От края на XIX век и до началото на Втората световна война Париж е центърът и квинтесенцията на европейската култура и изкуство. Като говорим за майсторите от онова време, бил той  Пикасо, Модилиани или Дали, трябва да отдадем нужната почит и на онези, които са ги вдъхновявали за творчество  и експерименти.  Седем жени, седемте музи на Париж са не просто красиви лица, изящни фигури или лек характер – това са личности, които със самия факт на своето съществуване провокират гениите да търсят нови артистични форми и пораждат вдъхновение, естествено, като дишането.

Кики от Монпарнас

  Кики,  Алис Ернестина Прен, става въплъщение на свободния дух, който царува във френската столица в началото на 20-те години на XX век. Незаконородено дете от бедната провинция, дванадесетгодишна тя бяга в Париж. Известно време живее в мизерия и на 14 години започва да позира като модел в ателиета на художници и скулптори. Истинската слава и популярност идват при нея през 1920 година след запознанството и с фотографа Ман Рей. Композицията «Цигулката на Енгр» (снимката долу вляво), създадена от Рей, става класика във фотографията в жанра «ню» и едно от най -тиражираните естетически клишета.

   Макар и да живее с Рей, тя продължава да позира и на други фотографи и художници, и сама се обучава в живопис и графика. През 1927 година в частна парижка галерия се провежда единствената изложба от нейни творби, които били продадени до последната. През 1929 година тя пише и публикува книга за нравите на парижките бохеми (встъплението и анотацията към изданието написва Хемингуей, което е доста красноречиво), която се приема като непристойна, даже и според либаралните разбирания на онова време, и тиражът бил иззет от продажба.
 

   Кики от Монпарнас е живо въплъщение на бохемския Париж, с всичките му радости, шедьоври и пороци. Не била подмината от зависимостта от алкохол и наркотици, от редуването на кратки периоди на разточителен разкош и продължителни - на депресираща бедност.  В деня на погребението и през 1951 година художникът Цугухару Фуджита казва: «С отиването на Кики сияещата слава на Монпарнас угасва завинаги», и това не е преувеличение.

Жан Ебютерн

  Това момиче с гъсти кестеняви коси  и пронизващ поглед на сините си очи може да се види на много картини на  Амедео Модилиани, и това е история на една велика  страст, но нещастна любов.

   

   Модилиани се запознава с Жан през 1917 година в парижкото художествено училище "Колароси".  Скоро след това Жан започва връзка с харизматичния художник и двамата се влюбват. Тя се премества да живее при него, пренебрегвайки възраженията на силно религиозните си родители. «Те се събраха – вода и камък, стих и проза, лед и пламък…» . През есента на 1918 г. двойката се премества в Ница, където агентът на Модилиани се надява да продаде работите му на зимуващите по Френската ривиера заможни познавачи. Там се ражда първото им дете.
Автопортрет

    Но надеждите за по-добър живот не се оправдават: картините на Модилиани не се търсят на Лазурния бряг. Художникът  изпада в депресия и алкохолно-наркотична зависимост.  На 35 той развивава туберкулозен менингит и на 24 януари 1920   умира в ръцете на младата си жена.  На следващия ден, объркана и обезумяла, Жан Ебютерн се самоубива бременна в 8-ми месец, скачайки през прозорец на петия етаж. Тя е само на 22 години. 

Нуш Елюар

    В края на двадесетте - началото на тридесетте години Мария (Нуш) Бенц се слави като една от най-красивите жени на бохемския  Париж. Във външността и се съчетават изтънчена грация и неуловимо, мистично привличане. Тя играе епизодични  роли в театъра, асистира на известен хипнотизатор, увлича се от фотоколажи, позира гола на  Ман Рей и Пабло Пикасо. С нея намира ново семейно щастие Пол Елюар, чиято предишна муза  – Гала (родена Елена Дяконова) била отвлечена от Салвадор Дали.

    През 1934 година Нуш и Пол се женят. Цикълът поетични произведения, посветени на жена му, Елюар назовава Facile («Леката»), а като илюстрации и обложка на книгата са използвани снимки на голата Нуш, направени от  Рей в различни години. Щастието им било прекъснато внезапно: през 1946 година, на 40 години Нуш умира на парижка улица от кръвоизлив  в мозъка.

