Постинг
17.08.2012 22:04 -
АЛИЕНОРА АКВИТАНСКА - БУНТАРКАТА НА ТРОНА
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 17821 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2015 19:55
Прочетен: 17821 Коментари: 7 Гласове:
6
Последна промяна: 19.01.2015 19:55
АЛИЕНОРА АКВИТАНСКА
1122 — 1204 Алиенора (Елеонора) Аквитанска— херцогиня на Аквитания и Гаскония (1137—1204), внучка на първия трубадур на Прованс Гийом IX Аквитански, графиня дьо Поатие (1137—1204), кралица на Франция (1137—1152), съпруга на френския крал Людовик VII, кралица на Англия (1154—1189), една от най-богатите и най-влиятелните жени на Европа от Средневековието. Жена с удивителна красота, Алиенора била муза на френския поет-трубадур Бернард дьо Вентадорн, на нея той посветил много свои творби. През една гореща августовска вечер на 1122 година херцогиня Аенора Аквитанска получила родилни болки. Младата двойка очаквала син, който да стане наследник на Аквитанското херцогство. Развълнуваният съпруг бил успокояван от придворния астролог Бонифациус, който го уверявал, че наследникът му ще го прослави и продължи рода, ще управлява две кралства и ще се отличи при освобождението на Гроба Господен.
На разсъмване било обявено, че херцогинята е родила дъщеря. Бонифациус, предрекъл раждането на бъдещия славен владетел, бил позорно изгонен. Момичето, което приличало на майка си с прекрасните си зелени очи, започнали да го наричат "другата Аенора", на латински, alia Aenora – Алиенора. Но от детските й години още станало ясно, че тя е родена да бъде неповторима и единствена.
Алиенора била единствената дъщеря на херцога Вилхелм Аквитански, но много скоро той престанал да съжалява, че Бог не му е изпратил син. Елеонора от малка сериозно се интересувала от политически и военни въпроси. Грациозна и изящна, тя се славела като прекрасна ездачка и отлично стреляла с лък. Кинуко Крафт, Алиенора
Нейната майка била 16 -годишна, когато я омъжили за херцог Гийом, но, скоро след раждането на третото дете тя починала. Двамата й сина живяли кратко, а после и самият Гийом, току що оженил се за втори път, починал на Велики петък - 9 април 1137 година.
Тпичен пейзаж от Аквитания На 15 години, след смъртта на баща си и братята си, Алиенора се оказала владетелка на херцогство Аквитания, което заемало обширни територии в югозападна Франция. Южните райони на Франция винаги били по-богати и културни от севера: Аквитания имала мощни крепости, богати лозя и пристанища. Местните жители не се и смятали за французи: те имали свой език, своя култура, която заимствала много от античните традиции и била подложена на италианско, арабско и еврейско влияние. Алиенора Аквитанска и нейният двор
През XI век тук възникнала традицията и културата на трубадурите, и самата Алиенора и нейната красота често били възпявани в техните стихове. Според описанията на съвременниците и достигналите изображения, тя не била висока, била стройна, с продълговато лице, големи тъмни очи и гъсти медно-червеникави коси.
Крал Людовик VI
До нас е достигнала красива легенда, свързана с името на херцогинята. Петнадесетгодишна, тя обикнала храбрия рицар Ричард, но против брака с него се изправили влиятелните роднини на момичето, защото смятали този съюз за неравен. Пред очите на обезумялата от мъка Елеонора рицарят бил убит и тя била омъжена за друг.
Сватбата на Людовик VII и Елеонора Аквитанска
Според завещанието на бащата на Алиенора, кралят на Франция, Людовик VI по прякор «Дебелия», бил определен за неин опекун докато не бъде омъжена. Кралят много бързо намерил съпруг — собствения си син и наследник, също Людовик. Сватбата станала на 25 юли 1137 година в Бордо, и веднага след това младоженците заминали за Париж. Пристигайки в града научили за смъртта на Людовик VI, — Елеонора станала кралица на Франция.
Людовик VII Младия
В Париж Елеонора била поразена от скуката и пуританските нрави, царуваващи в кралския двор. Съпругът се оказал много набожен, затворен и даже студен. Страната управляли двама влиятелни духовници — Одо и Бернард. Кралицата се опитвала да пречупи инерцията и превзетостта на парижките благородници, с което си спечелила сериозни врагове. Тя се обкръжила с поети и музиканти и се развличала доколкото можела. Людовик, въпреки разликата във възгледите, бил принуден да се примирява с жена си, тъй като я обикнал от пръв поглед.
