Прочетен: 7244 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2013 21:13
Две неща са безгранични - вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен. А.Айнщайн
«Земята си има граници, човешката глупост е безгранична», – писал Гюстав Флобер,
Той забелязвал глупостта навсякъде, дори и в съчиненията на Волтер. В последните години от живота си се увлякъл по съставяне на «Енциклопедия на глупостта», включвайки в нея хиляди примери. Но не успял да я довърши, защото неочаквано починал на 58 години, както някои предполагат, поради крайно разочарование от хората.
Изглежда, обичайните средства за разкриване на ума, като тестовете за установяване на IQ (коефициент на интелигентност), изобщо не могат да обяснят алогичното и ирационално поведение на хората, което толкова е дразнело Флобер. Човек може да бъде много умен и много глупав едновременно. Защо умни хора вземат глупави решения? Това е причина за много наши беди и нещастия. Резултатите от най-новите изследвания може би ще помогнат обществото да се избави от много грешки.
Фактът, че умът и глупостта са противоположните точки на скалата на интелекта, хората осъзнават доста късно. Еразъм Ротердамски, теолог от епохата на Възраждането, смятал глупостта (на латитнски – stultitia) за отделно понятие. По думите на Матейс ван Боксел, холандски историк, едва към средата на XVIII век глупостта започнала да се счита за недостатък на ума. Това е епохата на Просвещението, когато умът се оказал на почит. Утвърдила се идеята, че всеки човек е господар на съдбата си.
Количествено умствените способности на хората днес се определят чрез измерване на IQ. Смята се, че този коефициент позволява реално да се предскаже нашия успех в учението и в кариерата. Върху коефициента на интелигентност влияят различни фактори. Около една трета зависи от обкръжението и обстановката през детството: къде се учи детето и как се храни. Около 40% – от гените.
Една интересна теория, принадлежаща на Джералд Крабтри - учен от Станфордския университет, търси причините за явлението „глупост" в така наречения „еволюционен дрифт". Според нея дистанцирането на човечеството от природата и изолирането му от влиянието на естествените еволюционни фактори е довело до най-грубо казано масовото „изглупяване" на Homo Sapiens, на което сме свидетели днес.(Trends in Genetics, т. 29, с. 1)
В предцивилизационните общества хората с по-ниско ниво на интелигентност са имали по-ниски шансове за оцеляване и респективно техните генотипи просто са отпаднали в процеса на еволюция. Днес обаче конформисткият и колаборационен характер на съвременното човешко общество позволява тези по-неспособни (т.е. по-глупави) индивиди да преживеят един вид „на гърба" на по-интелигентните представители на вида ни.
Много колеги на Крабтри обаче отхвърлят неговите разсъждения и дори ги определят като ненаучни. Те намират противоречие в методите за измерване на интелигентността, които той използва. Вече споменатите IQ тестове например въпреки популярността си са доказано неточни в това отношение - съществуват редица примери за хора с нисък резултат (от порядъка на 80 точки да речем), които въпреки това говорят по няколко езика.
Неотдавнашните изследвания, показват, че коефициентът на интелигентност не измерва всички негови аспекти. Резултатите от IQ теста се изкривяват от такива фактори като дислексия, образование, култура.
Рационалният интелект
Очевидно, за да може да се оцени човешкия интелект в цялост, е нужна по-точна система за измерване от масово прилаганите в момента IQ тестове. Учените вече работят усилено върху разработването на такава система и засега работното й наименование е RQ (rationality quotient) т.е. „Тест за рационалност". Един от най-обещаващите проекти в това отношение е дело на Кейт Станович от Университета в Торонто.
RQ тестовете ще са ключови например за определянето на така наречената „способност за оценка на риска", т.е. доколко умеем правилно да преценяваме изхода от различни вероятности.
В общия случай високият IQ резултат не е непременно гаранция за интелигентност.. Според Дилан Евънс - учен, изучаващ връзката между интелект и емоции, „Съществуват много интелигенти хора, които са чисто и просто глупави".
Коефициентът за рационалност ще позволи да се определи способността ни да оценяваме степента на опасност или риск. Недооценявайки рисковете, човек взема погрешни решения, без да забележи това.
От какво зависи дали е висок или нисък RQ на даден човек? Станович изяснява, че, за разлика от коефициента за интелигентност, RQ зависи не от гените или от храненето в детството, а от така нареченото метамислене, способността да се преценява достоверността на информацията, която притежаваме. Високо рационалните хора са усвоили методи, които им позволяват по-точно да преценяват своите способности. Един от тези методи е да се отговори на въпроса интуитивно, а после, преди да се вземе окончателното решение, да се обмисли и противоположен вариант на отговора. Това упражнение позволява да се тренира осъзнаването, че ти далеч не всичко знаеш.
Но даже хора, по природа с висок RQ, при някои обстоятелства вземат погрешни решения. «Понякога се налага един умен човек да действа ирационално под натиска на околните», – казва Ферел.
Всеки човек от собствен опит знае, че най-често погрешни решения се вземат под влиянието на емоциите.
Не е ясно дали ще бъде завършено от някого започнатото от Флобер изследване на глупостта.
Вече самото осъзнаване на собствената глупост ни прави по-умни, по-рационални. Еразъм Ротердамски и други мислители от епохата на Възраждането разбирали, че глупостта може да управлява света. В края на книгата си «Възхвала на глупостта» Еразъм написал: «Глупостта господства и във мен».
Източник: scsf.ru.
10.09.2013 21:33