Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2012 10:12 - Африканските крале – фотографии на една изчезваща епоха
Автор: krysy Категория: Хоби   
Прочетен: 6269 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В Африка и до днес съществуват няколко стотин  монархии. Макар някои от тях да са сведени до нивото на туристически забележителности, другите продължават да спазват традициите от миналото.
От 1988 до 1991 година френският фотораф Даниел Лейн фотографирал много от африканските монарси, «чиито династии сътворявали историята на Африка  до средата на XX век».

image

   От стотиците монарси Лейн избрал онези, които продължавали «да спазват традицията и духовната власт, която е трудно разбираема от западния разум». Лейн си спомня  трудностите около получаването на разрешения за снимките, и чувствените дипломатически преговори в много случаи.

Войната в Судан  попречила на Лейн да фотографира краля Шилука, потомъка на черните династии, управлявали в Египет. Някои, включително краля на Свазиленд, са отказали да се снимат. Към всяка ярка фотография Лейн дава кратка биография и исторически бележки за племето и неговите традиции. 

Книгата със снимките излиза през 2000 година, а много от записите били направени преди повече от 20 години. Затова,  ситуацията в страната сега е променена, а  е възможно, някои от владетелите да не са вече между  живите. 

image

Джозеф Ланганфин (Бенин).

    Представяйки династията Абоми, Джозеф Ланганфин е президент  на съвета на кралските семейства Абоми. С тази титла той е смятан за официален представител на кралете Абоми. Бил е председател на погребението на краля Глеле, който бил негов прадядо.

image

Они Ифе (Нигерия).

    През1980 година Сиюваде станал 15-и Они (Крал) Ифе, представител на една от най-старите африкански династии. Преди, по време на коронацията Они трябвало да вземе меча на правосъдието и да влезе в двореца си по килим, пропит от кръвта на пренесените в жертва мъже и жени. Днес Они е богат бизнесмен с  частна собственност в Нигерия и Англия.

image

Нги Камга Джозеф – Фон Банджуна (Камерун).

   Фон (Крал) е брат на смели и могъщи животни. През нощта той може да се превръща в пантера и да ловува в гората, да  тича през саваната и да пие от ручеите. Ако ловец убие пантерата, Фоните от  региона Бамилек започват да се страхуват.
 Преди главен администратор и началник на кабинета на финансовия министър на Камерун през 1964 година, Камга Джозеф е 13-и Фон Банджуна. В деня на погребението на неговия предшественик той бил спрян на пазара  на Банджун от двама  Бамилеке – «обесени». С шапка от лико в знак на унижение той бил отведен при знатните – «тафо меру», където 9 седмици се учил да бъде крал.

image

Халиду Сали – Ламидо Бибеми (Камерун).

  Халиду Сали, 12-и Ламидо (крал) Бибеми, получил трона през 1958 година. Той е потомък на Айдо Самба, един от 42-а крале Адамави, носил през XVIII  век знамето на Джихала (свещената война). 

image

Осеадейо Аддо Данква III – крал на Акропонг-Акуапем (Гана).

  Випускник на Лондонския университет и икономически съветник на ганайската администрация, кралят на Акропонг последните 16 години заема «свещеното място» на Акуапем-Асона, един от седемте главни клана. Вдясно от него стои неговия «представител» с кралската емблема – слон, който напомня, че негото кралство се основава на силата.

image

Абубакар Сидик – султан на Сокото (Нигерия).

  Тази снимка  е направена 15 дни преди смъртта на султана Сокото. Той управлявал повече от 50 години. По време на коронацията на неговия приемник, който бил избран от специален съвет, започнал конфликт. Две кралски семейства оспорвали избора на приемника; резултатът бил -  сто загинали. Според нигерийски вестник, властта на султана е толкова силна, че повечето нигерийци биха искали по-скоро да бъдат султани, отколкото президенти на Нигерия. Абубакар Сидик не бил толкова богат като другите управници на страната. Ежегодно той печелел около милион найри (200 000 долара). Но със собствени средства султанът трябва да поддържа своя свита от 86 души и да изхранва около 150 внука.

image

Хапи IV – Крал на Бана (Камерун).

   Кралство Бана се появило на фона на една трагедия. В средата на XII век няколко групи Бамилеке основали селище около територията на днешна Бана. Според легендата, един от старейшините на селището – Мфенге – го обвинили в магьосничество. За да се оправдае, той отсякъл главата на  собствената си майка и предоставил нейния труп на специалистите за оглед.  Работата е в това, че според техните представи магьосничеството се предава чрез майчината утроба, но в този случай това не било доказано. Тогава Мфенге поискал да бъдат отсечени главите на майките на обвинителите му. Неговите четирима синове тръгнали от дом на дом и отвеждали жените и майките в двореца. Онези, които се съпротивлявали били убивани на място. Съперниците му били паникьосани и избягали, а Мфенге станал крал на Бана.

image

Найми Кок Мабиинтш III – крал на Куба (Демократична Република Конго).