Рене Перл

   Румънка по произход, Рене Перл работи в Париж като манекенка. Тя е фантастично краскива даже по съвременните безпощадни мерки на световната мода – висока, слаба, с грациозна дълга шия и сияещи къдри на тъмните коси. През двадесетте години тя се запознава с преуспяващия и взискателен фотограф Жак-Анри Лартиг и става негова любовница и муза. Лартиг е майстор на репортажната и портретна фотография, и работите му се славят с естественост и тънък усет за момента. Рене става за  фотографа  любима и главен модел доживотно, и затова историята запазва стотици нейни портрети.

«Аз виждам отражението на красотата на Рене в погледите на всички мъже и жени, и до нея всяка красавица изглежда обикновена» - пише за своята  възлюбена Лартиг.

    Това е история със щастлив край  – в любовта на Перл и Лартиг няма сърдечни драми, целият им живот е една безкрайна ваканция  в живописния и благополучен Биариц. Рене умира през 1977 година, а Жак-Анри я надживява с 9 годинат и умира в Ница на 92 години.

Гала

     Руската емигрантка Елена Дяконова, Гала, е най-известната сред пантеона на парижките музи.

    През 1912 год, на 16 години тя напуска Русия и заминава за Швейцария да се лекува,.Там се запознава с Пол Елюар.  Техният роман завършил със сключване на брак през 1917 година  и раждане на дъщеря. През 1921 тя става любовница на художника Макс Ернст, при това връзката им не е скрита, и тройният брак просъществува повече от  пет години. През 1929 година принадлежащия към кръга на сюрреалистите  Елюар, заедно с жена си отива в Кадак, където се срещат с младия художник Салвадор Дали, и тази среща става епохална за тримата.  Дали от пръв поглед се влюбва в Гала (по-голяма от него с 10 години), музата му отвръща с благосклонност, изоставя мъжа си и дъщеря си и заминава да живее в Испания; Елюар се утешава с роман и брак с Нуш.

    Гала става централен персонаж на цялото творчество на Дали, нейният образ може да се види на десетки картини и скулптури; тя е негов наставник и мениджър, и може без преувеличение да се каже, че световната слава на художника в значителна степен е заслуга на неговата жена. Известно е също, че в брака си с Дали Гала има и други любовни увлечения, но творецът се отнася към тези изневери учудващо лоялно.

    След смъртта на Гала през  1982 годинта Дали не нарисува повече нито една картина.

Мария Тереза Валтер

     В списъка  на донжуановските победи на  Пабло Пикасо особено място заема Мария Тереза Валтер. В момента на тяхното запознанство през 1926 година момичето е на 17 години, а художника на 45. Пикасо никак не е смутен от голямата разлика във възрастта, както и от факта, че е женен за  Олга Хохлова – романът между Пикасо и Валтер започва  три дни след първата им среща.

     Тази връзка кардинално променя посоката и настроението в работите на твореца – живописта и графиката на Пикасо се изпълват с чувственост, еротика и дъха на младостта. Една от най-известните му работи, посветени на Мария Тереза, - «Голата. Зелени листа и бюст» през 2004 година е продадена на фантастична цена – 106.5 милиона долара, - това е най-скъпата картина на Пабло Пикасо.

     През 1935 година Мария Тереза ражда дъщеря Майя. Пикасо не иска да създава ново семейство, а и майчинството не се отразява добре на външността на младата любовница, затова романът постепенно приключва. Той осигурява Мария със собствено имение, посещава  я рядко, понякога рисува майката и дъщерята, но като муза Валтер повече не го вдъхновява и привлича. По спомени на съвременници, жената не губи надежда да си върне любовта на твореца, но това не се сбъдва. Четири години след смъртта на художника Мария Тереза се обесва в гаража на дома си.

Жулиет Браунер

    И последната, щастлива любовна история – това е романът между американския фотограф Ман Рей и танцьорката и  модела Жулиет Браунер. Те се запознават и веднага стават любовници през 1940 година, Когато Ман (истинското му име е Емануел Радницки) навършва 50 години; Жулиет е  с 21 години по-млада. Срещата става в Лос-Анжелис по време на командировката на фотографа в Холивуд. Сватбата на Браунер и Рей е  в Бевърли Хилс през 1946 година, и това е двойна свадба – заедно с двойката се венчават и художника Макс Ернст и приятелката му Доротея Танинг.

   През 1951 година съпрузите се връщат във Франция и живеят там до края на живота си.  След смъртта на  фотографа е издаден албум с неговите работи под заглавието «Петдесетте лица на Жулиет», изцяло посветен на Браунер и разкриващ различни страни на нейния талант и душа, и истинската  дълбока  любов на майстора.

   Жулиет умира през 1991 година и е погребана в един гроб със съпруга си, а на надгробния и камък е изсечен надпис «Отново заедно».