Постинг
14.05.2012 13:53 -
ХАНАМИ - НЕЗАБРАВИМОТО ЗРЕЛИЩЕ
ХАНАМИ - ПРАЗНИКЪТ НАРАЗЦЪФНАЛИТЕ ВИШНИ
Сакура - разцъфналата вишна, e националeн символ на Япония и на нея са посветени много песни, стихове. Съществуват около 16 вида и 400 сорта на това дърво. Някои от най-разпространените са: Ямасакура (prunus pseudo-cerasus) или планинска вишна.
Итосакура, още Шидаресакура или плачеща вишна.
Хиганасакура или равноденствена вишна.
Таканесакура или вишна на върховете.
Кансакура, още Ганджицусакура или новогодишна вишна.
Широсакура или Миямасакура, вишна от вътрешността на планината.
Меджиросакура или Комесакура, оризова вишна.
Смята се, че най-красива е сакурата в древната столица Киото.
На японски вишната се нарича “сакура”, развитие на думата “сакуя” (цъфтеж, цъфтене) от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, чийто храм-гробница е на върха на планината Фуджи. Това име буквално преведено означава “принцесата на дърветата-цветя”, а в онези дни в Япония, “цвете” не означавало друго освен вишнев цвят. Тази принцеса била наречена така, защото според легендата паднала от небето върху едно вишнево дърво.
От края на март и началото на април Япония напълно се преобразява: навсякъде разцъфтяват стотици дървета в бяло, бледо розово и наситено розово. Всяка година в паркове и градини, край дворци и замъци се събират много хора, за да се полюбуват на прекрасното и завладяващо зрелище. Този обичай е получил названието «ханами» (от думите «хана» - цвете и «ми» - гледам), което дословно означава «разглеждане на цветовете».
В древността този обичай на съзерцаване на цветовете – ханами – дошъл от Китай. В началото се свързвал с цветовете на сливата – уме – растение пренесено от Китай, но от епохата Хейан ( 794-1185 г. ) обичаят се свързва с местните диви японски вишни, които виреели в полетата и планините.
Ханами бил религиозен ритуал, който се провеждал в точно определен ден. С пристигането на пролетта било обичайно да се изпълняват различни церемонии, предшестващи сеитбата и една от тях предсказвала бъдещата реколта според състоянието на цветчетата. Ако вишневото дърво било отрупано с цветове, това означавало необичайно богата оризова реколта и хората празнували с храна и саке под него.
В средновековието, фактът че цветчетата падали, когато били на върха на своята красота и трансценденталността на разтварянето им от пъпка, ги превръща в символ за японския будизъм и войнската класа. Вишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели “не повече от три дни”, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това.
Празниците на вишневия цвят започват да се честват от обикновеното население през епохата Генроку (1688-1704 г.). Семейства и приятели изкачвали склоновете на планините и правели веселби под дърветата. Така възникнало и едно друго име на обичая - “пролетно изкачване на планината”. През онази епоха съществували множество забрани и ограничения в живота, така че това бил един от малкото случаи, в които хората можели да се съберат и да празнуват без страх.
Цветчетата са оцветени от ярко-розово до бяло. Ежегодния период на цъфтежа на сакурата продължава по-малко от седмица. Достатъчно е да се появи силен вятър или да завали дъжд и нежните цветове бързо да опадат. Вероятно затова и в будизма цъфтящата сакура е символ на преходността и непостоянството на битието, а в поезията тя се асоциира с отминалата младост и любов.
«В продължение на векове цвета на сакурата е бил най-красивия и се е превърнал в символ на японския характер. Но тази любов се обяснява не само с традиционната привързаност. По красота и изящество, на които са основани естетическите принципи на японската култура, този цвят не може да се сравни с нито един друг цвят в света»
Инадзо Нитобе, «Бушидо» («Пътят на самурая»)
А вечер, кога слънцето залязва, под дърветата запалват книжни фенери, така, че празникът да може да продължи и през нощта и тогава сакурата изглежда почти нереална на тяхната светлина. В това театрално осветление градините изглеждат като огромен декор, а хората, седнали на тревата под дърветата като актьори. Каква ли пиеса играят? Впрочем, това не е важно.
Докато истинските цветове украсяват парковете, по вратите на магазините и по уличните лампи висят изкуствени, правейки празника невъзможен за пропускане. Повечето градове провеждат паради, карнавали и панаири, които са посветени на цъфналата сакура.
Ефимерността, краткостта на младостта и крехкостта на живота, непостоянството на битието – именно с това се асоциира в Япония цъфтежа на вишната - човекът изживява живота си така, както пада цвета на сакурата – красиво и много бързо…
Благодарение на дългата си история, фестивалът Ханами е залегнал дълбоко в японския бит и е широко приет като форма на масова култура, която обединява хората от различните слоеве на обществото. Възхищението от природата е уникален аспект на японската култура, предизвикан едновременно от ясното разграничение на сезоните, многобройните природни бедствия и странната и неразбираема чувствителност на японския народ.
Източник:
http://www.liveinternet.ru/users/2734493/post219796386/
http://aikido-bg.com/joomla/index.php?option=com_content&task=view&id=27&Itemid=27