   Найми Коку Мабиинтшу III, 50 годишен. Качил се на трона на 20 години. Като потомък на бога-творец, на краля се приписва свръхестествена сила. Поради върховната си позиция той е  ограничен от няколко правила: няма право да седи на земята и не може да ходи по обработваемите полета. Никой няма право да го гледа като се храни, освен готвача. Нещо повече, той никога не ходи без своя готвач и неговите лични кухненски принадлежности. На Лейну били необходими три седмици за да заснеме краля в кралските му одежди («бвантши»). Тази дреха от плат, обшита с мъниста  и «каури» (малки раковини, които се използват като пари), тежи 72 кг. За да я облече на краля са му необходими повече от два часа, и два дни духовна подготовка, за да се пречисти за носенето на  дрехата.   Тежестта на одеждите е толкова голяма и с тях е толкова горещо, че не може да се носи повече от час.  Предшественикът на краля я обличал само три пъти през целия си живот.

image

Игве Кеннет Ннаджи Ониемаеке Оризу III – Оби Нневи (Нигерия).

   Когато Кеннет Ннаджи станал крал на Нневи през 1963 година, той бил фермер, а неговите 10 жени вече го дарили с 30 деца. На изток от река Нигер в страната Ибо се намира Нневи – богато градче с няколко милионера. Това кралство, основано през XIV  век се състои от 4 големи селища. Когато в региона дошли португалците  през XV век, се появили множество градове-държави. Както и в случая с Нневи, тези градове възникнали във връзка с процъфтяващата търговия с роби. Родени  от търговията, те живеели само от нея й не се грижели за създаването на държава, обединена под едно и също нигерийско знаме. Избухнали етнически и религиозни войни, положили  началото на Република Биафра. просъществувала в периода от 1967 г. до 1970 г., без да получи международно признание.

image

Исиенвенро Джеймс Иоха Иннех – Екегбиан  на Бенин (Нигерия).

    79-годишният Джеймс Иннех по-рано бил бизнесмен. През 1962 година крал  Акензуа го посочил за командир на кралската стража «исиенвенро». «Асако но с’огхионба» (мравките хапят враговете на краля) – така наричали кралската стража,  която отговаряла за безопасността на краля. По време на някои ритуали те обкръжават владетеля като мравки.

image

Ел Хадж Сейдоу Нджимолух Нджоя – султан на Фумбана и Мфон Бамуна (Камерун).

   Преди 80 години султан Нджоя бил на трона повече от половин век. На 29 години той наследил знаменития трон на Бамуна, кралство, основано през XVI век. Бил избран от Съвета на мъдреците сред 177-те  деца на своя баща – известния султан Нджоя. Неговият баща, просветен владетел, 12 години обмислял собствена азбука от 80 символа. Той искал да се научи да пише на езика бамуна, за да напише история на кралството. А в онова време доминирала  устната традиция.  През 1913 година, когато Камерун бил още немска колония, султанът Нджоя си купил  собствена печатница.

image

Агболи-Агбо Деджлани – крал на Абоми (Бенин).

   Деджлани, бивш полицай, 6 години чакал да излезе в оставка, а после продължил своите тайни церемонии по коронацията. «Официално» в Бенин няма вече крал. Но на 30 септември 1989 года Деджлани обул кралските обувки и на 54 години станал крал на Абоми. Тъй като бил моногамен, трябвало да си вземе още две жени, които да се грижат за домакинството. По традиция, излизайки навън, той задължително трябвало да бъде под чадър с неговата емблема. До него винаги била една  от жените му, която носела плювалник. Кралят трябвало постоянно да носи със себе си и скиптъра, който се считал за особено важен.  Сребърният предпазител, който кралят слагал на носа си е от XIX век, и е наследен от крал Гбеханзина. Той предпазвал кралския нос от праха по пътя по време на кралските процесии в Абоми.

image

Гудвил Звелетини – кралят на Зулу (ЮАР).

Крал Гудвил Звелетини е потомък на известния Шака - основателя на кралство Зулу. В началото на XIX век  Шака бил глава на малък и незначителен клан от народа банту. Считайки, че оцеляването на Зулу зависело само от подчинението на останалите кланове, Шака  започнал война. В периода от 1815 до 1828 г.  избил всички племена, които му се съпротивлявали. Този бурен период се нарича Мфекан (терор), и бил съпроводен  от глад и масово бягство на болшинството от населението банту. Жестокосттта на Шака станала легенда.

image

Ел Хадж Мамадоу Кабир Усман – Емир на Кацина (Нигерия).

