Постинг
18.12.2012 17:35 -
Първият китайски император и неговата Теракотена армия
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 9402 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2012 18:56
Прочетен: 9402 Коментари: 4 Гласове:
6
Последна промяна: 18.12.2012 18:56
Воюващи царства или Джангуо (481-221 г. пр. Хр.) се нарича един от най-важните периоди в китайската история. По това време се обособяват седем големи княжества, които водят непрестанните борби за надмощие. Наред с даоизма, учението на Модзъ и Сюндзъ, се заражда и легизмът, който смята че управлението следва да се базира на наказания и поощрения. Именно от тази школа е реформаторът Шан Ян, който успява чрез съвършено нова структура на обществото да промени облика на княжество Цин и да създаде предпоставки век по-късно един млад владетел от това княжество да обедини цял Китай и да се превърне в първия китайски император
Цин Шъхуанди.
Като наследство от реформите на Шан Ян, в княжество Цин властта е много по-централизирана, отколкото в останалите княжества. То е голямо и богато на ресурси, има силна и добре въоръжена армия. През 246 г. пр. Хр. владетел на княжество Цин става младият Ин Джън. Той бързо набира сили и за по-малко от двайсет години успява да завладее останалите китайски княжества, води победоносни битки на юг и се отбранява на север от хуните.
За сравнително кратко време той успява да извърши забележителна по обем работа. Обединява и консолидира китайските народи, като променя системата на районирането, уеднаквява мерките и теглилките, уеднаквява паричната система в държавата, построява голям пътна мрежа. Въз основа на езика и писмеността на държавата Цин, в новата империя се обединява езика и писмеността, изписването на йероглифите се стандартизира. През 213 г. пр. Хр. древните летописи и книги на победените царства са изгорени. Повече от 460 учени, заподозрени в нелоялност към новия режим са закопани живи в земята.
Карта на Воюващите царства, покорени от Първия император
Скоро след възцаряването си приема ново име, подобващо на новия му статус - Цин Шъхуанди (246-210 г.пр.н.е.), което означава «Император основоположник на династията Цин»
В официалния език били въведени нови термини, отразяващи величието на владетеля.
За защита от степните племена, нарежда изграждането на Великата китайска стена. Части от Стената са съществували и доста преди това, но той нарежда да бъдат обединени в единно фортификационно съоръжение. На строежа работят над два милиона души, голяма част от които загиват от изтощение.
Умрелите от непосилния труд, според преданията, били зазиждани в стената. Условията на строителството били следните: гола степ, периодични набези на племената, изнурителен труд и полугладно съществуване. На наблюдателите отсичали краката, за да не могат да бягат от наблюдателниците при атака на номадите.
Великата стена взела невиждан брой жертви, затова съвременните китайци казват, че всеки камък в стената е нечий живот.
През последните десет години от живота си императорът рядко се задържал в столицата. През периода 219-211 г.пр.Хр. извършил ритуални обиколки в империята си, по време на които оставял своя знак на седемте свещени планини.
Карта на инспекционните пътувания на Цин Шъхуанди из Китай
Повече от всичко императорът се безпокоял от идването на смъртта. По време на своите пътувания той се запознал с различни магьосници, надявайки се да узнае от тях тайната на еликсира на безсмъртието. В търсенето му той изследвал древните ръкописи, разпитвал мъдреците, изпращал експедиции с кораби на изток да открият вълшебната трева, която според преданията, дарявала вечен живот. А експедициите оглавявал легендарният даоски мъдрец Сюй Фу,
Китайска експедиция в търсене на елексира на безсмъртието.
В края на краищата, Цин Шъхуанди издал указ за това, че императорът ще живее вечно. Затова след смъртта му неговото тяло още дълго останало в тронната зала, и церемониите продължавали да се провеждат все едно той е жив.
Според легендата императорът не починал от естествена смърт. Като владетел на Поднебесната империя Цин Шъхуанди имал харем с няколко хиляди наложници. Една от тях убила първия император на Китай, забивайки в ухото му голяма игла докато спял. Това станало през 210 год. пр. н.е., когато Цин Шъхуанди бил на 48 години.
Още с възцаряването си Цин Шъхуанди заповядал да започне строителството на неговата гробница. И на 30 километра от града Сиан, за 38 години 700 000 работници построили огромен подземен комплекс, проектиран като огледално отражение на столицата на Цинската династия.
Мавзолеят на императора представлявал истински дворец, обграден от двойна стена. Подземното съоръжение било с правоъгълна форма с дължина 500 метра и приблизително същата широчина. Към него водели няколко тунела. Целият комплекс заема площ 60 кв. км.
