Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2012 09:38 - Фламенко - древното изкуство за изгаряне на тъмнината
Автор: krysy Категория: Хоби   
Прочетен: 5291 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image 
Flama на испански означава "огън", "пожар", а enco означава "подобен на", "принадлежащ на".
image


ФЛАМЕНКО....

     Как се е създала тази уникална сплав от музикален съпровод (токе), песен (канте) и танц (байле), никой точно не знае. Ясно е само едно - създала го душата на испанеца, мястото е Андалусия, а материалът бил невероятната смесица от европейски и източни култури, оставили своята следа, болка и кръв върху испанска земя. 
   Корените на канте фламенко са толкова дълбоки, че при поглед в тази пропаст на човек му се завива свят. Много преди да настъпи новата ера на територията на съвременна Андалусия се положили основите на една от най-древните държави в Европа – Тартес. Малка необикновена държава с високообразован народ, собствена писменост, самобитна музикална култура.  Древногръцкият автор
Страбон съобщава, че жителите на Тартес са имали писмена поезия и проза и закони в стихотворна форма още преди шест хилядолетия.

image

  Песента за испанеца и до днес е органично  продължение на разговора. Песента е първото, което чува новороденото, тя съпровожда целия живот на испанеца, и песента е последното, което звучи над неговия прах.
    Несъмнено влияние върху формирането на канте фламенко оказало приетото през II – Х в. от испанската католическа църква гръко-византийско религиозно песнопение.
   С идването на берберите през VIII век на Пиренейския полуостров и последвалия разцвет на мавританската държава на полуострова се формира класическата «андалуска музика». Попила някои форми и жанрове от испанската музика, тя създава свои, със собствен ритъм, с очарователните мелодии на пустинята, темите за зноя, любовта и страстта…

 image

   През XV –XVI в.  в  древната земя на Андалусия идват циганите. Тръгнали от Индия, те неочаквано намират в Испания родствена музикална култура и леко се приспособяват към нея. И вероятно, съприкосновението на «циганското» и «андалузкото» подпалва искрата, довела до окончателното оформяне на фламенко като жанр. Няма единно мнение за самия термин «канте фламенко». Според една от версиите това е «пеене на андалуските цигани», и самите те до днес остават  главните пазители и най-добри изпълнители на това чудо. Но за да се роди то, били необходими триста години отчаяна борба на пришълците с местните жители, които водели уседнал начин на живот. Циганите упорито се стремели да запазят номадската си свобода. Те били преследвани, разоръжавани, гонени от страната, затваряни в пещери. А там край огньовете, под звъна на китарите и пляскането с ръцете, с танц и песни на отчаянието, те пеели  за своето сиротство, за загубения си живот, за внезапната светлина на озарилата ги любов.

image

 Китарата, неотменна част от съвременното изкуство на фламенко,  още повече изостря неговия импровизационен  характер. Даже в наши дни повечето музиканти (токаори) нямат специално музикално образование и не познават нотите, но притежават природна музикалност и великолепна памет, които им позволяват да създават удивителни импровизации.
  Самият импровизационен характер, свободната метрика или специфичната изпълнителска техника често възпрепятстват  точния нотен запис на мелодиите на фламенко. Затова изкуството на китариста (както и на певеца, и танцьора) обикновено се предава само от майстора на способния ученик.

image

 И тогава се ражда удивителната магия на фламенкото. А когато се появява третият участник в действието – байлаор (танцьора), се ражда цял един нов свят, омагьосващ всеки, докоснал се до него. 
image
    В Андалусия са твърдо убедени, че няма чувства, които  да не могат да се предадат чрез канте фламенко. Особено когато в неразривното единство на музиката и песента е вплетено удивителното изкуство на байле – танца, водещ  началото си от дълбините на столетията.
    imageimage
  
Ръце, протегнати нагоре над главата в характерната извивка, изпънат гръб, горда, леко агресивна стойка на тялото… Миг неподвижност… И бързо и леко потропване с  краката на ритъма, последван от звука на китарата... След грубоватия глас на кантора – рязко завъртане на тялото, силен плясък с ръцете и ето го началото на магията на фламенко.  Байлаора има много по-голяма свобода на импровизация, отколкото певеца и китариста. Оттук и липсата на  необходимост от широко сценично пространство, но затова пък е необходимо вътрешно пространство - за  пълнотата на душата.
.image

 Испанците вярват, че този танц има душа. За слабия танцьор те ще кажат: "No tiene duende”, което букваьно означава: "В него няма огън!  Понятито "дуенде" съществува в Испания от стари времене. Дуенде - това е демонът, който превръща песента в магия, а танца в заклинание. Това е душата на фламенко, без която то не може да съществува.
image    Фламенко в своята същност и източници е танц, който е  "дълбок" и дори страшен. На границата между живота и смъртта. Казват, че истински могат да го танцуват само онези, които са преживели беда, загуба, крушение.  Бедата разголва нервите на живота. Фламенко е  танц на разголените нерви. А канте хондо - "дълбокото пеене", което го съпровожда е не толкова музика, колкото вик на душата...
image      При това фламенко е танц, регламентиран до най-малките детайли, строг и пълен с условности.
    Фламенко е и танц на самотниците. Единственият народен танц, в който може да се мине и без партньор. Неистовата страст е слята с най-строго целомъдрие: танцьорът не смее дори да докосне партньорката си. Той е танц-диалог, танц-спор, танц-съперничество между двете начала на живота - мъжкото и женското.

image

 Да се надтанцува партньора. Да се накара да танцува до краен предел. Фламенко изобразява и превръща в изкуство именно онова, което в нашата култура е зададено като твърди, безпощадни житейски правила. Напор. Агресия. Съперничество. Дисциплина. Самота...

 
 На 16 ноември 2010 година ЮНЕСКО обявява фламенкото за ценност от световна величина и то бе включено в Списъка на световното нематериално културно наследство.

image

 

Атрибути на танца фламенко

image Характерната рокля за танца фламенко, bata de cola — типичната за фламенко рокля, обикновено е дълга, често пъстроцветна, украсена с набор и волани.  Съществена част от танца е изящната игра с полите на роклята.

image Традиционната дреха за байлаора — тъмни панталони, широки пояс и бяла риза с широки ръкави. Понякога краищата на ризата се завързват отпред на пояса. Къса жилетка-болеро, наричана чалеко (chaleco), понякога обличана върху ризата.

  image  Шалът мантон е испански шал с много дълги ресни. По време на танца той се завърта около тялото на танцьорката, подчертайвайки стройния женски силует, ту се смъква от раменете, образувайки силует на голяма красива, размахваща криле, птица.


image

image
   Още един класически женски  атрибут на танца фламенко е голямото ветрило.
image

         Съществува мнение за кастанетите като задължителен атрибут на танца.  Но най-често ритъмът се дирижира от почукването с токовете на обувките(сапатеадо), прищракване  с пръстите (питос) или пляскане с ръце(палмас). Най-чистите форми на  фламенко избягват използването на кастанетите, тъй като те ограничават възможността за страстна и изразителна игра на  китките на ръцете.


 












Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krysy
Категория: Хоби
Прочетен: 1624346
Постинги: 210
Коментари: 691
Гласове: 3341
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930