Автопортрет, 1773

Много са биографите, историците, изкуствоведите и медиците опитали се да разгадаят тайната на творчеството на великия испански художник Франсиско Гоя (1746–1828), автор на великолепни портрети, картини, стенописи, серии графики «Капричос» и «Бедствията на войната». Едни смятат, че талантът и гениалността на художника са толкова големи, че не е минало без външна помощ, Други твърдят, че тежката болест и пълното разстройство на психиката са съдействали за сътворяването на великите шедьоври. Но има и такива, които са дълбоко убедени, че великия художник Гоя бил създаден от една жена — тайнствената и загадъчна херцогиня Алба (1762–1802).

Херцогиня Алба, 1797

Франсиско Хосе де Гоя-и-Лусиентес се родил на 30 март 1746 година в малко село близо до Сарагоса.  Когато Франсиско навършил 17 години, баща му, в желанието да помогне на сина си да стане художник, го изпратил в Мадрид.
Едновременно с обучението си като живописец в столицата, Гоя успявал да отделя внимание и на   жените, към които от юношеските си години изпитвал страстни и необуздани чувства.  При доста странни обстоятелства Гоя заминава в Италия за да продължи обучението си - първо в Рим, после в Парма.

Автопортрет, 1783

Три години по-късно, през 1773 година, художникът се върнал в Мадрид, където срещнал стария си приятел  Франсиско Байеу. Той го запознал със сестра си, красавицата Жозефа. Пламенна и страстна любов довела до забременяването на момичето, и Гоя, който изобщо не мислел за брак бил принуден да се ожени. Жена му го дарила с пет деца, от който оцелял само  Хавиер.
През 1792 г. художникът сериозно заболял. Странната му болест го довела до парализа, придружена със звукови и визуални халюцинации. Причините за нея не били изяснени. Предлагани били всевъзможни хипотези, от мозъчен сифилис до натравяне с бои. Гоя успял да се възстанови, макар и с тежко увреден слух и депресии, които го спохождали периодично до края на живота му.

Автопортрет

Съпружеската вярност не била сред добродетелите на великия майстор.  Той покорявал сърцата на знатни дами и бедни пастирки, красавици и обикновени, с нищо незабележими жени. Изглежда, това му доставяло несравнимо удоволствие.
Така продължавало до момента, в който в живота на ненадминатия любовник се появила двадесетгодишната херцогиня Алба, станала най-желаната жена в живота на художника и негова съдбоносната муза. Желаеща да види със собствените си очи «необикновения Гоя», Алба отишла в ателието му. Била високомерна, красива, женствена и чувствена. След посещението и, през лятото на 1795 година, художникът, без да сдържа чувствата си, разказвал на приятеля си за срещата с новата позната и възкликнал: «О, най-после аз вече знам, какво означава да живееш!»
Страстният им роман продължил седем години. Но през всичките тези години Франсиско Гоя забравил за другите жени, и само една — най-красивата жена на Испания по това време — Каетана Мария дел Пилар, херцогиня Алба, — си оставала негова муза, вдъхновявала художника за създаване на шедьоври.
Херцогинята не би могло да бъде наречена благопристойна и скромна дама — обществото знаело за многобройните и порочни връзки, впрочем, Алба и не мислела да ги крие. Сред любовниците и били най-знатните и влиятелни мъже в страната.

Херцогиня Алба, 1795

Омъжването и на 13 години за вече не младия херцог, представител на една от най-могъщите аристократични фамилии  на  Европа, не донесло на Каетана душевно спокойствие. Младото сърце желаело пламенни чувства, а тялото се стремяло да опознае всички наслаждения и ласки. Страстна и чувствена, младата херцогиня на двадесетгодишна възраст станала много опитна и коварна прелъстителка.  Съвременниците си спомняли, че била желана от всички мъже на Испания. «Когато тя вървяла по улицата, — писал един френски пътешественик, — всички я гледали от прозорците си, даже децата захвърляли игрите си. ».

Херцог Алба, 1795 

Херцог Алба предпочитал да не обръща внимание на любовните връзки на своята темпераментна жена, а през 1796 година след тежко и продължително боледуване той починал. Невярната му съпруга, цялата в траур, заминала за замъка в Андалусия да оплаква мъжа си и прекарала там повече от година. За отбелязване е фактът, че през цялото време с опечалената вдовица живеел Франсиско Гоя. Именно тогава се появили на бял свят десетки портрети на Каетана, нарисувани с молив.

Франсиско Гоя "Те полетяха" Серия "Капричос" 1797 г.

