себе си.
Снимки на седловината, която е разклон наа римски пътища и изходна точка към масивите на Копрен, на Трите чуки и на Понора. Следващите няколко снимки са от района на седловината- На нея вече има и туристически заслон, беседка по-скоро
Хвойната слиза от планината. Както циганите постепенно постепенно превземат селата, градовете и страната, така тя. превзема пасищата.
Луната по време на късия ден е голям приятел на туриста.
Животновъдите за да са близо да посищата за животните си са живяли на голяма надмоска височина.
Моят помагач по около два часа на ден.
В ляво е Малък Копрен, в дясно е скалата Дупни камък. Границата минава по билото, а долината на реката Йеловишка, която извира от тук е прекрасна. От лявата страна на долината й са скалите, поради което тя е наречена Клисурата.
Вижда се остатък от римски път, изсечен направо върху скалите на билото на рида.
Седловината Каца камък
Поляната с Каците, които се виждат и от България. Седловината носи тяхното име, Каца камък.
Няма вече овчари, хвойната няма врагове и завзема всичко. След стотина - двеста години смърчът ще й види сметката.
Изоставено пасище по рид на Копрен. Изпод него извира река, приток на Йеловишката.
Приликата със скалите над с. Заселе у нас е очевидна.
До определена внисочина вирее бук, после идва смърч. Вижда се как горите са си избирали място, където няма бури както хората място за село в планината.
Ей така като кацнат облаци и като се задържат - отива ти целят туристически ден.
В този учаскът ридът Копрен е карстов. От горе идва една река, водата влиза в една дупка в скалите и изчезва. После събраната и от други реки вода се вижат от скалния процеп на една пещера на три часа път от тук.
Скалата Дупни камък. Тук съм я снимал в профил. Ако се застане пред скалата тя наподобява задник на жена, която стои на колене и е навела хоризонтално тялото си напред, леко огънала коленети си. Не можах поради хвойната да достигна до скалата, но ще сторя това от северната страна идущата година.
На горната и на долната снимка - скалите, наподобяващи каци. Тук те са много. Каца камък е проходът, свързвал селата Дойкинци, Бърлог и Йеловица със селата Копиловци, Дива Слатина и Говежда преди 1919 г.
От тук не се виждат двете реки, която скачав в скални дупки но ще поместя снимки и с тях.
Колкото и да издържа смърчовото дърво на бури и студ, то предпочита заветни места.
Тази местност аз съм кръстил Горният Понор. Ако зависеше от мен, това е точното й име. Тук пропадат реките, а при долния Понор в тяхното подземно корите се вливат още няколко.
Тази снимка показва, че да се достигне до Дупни камък от тук вече не може. Вижда се обаче и нещо друго - в хвойновия масив се настанява смърчова гора, свършено е с него след 100-200 гоодини.
Каците - покрити с облак
В дъното се вижда ридът Здравченица, отклонение то вр. Сребърна глава. Този рид хората нариичат Берковска планина.
Зад този връх започва Копренското плато. То е съвсем близо от тук, но може да се достигне само по просечена в хвойната пътека, която води за Трите хуки.
Част от огромното пасище Копрен, напуснато и подивяло, преминаващо през еволюция на природата в този край: пасища - хвойна, смърч - непроходима джунгла.
Дълги сенки под Копрен?
Тук са идвали овчари и от север и от юг. Ньойските педераси им щракнаха резето за поминъка им, да мрат ако щат, щом такива са британските интереси.. Ето един от резултатите от диктата им - разделени роднини, напусната планина, прекършени съдби на българите от този край, измряли в планинския капан поради границите или емигрирали някъде по света, където идиотите не са така много.
Облак, който предпочита да кацне върху рид.
Облак, който предпочита да се пъхне в някоя гънка на планината.
Тази снимка е много важна!!!!!!!!!!!!!
Имало е тук овчари, пасища, вече ги няма. Кулурното растение /тревата/ е задушено от плевела /хвойната/ както нормалния човек от приматите у нас, дошли от Индия и Пакистан. Като я няма тревата изчезват всички животни, които ядат трева и хищниците, които се хранят с тях. Плевелът изпива и изпарява всичката вода, до която достигат корените му. Променя се климатът, пресъхват изворчетата. Хвойната, за която 50-100 години стигат тя да унищожи тревата изцяло става скривалище на дивите свини, които се хранят с кореноплодни и пият кална вода.
