Афродита дарява щастие на онзи който и служи вярно. Така дала тя щастие и на Пигмалион - легендарния цар на Кипър, изкусен ваятел. Пигмалион ненавиждал жените и живеел уединено, избягвайки брака. Веднъж той направил статуя от слонова кост  на необикновено красива девойка. Като жива била статуята в ателието на художника. Изглеждало сякаш тя диша; сякаш всеки момент ще започне да се движи и проговори. Дълги часове се любувал художникът на своето творение и накрая обикнал създадената от него статуя. Пигмалион целувал студените и устни, разговарял с нея, наричал я с най-нежни имена. Дарявал  статуята  със скъпоценности, обличал я в разкошни дрехи, украсявал главата и с венци от цветя и направил легло от  сидонски пурпур. Често шепнел Пигмалион:
— О, ако ти беше жива, ако можеше да говориш, колко щастлив щях да бъда!
Но статуята била безмълвна.


ЕРНЕСТ НОРМАН, Пигмалион и Галатея, 1886 г.

Настъпили дните на празненствата в чест на  Афродита. Пигмалион принесъл в жертва на богинята на любовта  бяла телица с позлатени рога. Протегнал ръце в молитва към нея и прошепнал :
— О, безсмъртни богове и ти, златна Афродито! Ако   можете дайте на мен -  молещия се, жена, така прекрасна, както статуята на девойката, която аз сам направих.
Пигмалион не се осмелил да моли  боговете да съживят неговата статуя, защото се боял да не предизвика гнева им.  Боговете чули молбата на Пигмалион. 
Той се върнал в дома си. Приближил се към статуята   и — о щастие, о радост! Статуята оживяла! Сърцето и затуптяло, в очите и блеснал живот. Славейки великата богиня на любовта Афродита и изпълнен с благодарност към нея за щастието, с което го дарила, Пигмалион прегърнал  прекрасната девойка, която се спуснала към  него  от пиедестала. Так  богинята Афродита дала  жена на Пигмалион.

Н.А. Кун. "Древногръцки легенди и митове"

Жан-Леон Жером, Пигмалион и Галатея 1892 г., Метрополитен

Вестта, че статуята е оживяла чрез силата на любовта, бързо обиколила целия остров.  Огромни тълпи се стекли на площада пред двореца. Изпълнен със щастие  Пигмалион вече не се страхувал от завистливите погледи и сплетните.  Той  извел новородената, и, като видели красотата и, хората паднали на колене и високо възхвалявали  Афродита, даряваща любов на всичко живо, дори и на неживото, в името на любовта и за любовта.
Тук пред очите на всички Пигмалион провъзгласил девойката за царица на Кипър и покрил  благоуханните и коси с царска корона. В пурпурно одеяние със сияещо от щастие лице, тя била прекрасна като самата Афродита. Галатея вече жена на Пигмалион  му родила дъщеря Патос. А името и станало епоним на град на южния бряг на Кипър, превърнал се в център на култа към Афродита.

Митът е свързан с култа към Афродита (или Астарта), чийто жрец е бил и Пигмалион.
По някои  данни, Пигмалион е тъждествен на кипърския Адонис-Пигмай, възлюбен на Афродита и персонификация на пролетта. Според друга версия на мита, Пигмалион се влюбил в изображението на самата Афродита.

 

Луи Гауфер, Пигмалион и Галатея, 1797 г.

Иван Пархоменко, Пигмалион и Галатея, 2006 г.

Лоран Пешьо, Пигмалион и Галатея, 1784


 

АНЬОЛО БРОНЗИНО, Пигмалион и Галатея 1529-30 г.
Палацо Векио, Флоренция
 

ЛУИ-ЖАН ФРАНСОА ЛАГРЕНЕ
Пигмалион и Галатея ,1781 г. Институт по изкуствата, Детройт
 

ФРАНСОА БУШЕ, Пигмалион и Галатея 1767 г. Ермитаж



Джулио Баргелини,  Пигмалион и Галатея ,1896 г.
 

Александър Исачев , Пигмалион и Галатея
 

Николай Дулко, Пигмалион и Галатея 2002 г.
 

Етиен Морис Фалконе, Пигмалион и Галатея, 1763, Лувър
 

Едуард Берн Джонс ,Пигмалион и Галатея.  1889 г. 

Пигмалион, Франц фон Щук.

Едуард Берн-Джонс, Пигмалион и Галатея, 1890, Метрополитен

   В Европа легендата за Пигмалион и Галатея била известна по «Метаморфозите» на Овидий, и Шекспир я преразказал в последната сцена на своята «Зимна приказка». За Рамо, Русо и немските поети романтици Пигмалион бил символ на влюбения, способен чрез силата на своята страст да създаде идеал за  красота. 
  Една от най-прочутите интерпретации на тази легенда е пиесата "Пигмалион" на  Бърнард Шоу, написана през 1913 г. Шоу превърнол  Галатея в говорещата на лондонски  диалект Елиза Дулитъл, а  Пигмалион — в специалиста по фонетика, който, давайки на Елиза образование, я прави независима жена и се влюбва в нея.

    Пиесата става основа за не по-малко известния мюзикъл на  Фредерик Лоу "Моята прекрасна леди", в който блесна неподражаемата Одри Хепбърн.