Кралицата била изключителна, високообразована жена. В Париж тя посещавала лекции на известни философи, теолози, прависти и се огорчавала, че не й позволявали да взема участие в диспутите на слушателите.
Raymond de Poitiers accueille Louis VII а Antioche.
Людовик VII приема кръста и тръгва на Втория кръстоносен поход. Вдясно — Алиенора и абат Сугерий. Витраж от XIX век в абатството Сен-Дени
През 1145 година Алиенора родила дъщеря, а през 1147 година заедно с краля се отправила на II кръстоносен поход, преминавайки през цяла Европа, Византия и завзетата от селджукските турци Мала Азия. Людовик VII не постигнал военни успехи по Светите места, и кралската двойка се завърнала във Франция. През 1151 година им се родила втора дъщеря. но на следващата година, те се развели като формална причина за развода била изтъкната, че са далечни родственици.
Разводът на Людовик VII с Алиенора Аквитанска. Март 1152 година. Миниатюра. Дъщерите останали с краля, а Алиенора с радост се завърнала в родната Аквитания. Сякаш искайки да вземе реванш за безрадостните години, тя устройвала грандиозни празнества в разкошния си дворец. Не тъгувала за загубата на високата си титла, защото върнала свободата си. Елеонора всячески поощрявала рицарските традиции, които култивирали възвишено отношение към дамата и преклонение пред нея, покровителствала поетите, музикантите, художниците. Скоро нейният двор станал най-великолепния в тогавашна Европа.
Alienor Не закъснели с появата си и поклонниците. Един от тях — весел словоохотлив, страстен, с една дума, пълна противоположност на предишния съпруг на Елеонора — казвал се Хенрих — запалил в херцогинята ответно чувство. Единственото, което смущавало прекрасната дама била младостта на претендента, той бил само на 19 години. Но Хенрих съблазнил Елеонора с трона на Англия, който трябвало да наследи след смъртта на чичо си.
На 18 май 1152 Елеонора се омъжила за граф Хенрих Анжуйски, който на 25 октомври 1154 станал крал на Англия под името Хенрих II Плантагенет.
Половин година след сватбата Елеонора родила първенец, наречен в чест на дядото Вилхелм. Това събитие сякаш специално съвпаднало със смъртта на английския крал, и на 19 декември 1154 година Елеонора получила втора височайша титла.
Хенрих II Плантагенет
Обширните аквитански земи — нейната зестра, — били четири пъти по-големи от владенията на Капетингите, станали английски. Съпружеската двойка започнала управлението си с голям ентусиазъм.
Крал Хенрих II и кралица Елеонора Хенрих отделял много време за кодифицирането на законодателството в страната и влязъл в историята под името Хенрих Законодателя. Той пътувал много из английските графства, потушил въстанието на границата с Уелс, рядко си бил у дома. Елеонора се занимавала с възпитанието на децата, които станали вече седем. С годините краля и кралицата забележимо охладнели един към друг.
Елеонора най-много обичала своя трети син Ричард. Вилхелм умрял като бебе, и кралицата майка често си мислела колко е несправедливо, че наследник на престола не е Ричард, а неговия по-голям брат Хенрих, който бил доста по-бледа личност във всяко отношение.
Когато децата пораснали, кралят им раздал графства и титли. Ричард получил по настояване на майка му най-апетитното парче — Аквитания. Елеонора с радост съпроводила любимеца си в родината, а когато се върнала в Англия, с ужас разбрала, че мъжът й си има любовница.
Хенрих II непрекъснато изменял на жена си, и съществува легенда, чео Алиенора отровила любовницата му, прекрасната Розамунда Клифорд. Джоан Клифърд влязла в историята като «Прекрасната Розамунда» благодарение на своята неземна красота. Своето второ име тя получила от латинското Rosa Mundі – „прекрасната роза на света”. Доказателства за това престъпление не съществуват. Достоверно е само, че Елеонора, като узнала за измяната на мъжа си, отишла в друг град.
Д. У. Уотърхауз. "Прекрасната Розамунда" (1917)
Според мнението на редица учени, именно в историята на съпружеството на Алиенора Аквитанска следва да се търсят източниците на войната, получила през XIX век името Стогодишна.
От пъвия си брак Алиенора Аквитанска имала две дъщери, от втория — петима синове, сред които и кралят рицар Ричард Лъвското сърце.
