"Успокояваща и вдъхновяваща, написана с невероятно остроумие, тази книга е за всеки, който някога е губил нещо или си е казвал, че би трябвало да има и друг, по-добър път."

 

НЙорк Таймс

     "Яж, моли се и обичай" е книга за това как може да се намери радост там, където не се очаква, и как не трябва да се търси щастие там, където него го няма.

ЯЖ...

Италия.

"За да ни е мирна душицата, трябва да си хапваме вкусни неща, а то в Италия… дал Бог такива. С апетита към храната идвал и апетитът към живота. А какво правим с килограмите, ли? Е, с килограмите…като ни отеснеят дънките, просто си купуваме следващият номер То не може хем душата в рая, хем дупето в най-малкия номер дънки, нали!"

МОЛИ СЕ...

Индия.

"То по-подходящо място за това май няма. Но да ставаш всяка сутрин в 5часа за медитация…в началото и на мен ми се стори налудничаво! Номерът е да успееш да укротиш мислите си, макар и в 5 сутринта. Изпразваш главата си от всички тях, освобождаваш място и цялата Вселена нахълтва вътре с пълна сила. Хармонията започва несигурно да се прокрадва в теб.

***
Леко е да се молиш, когато в живота не всичко е гладко, но да не прекъсваш молитвите, даже когато кризата е отминала, — това е своего рода завършващата фаза на процеса, в хода на който душата придобива възможността да задържи натрупаните блага."

— така значи тъга — това място ли е?
— понякога хората живеят там години…

***

Как може да натикаш себе си в мъничката кутийка на собствената си личност, когато усещаш своята безграничност?

"Бог живее в теб, Бог — това си ти, такава, каквато си. На него му е безинтересно да гледа, как се опитваш да се представиш за някоя друга, някоя, която според теб, съответства на идиотските представи  за това, как трябва да изглежда и да се държи една духовно извисена личност.  На всички нас кой знае защо ни се струва, че за да станем просветени е необходимо да внесем  драматични изменения в своята личност, да се отречем от собствената си индивидуалност."

***


"Цял живот(Свамижди) учи, че аскетизмът и самоотречението са лъжливи цели, към които не следва да се стремим. За да опознаем Бога, е нужно да се отречем само от едно — усещането за собственото си разделение с Бога. Или да останем такива, каквито сме, без да излизаме извън рамките на своята природа.

***

Казват, че молитва е когато говориш с Бога, а медитация — когато слушаш Бога.

***

ОБИЧАЙ...

о-в Бали.

"Това, което знам за интимността е, че няма определени естествени закони, които управляват сексуалното изживяване на двама души и че тези закони не могат да бъдат променяни, както не можеш да се пазариш с гравитацията. Да се чувстваш уютно физически с тялото на друг не е решение, което можеш да вземеш. Няма почти нищо общо с начина, по който двама души мислят, действат, говорят или изглеждат. Мистериозният магнит или е там, заровен някъде в гръдният кош, или го няма. Когато го няма (както осъзнах в миналото с болезнена яснота), не можеш да го насилиш да съществува."

***

"Що се отнася до мъжете, в живота си съм вземала не малко прибързани решения. Винаги съм се влюбвала  през глава без да преценявам риска. Имам такава особеност: виждам в хората само доброто, но и предполагам, че всеки притежава нужните емоционални качества, за да постигне съвършенството. Колко пъти се влюбвах в това «съвършенство», а не в самия мъж, а после дълго се залавях за отношенията (понякога даже твърде дълго), все чаках, кога моя възлюбен ще осъществи своя потенциал. В любовта аз неведнъж ставах жертва на собствения си оптимизъм.

***

"Отчаяно влюбените хора винаги възприемат своите   възлюбени като измислени  герои и изискват те да бъдат именно такива, каквито им е  нужно, а когато те откажат да изпълнят предназначената им роля, се чувстват  нещастни."

***

"Намери човека, когото би могла да обикнеш. Изчакай толкова, колкото е необходимо да се заличат раните, но после все пак пусни някого в сърцето си. Не превръщай живота си в паметник на Дейвид или бившия си мъж."

***

"Здраво притисках длани към очите си, опитвайки се да натикам сълзите обратно…"

***

  "Да, ние се побъркваме един друг, постоянно се караме и почти не правим секс, но не можем един без друг. Така и ще живеем до смъртта си – ще бъдем нещастни, затова пък радостни, че сме заедно."

***

"Разбитото сърце е добър знак. Знак за това, че ти поне си се опитал да обикнеш някого."

***
"Натрупаните последствия от цял живот прибързани връзки и хаотични страсти ме изчерпаха.
… мога да направя огромна услуга на обществото, ако за малко зарежа интимността. Когато разглеждам любовното си досие, виждам, че не изглежда толкова добре. Катастрофа след катастрофа. Още колко различни типове мъже мога да се опитвам да заобичам и да се провалям? Представете си го така – ако сте претърпели 10 пътно транспортни произшествия едно след друго, няма ли в един момент да ви вземат книжката? Няма ли самите вие да го поискате?!"



***
"В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство. Медитацията(випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка.

***
"Йогите казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост."

  Във филма, направен по едноименната книга  "Яж, моли се и обичай" Лиз Гилбърт (Джулия Робъртс) е съвременна жена, тръгнала на пътешествие по света, в търсене и преоткриване на своето ‘Истинско Аз’. Изправена на кръстопът, след развод, Лиз решава да си вземе едногодишен отпуск и да тръгне по света с идеята да промени живота си изцяло. Тя посещава удивителни и екзотични места. Oткрива удоволствието от храненето в Италия, силата на молитвата в Индия, a на края и то съвсем неочаквано – вътрешна хармония и любов в Бали. Вдъхновен от действителен случай, филмът „Яж, моли се и обичай” доказва, че винаги има повече от един начин да преоткриеш себе си.

През 2006г. Джулия Робъртс прочита автобиографичната книга на Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай” и страшно много я харесва. „На всеки човек, в даден момент, му се налага да преосмисли живота си и да вземе конкретни решения как да продължи да живее за напред.”, казва Джулия. „Пътешествието на Лиз е уникално и колоритно. Нейната история е  колкото специфична, толкова и универсална, тя може да се случи на всеки човек.”
Книгата на Гилбърт жъне страхотен успех. Преведена е на 40 езика и са продадени над 6.2 милиона екземпляра по целия свят. Джулия Робъртс e привлечена към проекта именно от книгата, както и от възможността да работи съвместно с режисьора и съсценариста Райън Мърфи. 

Цитатите са от книгата "Яж, моли се и обичай"
Кадрите - от едноименния филм.

информация: www.kafene.bg

хареса ми. Предполагам, че книгата е още по-добра.
Поздрави от Пънлай! :)

"Йогите казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост."

Гледах филма два пъти, а после прочетох и книгата. Много неща за себе си може да се подсети човек от тази история. И без да ходим до Индия да разберем за силата на прошката и за това да слушаме сърцето си.