Когато след година двойката се върнала в Мадрид, херцогинята се хвърлила в обятията на нов възлюбен — много знатен и храбър воин. А Гоя, оскърбен и озлобен, продължил да рисува портретите и. Но сега той изобразявал предателката ту като глупава дама, ту като продажна жена, ту като страшна вещица.
Около две години след тези събития Гоя бил вече европейска знаменитост. Назначили го за кралски художник с внушително възнаграждение и той бързо забогатял. А херцогиня Алба отново се върнала към изоставения любовник.
Най-прочутите картини на великия майстор станали «Голата маха»  и «Облечената маха».

Облечената маха, 1802-1805

Това била двойна картина. Платното се отгръщало като прочетена страница, и под него се откривала друго — същата маха, но гола, въпреки строгата забрана на инквизицията да се изобразява голо женско тяло.
И до днес се спори - кой е избразен на картината. В онези времена в цяла Испания имало един единствен човек, когото не засягали забраните на инквизицията—Мануел Годой, първия министър на крал Карл IV с титлата "Княз на Мира".

Франсиско Гоя, портрет на дон Мануел Годой. 1801.

Изкуствоведите твърдят, че поръчката на двойната картина Гоя получил именно от Годой и на нея е нарисувана неизвестна жена.


Голата маха, 1790-1800

 

Известно е, че на херцогиня Алба били посветени много други картини на великия художник и някои от тях действително били твърде откровени - херцогинята била изобразена съвсем гола.
Някои изследователи твърдят, че Махата била Жозефа Тудо.  След смъртта на Каетана, специалистите се опитвали да извършат ексхумация на останките и за да сравнят параметрите на тялото и с Махата от картината, но гробницата била разграбена, а тялото на Каетана унищожено от наполеонови мародери.


Херцогиня Алба - «Моите предци се разпореждали с живота на хиляди хора. Аз мога да се разпореждам само със своя. Аз – Алба»
Мария дел Пилар Тереса Каетана

През лятото на 1802 година Каетана Алба събрала гости в своя мадридски дворец Буена Виста. Тя  устроила пищно празнество в чест на венчавката на младата си племенница. На тържеството били поканени най-именитите представители на аристократичен Мадрид, в това число наследникът- принц Фердинанд и премиер-министъра Годой. Херцогинята поканила и Гоя.  След вечерята тя показала на гостите ателието на художника, което се намирало в двореца.  Развеждала гостите из залите и говорела безспирно. Поведението на херцогинята било толкова странно, че гостите били объркани. Разказвайки за боите, използвани в живописта, Алба поставяла акцент върху най-отровните от тях. Прекъсвайки разказа си, тя се шегувала със смъртта. Когато вечерта приключила и всички си отишли, Гоя се върнал в къщи, но не могъл да заспи до сутринта: той неведнъж чувал от любовницата си за желанието и да умре млада, за да не дочака старостта. Подозренията се подтвърдили сутринта — херцогинята била намерена мъртва.

Херцогиня Алба и монахинята, 1795

Причината за смъртта на Каетана до  днес си остава загадка. Едни предполагат, че Алба сама е погълнала отрова, разтворена в чаша вода. Други са убедени в насилствената и смърт: в това били заинтересувани много хора, в това число и кралица Мария-Луиза, която считала херцогинята за своя съперница, ненавиждала я и желаела смъртта и. Но да отмъстят на Алба искали и жените на нейните любовници, и самите любовници, изоставени от невярната възлюбена, и завистливи приятелки, а също и слугите, които след смъртта на господарката сиь според завещанието и, биха  получили внушителна парична сума…


Автопортрет, 1815

Десет години изминали след смъртта на любимата Каетана, а Гоя така и не могъл да успокои страдащото си сърце.
И ето тя останала на рисунките на Гоя вечно млада и красива. А художникът продължавал да рисува Мария дел Пилар Тереса Каетана, херцогиня Алба по памет до самата си смърт…

През 1812 година вярната жена на Гоя Жозефа, понесла толкова душевни страдания и изтърпяла многобройните романи на темпераментния си съпруг, починала. Синът, който се оженил, напуснал дома си, оставяйки шестдесет и шест годишния си баща съвсем сам. И тогава внезапно у Гоя с нова сила се събудила страстта. Той се запознал с младата жена на един дребен търговец - Леокадия Вейс, склонил я да измени на съпруга си и я отвел от семейството и. След девет месеца тя му подарила дъщеря, а още след десет години  художникът заедно с дъщеря си и Леокадия завинаги напуснал Испания, за да се засели във Франция.

Паметник на Гоя в Сарагоса

Франсиско Гоя умрял на 16 април 1828 година.Погребали го в  Бордо, значително по-късно прахът на великия художник бил пренесен  в Мадрид и погребан  в църквата Сан-Антонио де ла Флорида.

«Моите предци се разпореждали с живота на хиляди хора. Аз мога да се разпореждам само със своя. Аз – Алба»

Мария дел Пилар Тереса Каетана

Днешната Гаетана Алба,пра-правнучка на известната муза на художника е не по-малко колоритна личност.