Между хвойната обаче попадат семенца на смърч, които покълват и започва следващия етап от еволюцията тук. Докато смърчовете са бебенца се крият в хойната за да не ги пречупят снеговете,после укрепват и растат над нея. Те отнемат слънцето й и тя изсъхва. За период около 100-200 години хвойната ще измре.
За този период обаче, че и след него тук вече туристи ще могат да преминават само по пътеки за тях, ако има кой да ги направи. Ако не, тук царете ще останат дивите свини, както сега циганите по порутените чужди къщи...
Някога пасище, след 1919 г. планинска пустиня.
Сянката ми идва от пътеката. Според мен поне от 50 години тук не са идвали овчари.
Ако сега между хвойновите гнезда все още може да се преминава, изскачайки от тях събудена и обидена свинкя, след десетина години и това не ще бъде възможно.
Това е връх Вражата глава. От някои места той прилича
на рамене, над които от къс врат се подава глава.
Двете Чуки - Попмартиновата и Голямата с пътя от дясно, ппросечен за граничарите.
Началото на масива на Миджур. Той не се вижда от тук.
Връх Вражата глава и двете Чиповски чуки зад него. Има възлови
върхове в Балкана, но този ситам за много възлов - какво голямо нещо
тръгва на юг от него само който го е виждал знае. Площта му е поне
колкото на Витоша.
Пред мен е платото на Копрен. Още час и съм на масива му.
Билото на Копрен от юг? Да, макар да не е за вярване.
В дясно са Трите чуки, и това не е за вярване за този, който ги е виждал от към Копиловци или Чипровци. Между най-левият връх, който не е в комплекса Трите чуки и следващият, Вражата глава се намира най-важната седловине за римските пътища в България въобще. В нея се събират десетина римски пътиша от юг и продължават поне пет за северната страна на Балкана. Там на седловината, която е ливада има останка от римски път около километър, която няма да мръдне докато зземята я има. Камъните му са чисти като след работа с песъкоструен апарат.
Аз продължавам към Копрен. Да достигна чуките ми трябват още към два-три часа, а с толкова или малко повече няма да ми достигне и светлото време. Да тръгвам или да не тръгвам? Да! Не съм от тези, които си поставят задачи и после се абортирват от изпълнението им. Да се измъкна по светло от хвойната е важно, после е лесно, и луната работи за мен.
Малък Копрен наднича от страни към седловината, на която съм сега и подканва туристите към себе си.
Снимки на седловината, която е разклон наа римски пътища и изходна точка към масивите на Копрен, на Трите чуки и на Понора. Следващите няколко снимки са от района на седловината- На нея вече има и туристически заслон, беседка по-скоро
Хвойната слиза от планината. Както циганите постепенно постепенно превземат селата, градовете и страната, така тя. превзема пасищата.
Луната по време на късия ден е голям приятел на туриста.
Животновъдите за да са близо да посищата за животните си са живяли на голяма надмоска височина.
Моят помагач по около два часа на ден.
В ляво е Малък Копрен, в дясно е скалата Дупни камък. Границата минава по билото, а долината на реката Йеловишка, която извира от тук е прекрасна. От лявата страна на долината й са скалите, поради което тя е наречена Клисурата.
Вижда се остатък от римски път, изсечен направо върху скалите на билото на рида.
Седловината Каца камък
Поляната с Каците, които се виждат и от България. Седловината носи тяхното име, Каца камък.
Няма вече овчари, хвойната няма врагове и завзема всичко. След стотина - двеста години смърчът ще й види сметката.
Изоставено пасище по рид на Копрен. Изпод него извира река, приток на Йеловишката.
Приликата със скалите над с. Заселе у нас е очевидна.
До определена внисочина вирее бук, после идва смърч. Вижда се как горите са си избирали място, където няма бури както хората място за село в планината.
Ей така като кацнат облаци и като се задържат - отива ти целят туристически ден.
В този учаскът ридът Копрен е карстов. От горе идва една река, водата влиза в една дупка в скалите и изчезва. После събраната и от други реки вода се вижат от скалния процеп на една пещера на три часа път от тук.
Скалата Дупни камък. Тук съм я снимал в профил. Ако се застане пред скалата тя наподобява задник на жена, която стои на колене и е навела хоризонтално тялото си напред, леко огънала коленети си. Не можах поради хвойната да достигна до скалата, но ще сторя това от северната страна идущата година.
На горната и на долната снимка - скалите, наподобяващи каци. Тук те са много. Каца камък е проходът, свързвал селата Дойкинци, Бърлог и Йеловица със селата Копиловци, Дива Слатина и Говежда преди 1919 г.
