Сънувах. Беше странен свят без граници,
от огъня на лято нарисуван,
сред  който – полунощни, бледи странници,
се търсехме, за случване  жадувано. 

Ръцете си протягахме над бездните
от опитности, болка, недоверие
и нишки ни изплитаха неземните
радетели за  обич и  спасение. 

Докосвахме се.  Бавно разширявахме
пределите на крехкото усещане
за близост и единство. И забравяхме,
че някога и  някого сме срещали. 

А сън ли е? Или се търсим истински?
В морета от житейска безсърдечност,
с любов пак бродят двама древни скитници,
родени  за една секунда вечност.