Елеонора не простила на мъжа си измяната и настроила синовете си срещу баща им. Семейната омраза достигнала до там, че Ричард, младият Хенрих и Джефри сключили с бившия съпруг на Елеонора, Людовик, съюз срещу баща си. Остатъкът от живота си бедният Хенрих II прекарал в постоянна борба с непокорните си синове, плащайки за съпружеската си невярност. Умрял като пълна развалина през 1189 година.
След неговата смърт на престола се възкачил, както желаела Елеонора, Ричард. Не случайно майката се възхищавала толкова много от своя син. Новият крал бил изключително храбър и талантлив воин. В памет на многобройните победи над турците, той получил прякора Ричард Лъвското Сърце.
Ричард I Лъвското Сърце
Ричард I дава прошка на брат си принц Джон по повеля на майка им Елеонора Аквитанска.
Поддържайки претенциите на по-големите си синове, Алиенора заедно с тях вдигнала бунт в Поату срещу Хенрих II. Това траело около две години. Надмощие взел Хенрих, Алиенора попаднала в плен и прекарала следващите 16 години в заточение.
Филип II Август изпраща свой пратеник (вляво), и приемането на пратеника от краля на Англия Хенри II и кралица Елинор
През 1189 година Ричард върнал свободата на майка си. От всички синове Ричард бил неиният любимец, той израснал основно в нейните владения и възпитан в куртоазната култура на нейния двор.
След края на Третия кръстоносен поход Ричард попаднал в плен на австрийския император, който поискал за него огромен откуп. Майката незабавно заплатила исканата сума. Пет години по-късно, през 1199 година, Ричард бил убит в Нормандия.
Крал на Англия станал последният син на Елеонора — Йоан или Джон. Той бил жесток, не твърде умен човек, когото кралицата не обичала, а той и отвръщал със същото.
След смъртта на Ричард тя активно се заела устройването на династичните бракове на своето многочислено потомство, омъжила внучката си Бланка Кастилска за Людовик VIII, за да примири владетелските фамилии на Франция и Англия. Към края на живота си Алиенора заминала за Франция и прекарала последните години от живота си в бенедиктинското абатство Фонтевро, където и починала на 82 години, надживявайки осем от десетте си деца.
Надгробната плоча на Алиенора и Хенрих II в Фонтевро
Сред историците Алиенора Аквитанска често е наричана бабата на средновековна Европа.
Бракове и деца
Първи съпруг - Людовик VII Младия(1120—1180) (от 25 юли 1137, Бордо — бракът е анулиран на 21 март 1152)
Деца:
- Мария Френска (1145—1198), през 1190—1197 регентка на графство Шампан; съпруг (от 1164) Хенрих I Щедрия, граф на Шампан и Троа.
- Алиса Френска (1151—1195); съппруг Тибо V Добрия, граф на Блоа и Шартър.
Деца:
- Уйлям (1152—1156)
- Хенрих Младия, Крал (1155—1183)
- Матилда (1156—1189); съпруг Хенрих Лъв, херцог на Саксония и Бавария
- Ричард I (IV) Лъвското Сърце (1157—1199; съпруга Беренгария Наварска (1165/1170 — 23 декември 1230)
- Жофроа II или Джефри (1158—1186)
- Елеонора Английска (1162—1214);съпругАлфонсо VIII Кастилски
- Иоана Английска (1165—1199)
- Иоан, или Джон I Безземни (1167—1216)
Разбиране на никотиновите торбички: Пълн...
Римските пътища в България 7
Стани приятел на Поглед.инфо във faceboo...
Римските пътища в България 7
Стани приятел на Поглед.инфо във faceboo...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
толкова е хубаво при теб..
17.08.2012 22:09
17.08.2012 22:09
много отдавна не ми разказват приказки...
Поздравления!
цитирайПоздравления!
Поздрави, Калина!
цитирайМного ми хареса постинга ти.:)
цитирайанонимен написа:
много отдавна не ми разказват приказки...
Поздравления!
Поздравления!
Приятно ми е. Благодаря. Понякога и ние възрастните се нуждаем от приказки. И харесвам персонализираната история.
malchaniaotnadejda7 написа:
Поздрави, Калина!
Благодаря ти, мила Надя.
troia написа:
Много ми хареса постинга ти.:)
Приятно ми е да прочета, че ти е харесало и ти е било интересно.
тази голяма дама винаги ме очарова.
Благодаря от сърце!:)
цитирайБлагодаря от сърце!:)