Странно. Бях във Верона, а съм забравила статуята на Жулиета. Може би, съм отказала да я запазя в паметта си и съвсем смътно съм я сънувала - сега я познах - от съня! Благодаря ти! Ужасяваше ме, как тогава хората с настървение си откъртваха по някое камъче от балкона й. Като че ли, чуждото нещастие на една велика, но трагична любов ще ги ощастливи. Не мога да разбера това...
Някои вдъхват сила и дори вълшебство - макар само на снимка..
Пожелавам ти сбъдване на мечтите и хубава вечер!:)

Това на изображения 2. и 3. не е желязната колона,а минаре на джамия с височина поне 60 метра. Под снимка 3.,на която се вижда джамията,е снимка 4.,на която е показан фрагмент от желязната колона с надпис върху нея. А нашите желания,хумористично казано,могат да се изпълнят там,където могат да се изпразнят,т.е. в леглото :))

Разбирам, че поста е провокирал спомените ти и в тях се преплитат сън и реалност. Дано хубавото да надделява.
Ти си толкова позитивна душа.

Смених илюстрациите. Сега отговарят на действителността, надявам си :)))