От тук не се виждат двете реки, която скачав в скални дупки но ще поместя снимки и с тях.
Колкото и да издържа смърчовото дърво на бури и студ, то предпочита заветни места.
Тази местност аз съм кръстил Горният Понор. Ако зависеше от мен, това е точното й име. Тук пропадат реките, а при долния Понор в тяхното подземно корите се вливат още няколко.
Тази снимка показва, че да се достигне до Дупни камък от тук вече не може. Вижда се обаче и нещо друго - в хвойновия масив се настанява смърчова гора, свършено е с него след 100-200 гоодини.
Каците - покрити с облак
В дъното се вижда ридът Здравченица, отклонение то вр. Сребърна глава. Този рид хората нариичат Берковска планина.
Зад този връх започва Копренското плато. То е съвсем близо от тук, но може да се достигне само по просечена в хвойната пътека, която води за Трите хуки.
Част от огромното пасище Копрен, напуснато и подивяло, преминаващо през еволюция на природата в този край: пасища - хвойна, смърч - непроходима джунгла.
Дълги сенки под Копрен?
Тук са идвали овчари и от север и от юг. Ньойските педераси им щракнаха резето за поминъка им, да мрат ако щат, щом такива са британските интереси.. Ето един от резултатите от диктата им - разделени роднини, напусната планина, прекършени съдби на българите от този край, измряли в планинския капан поради границите или емигрирали някъде по света, където идиотите не са така много.
Облак, който предпочита да кацне върху рид.
Облак, който предпочита да се пъхне в някоя гънка на планината.
Тази снимка е много важна!!!!!!!!!!!!!
Имало е тук овчари, пасища, вече ги няма. Кулурното растение /тревата/ е задушено от плевела /хвойната/ както нормалния човек от приматите у нас, дошли от Индия и Пакистан. Като я няма тревата изчезват всички животни, които ядат трева и хищниците, които се хранят с тях. Плевелът изпива и изпарява всичката вода, до която достигат корените му. Променя се климатът, пресъхват изворчетата. Хвойната, за която 50-100 години стигат тя да унищожи тревата изцяло става скривалище на дивите свини, които се хранят с кореноплодни и пият кална вода.
Между хвойната обаче попадат семенца на смърч, които покълват и започва следващия етап от еволюцията тук. Докато смърчовете са бебенца се крият в хойната за да не ги пречупят снеговете,после укрепват и растат над нея. Те отнемат слънцето й и тя изсъхва. За период около 100-200 години хвойната ще измре.
За този период обаче, че и след него тук вече туристи ще могат да преминават само по пътеки за тях, ако има кой да ги направи. Ако не, тук царете ще останат дивите свини, както сега циганите по порутените чужди къщи...
Някога пасище, след 1919 г. планинска пустиня.
Сянката ми идва от пътеката. Според мен поне от 50 години тук не са идвали овчари.
Ако сега между хвойновите гнезда все още може да се преминава, изскачайки от тях събудена и обидена свинкя, след десетина години и това не ще бъде възможно.
Това е връх Вражата глава. От някои места той прилича
на рамене, над които от къс врат се подава глава.
Двете Чуки - Попмартиновата и Голямата с пътя от дясно, ппросечен за граничарите.
Началото на масива на Миджур. Той не се вижда от тук.
Връх Вражата глава и двете Чиповски чуки зад него. Има възлови
върхове в Балкана, но този ситам за много възлов - какво голямо нещо
тръгва на юг от него само който го е виждал знае. Площта му е поне
колкото на Витоша.
Пред мен е платото на Копрен. Още час и съм на масива му.
Билото на Копрен от юг? Да, макар да не е за вярване.
В дясно са Трите чуки, и това не е за вярване за този, който ги е виждал от към Копиловци или Чипровци. Между най-левият връх, който не е в комплекса Трите чуки и следващият, Вражата глава се намира най-важната седловине за римските пътища в България въобще. В нея се събират десетина римски пътиша от юг и продължават поне пет за северната страна на Балкана. Там на седловината, която е ливада има останка от римски път около километър, която няма да мръдне докато зземята я има. Камъните му са чисти като след работа с песъкоструен апарат.
Аз продължавам към Копрен. Да достигна чуките ми трябват още към два-три часа, а с толкова или малко повече няма да ми достигне и светлото време. Да тръгвам или да не тръгвам? Да! Не съм от тези, които си поставят задачи и после се абортирват от изпълнението им. Да се измъкна по светло от хвойната е важно, после е лесно, и луната работи за мен.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18320