Гробницата му, както се твърди още от историка Съма Циен, поглъща всички ресурси на страната. Там имало реки от живак – символ на безсмъртието, сребърни дървета със златни листа, диаманти по свода, които представлявали карта на звездното небе. Гробницата била запълнена с копия на дворци, фигури на чиновници от всички рангове, редки вещи, несметни съкровища, в това число и златния трон на императора.
За охраната на императора и неговите богатства на 1,5 км на изток от царската гробница били погребани теракотени воини. Първоначално Цин Шъхуанди смятал да бъдат закопани 4000 истински войници, но подобен опит би могъл да му струва и собствения живот, и империята. И съветниците успели да убедят императора да създаде глинена армия от 8000 воини, и около 200 коня. Фигурите били извайвани по реални хора, за да може след смъртта им душите на воините да се преселят в скулптурите, за да продължат своята служба на императора.
Всички воини били обърнати с лицата си на изток. Статуите били направени с ювелирна точност и удивително старание. Невъзможно е да се открият две еднакви лица - сред тях има не само китайци, но и монголи, уйгури, тибетци и много други народности. Височината на статуите е 1,90-1,95. Тежестта им – около 135 килограма. Готовите фигури били изпичани в огромни пещи при температура 1 000 градуса.
После най-добрите художници ги оцветявали в естествени цветове в съответствие с таблицата на ранговете.
Фигура на генерала, най-високата от всички, близо 2 метра.
Тази цифрова реконструкция на един от генералите дава възможност да се разбере, как са изглеждали скулптурите първоначално.
(Изображение Pure Rendering GmbH, National Geographic.)
Всички детайли на дрехите и прическите съответствали на модата от онова време. Обувките, доспехите са възпроизведени с поразителна точност.
За да се разположи тази армия бил направен изкоп с размерите на футболно поле, а когато армията заела мястото си, отгоре древните майстори я покрили и затрупали с 3-метров пласт земя. После засяли трева, и армията изчезнала.
След смъртта му Цин Шъхуанди бил погребан в златен ковчег, който бил поставен сред море от живак.
Били поставени и заредении автоматични лъкове, за да прострелят всеки, който направи опит да проникне в гробницата. Наследникът на престола заповядал да бъдат живи погребани всички жени и трите хиляди наложници на императора, хиляди роби, танцьори, музиканти и акробати, а също и 17-те му синове и някои от министрите.
И още един любопитен детайл - в образци от почвата на хълма, под който се намира гробницата, има повишено съдържание на живак. По естествен начин той няма как да попадне там. Следователно, съобщението на историка Съма Циен за това, че на пода на гробницата имало огромна карта на света, с реки и морета от живак, отговаря на действителността..
* * *
Всички, които работили по проекта (хилядите работници по строителството на гробницата заедно с техните семейства, слугите, които знаели нейното местоположение) били избити и погребани.
* * *
Смисълът на изготвянето на такава армии, чието създаване е било по силите на хиляди скулптори и десетки хиляди работници, вероятно се заключава във вярванията, които карали древните царе от северна Европа до Япония да отвеждат със себе си в задгробния свят жените, воините и слугите си. Но ако вождът на викингите или скитите се ограничивал с десетки жертви, които убивали в неговата гробница, то смъртта на Цин Шъхуанди - Повелителя на Вселената, повлякла със себе си гибелта на хиляди хора. Макар по това време в Китай вече не се практикували човешките жертвоприношения, в другия, по-добрия свят заедно с владетеля се отправили всички, които трябвало да го обслужват в отвъдното.
През 1994 г. бе открит подземният генщаб - висшите военачалници.
Повече от 2000 години никой не е знаел къде се намира гробницата на императора и неговата войска, докато през 1974 година селянинът Ян Джи Ван и петима негови приятели не решават да изкопаят кладенец. Вода не намерили, но затова пък на 5 метра дълбочина. открили статуя на древен воин. Това бил бойния ред на Цин Шъхуанди - около 6 000 фигури. Ян Джи Ван в един момент се превърнал милионер. Сега той пише книги за своята находка и всеки ден раздава автографи на туристите.
Цин Шъхуанди е една от най-противоречивите фигури в световната история. Едновременно могъщ държавник, реформатор и новатор, той е и тиранин, и злодей пренаписал историята на китайския народ, тъй като нарежда небивало унищожаване на древни трактати, пред което бледнее дори изгарянето на Александрийската библиотека в древността.
