Серията гравюри "Пътешествие по знаменитите водопади на различните провинции" била създадена от Хокусай през периода 1827-1833 г.  Художникът съумял да предаде особеностите и неповторимостта на всеки един от тях и да свърже техния  облик с преданията и легендите на Япония: водопадът Йошицуне предизвиква спомен за древния японски герой, който къпел в него своя разгорещен боен кон, а водопадът Амида по своите очертания приличал на главата на Буда.

Водопадът Йошицуне в Йошино

Мъгла над реката.

Чувам как конят ми

нагазва водата.  

Суми Тайги (1709–1772) 

Водопадът Оно

      В тези гравюри Хокусай успява да предаде могъщата сила, плътност и монументалност на тежките водни маси, които си прокарват път през планините: те напомнят ту величествени колони, ту тежки завеси ("Водопадът Йоро в провинция Мино"), ту снежна лавина ("Водопад Йошицуне в Йошино"), притисната между червеникавите скали и зелените планини. Водата се спуска на тънки струи по скалата ("Водопадът Кийотаку Каннон"),  врязва се в пространството като острие на кинжал  ("Водопадът Оно"), наподобява възлестите корени на старо  дърво ("Водопадът Кирифури в планината Куроками").




Водопадът Аоигаока

Рекичката се спотаи

под листата

на отминаващата есен.

 Кая Ширао (1735–1799)

 

 


Водопадът Амида

Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни, все пак..
            Исса

Водопадът Йоро

Колко е малък човекът!

Съвсем не се вижда

сред зелените листа.

 

Йоша Бусон (1715–1783)

 

Водопадът Робен




Водопадът Кийотаки

Бистър поток.

Камъчетата по дъното

сякаш се движат.

 

Нацуме Сосеки (1865–1915

 

Водопадът Кирифури

Ей, почакай,

недей да валиш, есенен дъжд!

Наоколо е пълно с щурчета.

 

Исса

 

Стиховете са взети от:
Людмила Холодович ,Хайку. Антология 

Спомням си как се прехласвах пред "Вълната"...Много хубав постинг! Поздрави! :)

Красиво!

Браво!

Благодаря ти, взимам си го с мен... :) Светла и богата на багри и радости есен, като в тези божествени гравюри! Обожавам Хокусай! Няма да забравя един негов мост в дъжда...

"Мъгла над реката.
Чувам как конят ми
нагазва водата.

Суми Тайги (1709–1772) "

Само пред "Вълната" ли беше прехласването? :)

Красиво и въздействащо. Човек не може да остане равнодушен.

Твоите постинги са наслада за сетивата! благодаря ти!

Пропуснатото красиво не се губи, но дано имаме шанс да го срещнем някога...
Поздрави!

Най нежните кътчета в мен....

Навсякъде отеква
шумът на водопада. Заслушани са
мъртвите листа.

Башо

Благодаря!