Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2013 21:51 - Защо повечето хора никога не разбират смисъла на живота си?
Автор: krysy Категория: Хоби   
Прочетен: 6989 Коментари: 5 Гласове:
25

Последна промяна: 17.11.2013 19:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image    „Най-дълбоката форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, освен себе си.” 
                                                                                                     – Сьорен Киркегор


     Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт.
    Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме.
А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина.
Повечето хора никога няма да разберат тази гледна точка.
     Ето защо.


Живеем отвън навътре, а не обратното.

    Още от малки ни учат, че трябва да търсим ръководство от другите. Социалното нормиране е важна част от детството – разбираме как да се държим спрямо околните, но проблемите започват, когато допуснем този процес да включи и нещо толкова лично като смисъла на живота ни.
     Някои хора печелят доверието ни и могат да ни помогнат в откриването на този смисъл. Ако това ви се е случило, значи имате огромен късмет!
    Повечето обаче, дори и когато са добронамерени, предпочитат да ни напъхат в някакви рамки, които за тях самите са по-смислени. За да спечелим одобрението им, доброволно приемаме отреденото ни място. За да запазим одобрението им, се научаваме хронично да отричаме кои сме наистина.
     И твърде често живеем по сценария на нечий чужд живот.

Търсим кариера, преди да разберем призванието си.

     Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.
   Този добре утъпкан път поставя хората в позиция на конформизъм, а не на смисленост.
    Толкова сме заети да избягваме страховете, които сами си внушаваме, че не сме достатъчно... попълнете празното място – умни, креативни, красиви – че рядко поспираме, за да се запитаме „А щастлив и доволен ли съм? И ако не съм, как мога да променя нещата?”
Откриването на смисъла на живота става, когато се заслушаме във вътрешния глас, който ни зове. Трябва да оставим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим с него.
Призванието е нещо страстно и неудържимо. Започва като лек гъдел (”Бих искала да опитам това”), а после се уголемява до повеля, на която просто трябва да се подчините.
   Призванието не е лесният път и затова повечето от нас така и не разбират своето. Боим се от борбата, от глупостта, от риска и от непознатото. Затова избираме кариера, която ни позволява да сложим чавките в кутийките, които са ни посочили.

Мразим мълчанието.

   Живеем в общество, което не цени мълчанието. То цени действието.
    Животът без тишина обаче е опасен. Без нея започваме да вярваме, че егото ни – и всичките му щения – е смисълът на нашия живот. Ако играете по този сценарий, знаете, че не свършва добре.
   Живейте живот, управляван от егото, и оставате прегорени. Остава и болезненият въпрос „Животът ми е чудесен. Защо тогава не изпитвам щастие и задоволство?”
  Мълчанието сподавя шума и отваря пространство за показването на истинската същност на нещата. В тишината може да си задавате въпроси за истинското състояние на живота и работата си и да поспрете, за да чуете отговорите. В тишината давате на събрания опит време да се утаи в няколко важни урока.
    Обикновено обаче, още преди те да изкристализират, вече сме заети с поредното разсейване.


Не харесваме тъмната си страна.

    Карл Юнг я нарича сянката.
   Това е подземието на вашата личност, което предпочитате да не показвате на другите. То представлява вашите недостатъци, провали и себични желания. Повечето от нас бягат, преди някой да успее да зърне тъмната им страна.
   Но ето какво – най-мрачната част от вас има най-много какво да ви научи за вашата житейска цел.
   Ако откриването й е всъщност откриване на самите вас, вашият мрак ви показва къде най-много трябва да израснете.
   Още по-важно, той ви показва от кого най-много имате нужда да се поучите. И хората, които имат да ви кажат най-много за вас самите, са онези, които харесвате най-малко.
   Повечето от нас обаче обръщат гръб на своята сянка. Вместо да я погледнат в очите, търсят удобни връзки, които подкрепят износените ни, клисави представи за самите нас.


Обезсмисляме подсъзнанието си.

    В книгата си „Социалното животно” Дейвид Брукс критикува предразсъдъка на нашата култура, според който „съзнателният ум пише автобиографията на вида ни.”
   Действително, нашата култура изпитва леко презрение към подсъзнателния ум и всичко, което той представлява – емоции, интуиция, импулси и чувствителност.
  За да откриете смисъла на живота си, ще трябва да се почувствате удобно с нелогичната част от ума си. Трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко. Трябва да толерирате неяснотата и да се примирите с вътрешните си борби. Трябва да си позволите да чувствате – да чувствате дълбоко. Никога няма да намерите смисления живот само по пътя на мисълта.
   Това обаче е трудна задача за повечето хора. Задача, която те отричат, на която се мусят, подиграват или просто игнорират.
   И това е причината, поради която повечето от нас ще изживеят живота си, без някога да разберат неговия истински смисъл.


Д-р Шели Привост, специалист по позитивна психология, за Inc.com
Източник: manager.bg
   


Тагове:   смисъл на живота,


Гласувай:
25



Следващ постинг
Предишен постинг

1. danielaencheva66 - Криси,
17.11.2013 08:02
Наскоро те открих...и ти благодаря, защото много ме възрадва...изчетох всичките ти постинги. Докосна ме....Ти проектираш отговорите на моите вътрешни въпроси. Благодаря ти!
цитирай
2. joysii - Всичко казано тук е вярно, но човек ...
17.11.2013 10:07
Всичко казано тук е вярно, но човек трудно успява да игнорира онова "трябва", което винаги звъни в ума му.
Няма нищо по-хубаво от това да подредим живота си така, че да работим хобито си. Т.е. професията да е любимото занимание.
Поздрави.
цитирай
3. batogo - !!!:)))Поздрав!
22.11.2013 13:04
Много полезно послание към търсене и опознаване на себе си като извор, а не като блато...
цитирай
4. janabel - ,,Вашият мрак ви показва къде най - много трябва да израстнете ''
18.12.2013 10:03
Страхотно !
цитирай
5. mimayordanova - Вярно!
02.01.2014 15:55
Вярно!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 2299858
Постинги: 210
Коментари: 695
Гласове: 5363
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031