   Емирът на Кацина е голям любител на полото, и неговото семейство има значителен принос към нигерийските шампионати по поло. През XII век Кацина било село на народа хауса, в което управлявала Дурбава – кралска династия, емигрирала от  регион, чието име се изгубило в аналите на историята. Един от кралете Дарбава – Джанзава – се оженил за  принцеса Даура от друга държава на хауса. Кралица Кацина дала своето име на селцето, което станало спирка на търговския транссахарския маршрут от Триполи (Либия).

image

Саломон Игюиногхуда – Оба Ередиаува на Бенин(Нигерия).

На 23 март 1979 година принц Саломон, випускник на Кембриджкия университет бил коронясан за Оба (крал) на Бенин. Той станал последовател на своя баща Акензуа II и станал 38-ия крал на династия, чието начало е от XIII век. «Голямата тебеширена пръчка е счупена» – с тази метафора официално била обявена смъртта на Акензуа. Веднага мъжете избръснали главите си в знак на траур.  Израстването на косите символизирало възраждането на кралството и възстановяването на хармонията между хората и природата, която била нарушена от смъртта.

image

Алию Мустафа – Ламидо Адамава (Нигерия).

   Веднъж Адама, когото още наричали Модибо, чул, че великият Марабут (лидер на мюмюлманите), който се казвал Осман дан Фодио обявил Джихад (свещена война) в Гобир и страната на народа хауса. След смъртта му неговата огромна територия, обхващаща част от югозападна Нигерия и целия северен Камерун преминала към Адамава.  Днес Ламидо има 60 деца, и той е съветник на университета Амаду Белло в Зари – един от най-престижните  университети на Африка.

image

Оба Джозеф Адекола Обуное – Олово Ово (Нигерия)

    Преди 600 години Олово (крал) се влюбил в Оренсен – много красиво момиче. За съжаление,  тя била богиня, която не можела да живее с хората. На нея и било забранено да гледа как жените смилат подправките, как носят вода или хвърлят вързопите с дърва. Заради голямата си любов към богинята и за да се ожени за нея, кралят й обещал, че пред нея останали жени няма да правят нищо от изброеното. След няколко години жените на краля станали ревниви и започнали да правят пред богинята всичко, което им било забранено. Тогава богинята направила заклинание на цялото кралство и  казала, че хората Ово ще умрат от глад или болести, ако кралят и съветниците му не провеждат ежегодно церемония в нейна чест.  Трябвало да и принасят  в жертва мъж и жена. Тази церемония под името Игого съществува и до сега, но човешките жертви били заменени с овце и кози.

image

Боуба Абдулая – султан на Рей-Боуба (Камерун).

Управлява територия голяма колкото Белгия и Люксембург взети заедно (35 000 кмІ). Не може да бъде наричан Ламидо, защото никога не е бил васал на Сокото. Боуба Абдулая бил член на парламента на Камерунската Асамблея, но трябвало да се откаже от всичко - и от съвремнния начин на живот,  за да стане приемник на баща си. Неговият прадядо Боуба Нджидда дошъл от Мали през 1799 година със своите воини Фулани и решил да очертае границите на Адамава по река Майо-Рей. Поставил бяло знаме, сребърен барабан, меч и кошница с кралските тайни и построил дворец заобиколен от стена дълга 800  и висока няколко метра. Днес тези стени ограждат един от най-традиционните суверенитети на Африка. Владетелят може да излиза от двореца само три пъти в годината.  Баба е център на света и кралството. Той знае всичко и трябва да знае всичко. Стотици агенти го информират за всичко, което се случва в неговото кралство.



Ето такива са Техни Африкански Величества.
И тези крале не тичат из саваната  с копие в ръка, както някой може да си помисли. Те седят върху величествени тронове, покрити с лъвски кожи.Имат огромен брой слуги и охрана. За разлика от други държави, където господства монархията, в Африка кралете са почти толкова, колкото са и племената. При това всеки крал си има своя униформа и съответните регалии, свой кодекс от закони.
И все пак, кралят и в Африка е крал.

Източник



Гласувай:
9



1. hinki - :)
02.09.2012 03:04
Постът много ми хареса, благодаря.
цитирай
2. yotovava - Други ценности...
05.09.2012 14:17
докато ги нагази цивилизацията тотално.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 2300133
Постинги: 210
Коментари: 695
Гласове: 5364
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031