Мимикрия се нарича способността на живите организми да се сливат с околната среда, променяйки своята цветова окраска, за да не контрастират рязко със средата и да не могат да бъдат забелязани. Тази им способност им осигурява безопасност и спокойствие.
Първите форми на мимикрия били описани през 1852 г. от Хенри Бейтс - английски естественик и пътешественик. С подкрепата на Британския музей през 1848 година заминава за Америка и в продължение на 11 години изучава района на Амазонка. Той се връща през 1859 г. като донася в Лондон богати колекции, предимно зоологически, и издава книга с описание на своето пътешествие - «The naturalist on the river Amazone» (Лондон, 1863).
На снимката: Листоопашат или сатанински гекон от резервата Andasibe-Mantadia, Мадагаскар.
Пъстър синдаб на тихоокеанското дъно край бреговете на Северна Америка.
Листвен щурец. Резерват San Cipriano, Колумбия.
Гигантски горски козодой (птица) отпочива на дърво. Бразилия.
Жаба сред опадали листа. Резерват Amacayacu, Колумбия.
Двойка жаби в Националния парк в Перу.
Sandhopper върху червен пясък.
Mantis върху цвят на орхидея.
Мъхнат плоскоопашат гекон. Резерват Montagne d’Ambre, Мадагаскар.
Лишеен паяк. Резерват Erawan, Таиланд.
Зелено щурче. Коста-Рика.
Жаба филомедуза на фона на сухи листа. Южна Америка.
Молец върху скала.
Снежен барс в Хималаите.
Атлантическа камбала на морското дъно.
Виетнамска мъхната жаба.
Раб-арлекин маскиран като морска краставица. Индонезия.
Осмоного на дъното край Малдивските брегове.
Въпросът е "Как животните разбират, че трябва да приемат такава окраска, такава форма за да се прикрият? Как техният организъм се настройва за изменение под влияние на околната среда?"
Въпросите "Как животните разбират, че трябва да приемат такава окраска, такава форма, за да се прикрият? Как техният организъм се настройва за изменение под влияние на околната среда?", зададени в края на великолепния постинг, имат отговори. Естествено, първият въпрос е по-лесен. Оцеляват онези от тях, които инстинктивно се сливат с окраската на околната среда: или да ловуват успешно, или да се крият от враговете си. Мимикрията се развива и натрупва за милиони години... Предполагам, учените са разкрили и "механизма" на превъплъщенията. Вероятно благодарение на глада и страха организмите отделят багрила или самите повърхностни клетки имат неконтролируемо тази отражателна способност.
Аз пък съм се питал защо жирафите имат дълги шии и си отговорих - за да достигат по-високите клони за листа и плодове. Защо слонът има хобот? Той е толкова тежък, че му е нужен гъвкав орган, за да не свежда и изправя тялото си непрекъснато - би изхабявал много енергия...
И ако ние се мъчим да стигнем до някакви заключения по пътя на логиката, то Природата отдавна се е проявила като ненадминат конструктор и художник... в продължение на стотици милиони години. Всеки неуспешен експеримент е бил осъден да загине... Я да взема да изпия едно кафе, че мозъкът ми прегря да разгадавам божествените възможности на майката Земя! С поздрави... П. В.
Той: Нека да е утре, че сега ще излизам, нямам време да го погледна, но от пръв поглед мога да ти кажа, че в природата на Земята ние хората някак си не се вписваме, всичко си е балансирано, ние сме излишните, привнесени Бог знае откъде...
Аз: БРАВО! МЪДРЕЦ СИ! ДО УТРЕ!
Геконът от Мадагаскар наистина се е слял с кората на дървото. Вгледай се в долната част на снимката - муцунката сочи надолу и има триъгълна форма, ясно се очертават очите, зад главата има голямо бяло петно, което обхваща и предните крайници, а опашката е в горната част на снимката.
Снежният барс може да се намери като разделим мислено снимката на две части по вертикала. В лявата половина почти в средата се забелязва главата, а тялото, обърнато наляво сякаш е покрито с пряспа сняг.
Надявам се, сега вече да ги откриеш лесно...
Що се отнася до коментарите, няма ограничения за хора, които не са регистрирани като блогъри. Просто отварят страницата на дадения постинг и се пише на съответното място за изразяване на мнение.