Цин Шъхуанди.
Като наследство от реформите на Шан Ян, в княжество Цин властта е много по-централизирана, отколкото в останалите княжества. То е голямо и богато на ресурси, има силна и добре въоръжена армия. През 246 г. пр. Хр. владетел на княжество Цин става младият Ин Джън. Той бързо набира сили и за по-малко от двайсет години успява да завладее останалите китайски княжества, води победоносни битки на юг и се отбранява на север от хуните.
За сравнително кратко време той успява да извърши забележителна по обем работа. Обединява и консолидира китайските народи, като променя системата на районирането, уеднаквява мерките и теглилките, уеднаквява паричната система в държавата, построява голям пътна мрежа. Въз основа на езика и писмеността на държавата Цин, в новата империя се обединява езика и писмеността, изписването на йероглифите се стандартизира. През 213 г. пр. Хр. древните летописи и книги на победените царства са изгорени. Повече от 460 учени, заподозрени в нелоялност към новия режим са закопани живи в земята.
Карта на Воюващите царства, покорени от Първия император
Скоро след възцаряването си приема ново име, подобващо на новия му статус - Цин Шъхуанди (246-210 г.пр.н.е.), което означава «Император основоположник на династията Цин»
В официалния език били въведени нови термини, отразяващи величието на владетеля.
За защита от степните племена, нарежда изграждането на Великата китайска стена. Части от Стената са съществували и доста преди това, но той нарежда да бъдат обединени в единно фортификационно съоръжение. На строежа работят над два милиона души, голяма част от които загиват от изтощение.
Умрелите от непосилния труд, според преданията, били зазиждани в стената. Условията на строителството били следните: гола степ, периодични набези на племената, изнурителен труд и полугладно съществуване. На наблюдателите отсичали краката, за да не могат да бягат от наблюдателниците при атака на номадите.
Великата стена взела невиждан брой жертви, затова съвременните китайци казват, че всеки камък в стената е нечий живот.
През последните десет години от живота си императорът рядко се задържал в столицата. През периода 219-211 г.пр.Хр. извършил ритуални обиколки в империята си, по време на които оставял своя знак на седемте свещени планини.
Карта на инспекционните пътувания на Цин Шъхуанди из Китай
Повече от всичко императорът се безпокоял от идването на смъртта. По време на своите пътувания той се запознал с различни магьосници, надявайки се да узнае от тях тайната на еликсира на безсмъртието. В търсенето му той изследвал древните ръкописи, разпитвал мъдреците, изпращал експедиции с кораби на изток да открият вълшебната трева, която според преданията, дарявала вечен живот. А експедициите оглавявал легендарният даоски мъдрец Сюй Фу,
Китайска експедиция в търсене на елексира на безсмъртието.
В края на краищата, Цин Шъхуанди издал указ за това, че императорът ще живее вечно. Затова след смъртта му неговото тяло още дълго останало в тронната зала, и церемониите продължавали да се провеждат все едно той е жив.
Според легендата императорът не починал от естествена смърт. Като владетел на Поднебесната империя Цин Шъхуанди имал харем с няколко хиляди наложници. Една от тях убила първия император на Китай, забивайки в ухото му голяма игла докато спял. Това станало през 210 год. пр. н.е., когато Цин Шъхуанди бил на 48 години.
Още с възцаряването си Цин Шъхуанди заповядал да започне строителството на неговата гробница. И на 30 километра от града Сиан, за 38 години 700 000 работници построили огромен подземен комплекс, проектиран като огледално отражение на столицата на Цинската династия.
Мавзолеят на императора представлявал истински дворец, обграден от двойна стена. Подземното съоръжение било с правоъгълна форма с дължина 500 метра и приблизително същата широчина. Към него водели няколко тунела. Целият комплекс заема площ 60 кв. км.
Гробницата му, както се твърди още от историка Съма Циен, поглъща всички ресурси на страната. Там имало реки от живак – символ на безсмъртието, сребърни дървета със златни листа, диаманти по свода, които представлявали карта на звездното небе. Гробницата била запълнена с копия на дворци, фигури на чиновници от всички рангове, редки вещи, несметни съкровища, в това число и златния трон на императора.
За охраната на императора и неговите богатства на 1,5 км на изток от царската гробница били погребани теракотени воини. Първоначално Цин Шъхуанди смятал да бъдат закопани 4000 истински войници, но подобен опит би могъл да му струва и собствения живот, и империята. И съветниците успели да убедят императора да създаде глинена армия от 8000 воини, и около 200 коня. Фигурите били извайвани по реални хора, за да може след смъртта им душите на воините да се преселят в скулптурите, за да продължат своята служба на императора.
