Остров Крит е център на най-древната европейска и една от най-интересните цивилизации от далечното минало.Тя е открита едва през 1900 година от учения и археолога Артър Джон Еванс (1851–1941), който започва разкопки на острова, повярвал в древногръцките митове и Омировата „Одисея”, тъй както на времето Шлиман използвал като пътеводител „Илидата”за да разкрие древната Троя. В резултат била открита абсолютно неизвестната дотогава,  но както се оказало по-късно една от великите древни цивилизации, съществувала между първобитната епоха и античността, която Еванс нарекъл Минойска в чест на легендарния цар Минос, владетеля на Лабиринта.

Преди векове островът бил център на  могъща морска държава. Изпреварвайки другите народи в корабостроенето и навигационното изкуство, минойците създали могъщ флот, който господствал в цялото Средиземноморие. Липсата на външни врагове, мирът и благополучието, които царели в обществото, не предвещавали приближаващия катаклизъм. Но мощното изригване на вулкана на остров Тера (Санторини)  през 1470 год.пр.н.е., на  70 мили  северно от Крит, се оказало пагубно. Изригването било съпроводено с мощно земетресение и цунами. Макар пораженията да били катастрофални, минойската цивилизация не  загинала, но силите на обществото били изтощени и тя не могла да възвърне предишния си блясък.

Около 1400 г. пр.н.е. ахейците от континентална Гърция нахлули в Крит. Минотавърът и Лабиринтът загинали, но това не обозначавало гибелта на минойската култура. Новите владетели на острова — ахейците — се оказали талантливи ученици. Те били повлияни от  жизнелюбието на минойците, техния култ към красотата, любовта  към празничните шествия и спортните състезания. Върху руините на минойската цивилизация разцъфтяла културата на древна Елада.

Минойската цивилизация заема особено място сред останалите древни цивилизации. В нейното изкуство липсват сцени на насилие, болка и смърт. Минойският свят е източник само на красота и радост. Чистите цветове на фреските се съчетават с изяществото на линиите. Спиралите на вълните, полюшващи се лилии,  летящи делфини, неизменните раковини и октоподи, изящни жени и юноши — един вечен празник на живота.