Всички воини били обърнати с лицата си на изток. Статуите били направени с ювелирна точност и удивително старание. Невъзможно е да се открият две еднакви лица - сред тях има не само китайци, но и монголи, уйгури, тибетци и много други народности. Височината на статуите е 1,90-1,95. Тежестта им – около 135 килограма. Готовите фигури били изпичани в огромни пещи при температура 1 000 градуса.
После най-добрите художници ги оцветявали в естествени цветове в съответствие с таблицата на ранговете.
Фигура на генерала, най-високата от всички, близо 2 метра.
Тази цифрова реконструкция на един от генералите дава възможност да се разбере, как са изглеждали скулптурите първоначално.
(Изображение Pure Rendering GmbH, National Geographic.)
Всички детайли на дрехите и прическите съответствали на модата от онова време. Обувките, доспехите са възпроизведени с поразителна точност.
За да се разположи тази армия бил направен изкоп с размерите на футболно поле, а когато армията заела мястото си, отгоре древните майстори я покрили и затрупали с 3-метров пласт земя. После засяли трева, и армията изчезнала.
След смъртта му Цин Шъхуанди бил погребан в златен ковчег, който бил поставен сред море от живак.
Били поставени и заредении автоматични лъкове, за да прострелят всеки, който направи опит да проникне в гробницата. Наследникът на престола заповядал да бъдат живи погребани всички жени и трите хиляди наложници на императора, хиляди роби, танцьори, музиканти и акробати, а също и 17-те му синове и някои от министрите.
И още един любопитен детайл - в образци от почвата на хълма, под който се намира гробницата, има повишено съдържание на живак. По естествен начин той няма как да попадне там. Следователно, съобщението на историка Съма Циен за това, че на пода на гробницата имало огромна карта на света, с реки и морета от живак, отговаря на действителността..
* * *
Всички, които работили по проекта (хилядите работници по строителството на гробницата заедно с техните семейства, слугите, които знаели нейното местоположение) били избити и погребани.
* * *
Смисълът на изготвянето на такава армии, чието създаване е било по силите на хиляди скулптори и десетки хиляди работници, вероятно се заключава във вярванията, които карали древните царе от северна Европа до Япония да отвеждат със себе си в задгробния свят жените, воините и слугите си. Но ако вождът на викингите или скитите се ограничивал с десетки жертви, които убивали в неговата гробница, то смъртта на Цин Шъхуанди - Повелителя на Вселената, повлякла със себе си гибелта на хиляди хора. Макар по това време в Китай вече не се практикували човешките жертвоприношения, в другия, по-добрия свят заедно с владетеля се отправили всички, които трябвало да го обслужват в отвъдното.
През 1994 г. бе открит подземният генщаб - висшите военачалници.
Повече от 2000 години никой не е знаел къде се намира гробницата на императора и неговата войска, докато през 1974 година селянинът Ян Джи Ван и петима негови приятели не решават да изкопаят кладенец. Вода не намерили, но затова пък на 5 метра дълбочина. открили статуя на древен воин. Това бил бойния ред на Цин Шъхуанди - около 6 000 фигури. Ян Джи Ван в един момент се превърнал милионер. Сега той пише книги за своята находка и всеки ден раздава автографи на туристите.
Цин Шъхуанди е една от най-противоречивите фигури в световната история. Едновременно могъщ държавник, реформатор и новатор, той е и тиранин, и злодей пренаписал историята на китайския народ, тъй като нарежда небивало унищожаване на древни трактати, пред което бледнее дори изгарянето на Александрийската библиотека в древността.
ТАКА СЪМ СЕ РАЗМИСЛИЛА СЛЕД 2ч- БЛИЗО ОБ...
Хан Кубрат е УКРАИНЕЦ!?
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
Хан Кубрат е УКРАИНЕЦ!?
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
Следващ постинг
Предишен постинг
(y) Прекрасна информация !!
цитирайivoki написа:
(y) Прекрасна информация !!
Имам си слабост към Изтока, и то не само в областта на историята.
Много интересно. Наистина невероятна жестокост
цитирайТри забележителни неща :
Твоят постинг впечатлява със своята изчерпателност.
Китай вчера е забележителен.
Китай днес - още повече.
цитирайТвоят постинг впечатлява със своята изчерпателност.
Китай вчера е забележителен.
Китай днес - още повече.